Тези дни покорителят на Антарктида проф. Христо Пимпирев е в трескава подготовка. След месец за 24-ти път под негово ръководство българска експедиция ще се отправи за Ледения континент, където със своите научни бази страната ни е стъпила на картата на най-развитите държави в света.

Някои наричат учения Пимпирев пътешественик и откривател. За други той е авантюрист и не намират обяснение за какво ни е на нас, българите, да присъстваме трайно в Антарктида. На скептиците Пимпирев отговаря: „Става дума за огромна площ - една десета от земното кълбо. В момента 29 държави, сред които и България, управляват географския регион, обхващащ не само континента, но островните и водните територии около него. Може би това е единственото място, на което сме равни с останалите страни и работим за общото благо на планетата. Антарктида е лакмусът на климата на Земята и основните научни проекти там са свързани с неговите промени. Леденият континент е изключително богат и на природни ресурси.“

Слабостта на Пимпирев към пътешествията се корени в детството му. Приключенският дух и мечтата му да обикаля далечни земи надделяват и в избора му на професията геолог. Когато споделя с баща си какво иска да учи, получава одобрение: „Добре, сине, Земята никога няма да свърши и винаги ще имаш работа.“ Така и става. Работата на сина му - университетски преподавател по геология, се превръща в хоби, което той упражнява по целия свят. Най-много усилия Пимпирев хвърля, за да се добере до Антарктида. През 1987-1988 г. се провежда първата българска антарктическа експедиция с помощта на Великобритания и тогавашния Съветски съюз. Пимпирев се влюбва в ледената земя и повече от четвърт век всяка година по няколко месеца прекарва там, за да провежда научни изследвания и да отстоява българските интереси.

Две изкушения за малко да провалят пътя му към ледената земя. През 1989 г. заминава за Виетнам, за да изследва пещери, и попада в една палатка с Петър Берон, който му признава - „ще сваляме комунистите от власт“. След завръщането си в България заедно с покойния Любомир Собаджиев той е сред учредителите на „Гражданска инициатива“. През 1990 г. от СДС му предлагат да стане депутат във ВНС на избираемо място в листата. Написва си автобиографията, но в последния момент я къса, защото решава: „Политик няма да ставам. Всевишният ми прошепна, че не трябва да се цапам с тази работа.“

Второто изкушение се явява през 1991-1992 г. , когато заминава на специализация в Колумбия. Работи в джунглите с представители на „Шел ойл“. Предлагат му да остане на работа със заплата от 10 000 долара на месец. Той отново отказва и се връща тук в момент, в който всеки гледа да избяга от България.

Година по-късно успява да организира втора българска антарктическа експедиция. Осъществява я с помощта на испанци. По-късно всички пътувания стават възможни с помощ от Испания, Чили, Аржентина, Бразилия и др. държави с добра логистика, които имат бази, близки до българската. Условията там са толкова сурови, че сам не можеш да оцелееш. Затова е добре да ходят хора, които са сговорчиви, препоръчва Пимпирев и уточнява, че особено благоприятно е присъствието на дами, които внасят благородство и уют. За личния си живот професорът е пестелив, но признава, че продължителните му отсъствия няма как да не се отразят на семейството му. А че няма да изневери на ледената си страст, доказа участието му в телевизионно шоу в Африка. След завръщането си пътешественикът обяви: „Африка е хубава. Моето сърце обаче принадлежи само на Антарктида.“

Пръв стъпи на Южния полюс

Бряг и ледник на Антарктида носят името на Христо Пимпирев. На 8.01.2013 г. той стана първият българин, развял родния трибагреник на Южния полюс. Този момент описва така: „Мястото е вълшебно. Сковано е от 3 км лед. Температурите през лятото са от порядъка на минус 35 градуса, през зимата падат до минус 83 - като на Марс. Въздухът е разреден досущ като на 4000 метра височина. На самия полюс компасът буквално полудява, защото навсякъде е север.“

За него:

От изчезващите българи е

Пимпирев е един от изчезващите видове в България, които са тръгнали да залагат всичко заради нещо, за което всички казват, че е утопия. Огромно е неговото усилие да имаме база на Антарктида заедно с 28 други нации. Той е отвоювал територия на България, която не се мери в квадратни километри, а в авторитета на едно присъствие. Пимпирев има отношение към колегите и приятелите си, наблюдавал съм го по какъв начин контактува с различните учени и продължава да е неотменима опора на тая реализирана вече идея за българското присъствие на този континент.

Проф. Боян Биолчев, бивш ректор на СУ

Подкрепят го различни политици

Присъствието на България на Антарктида е източник на национално самочувствие. Нареждането на най-бедната държава в ЕС до големите нации е голямо постижение. Пимпирев успя да създаде една система на пребиваване на Ледения континент, която е успешна независимо от политическите промени в София. Той получава подкрепа от различни политически сили, което означава, че усилията му имат смисъл.

Акад. Георги Марков, историк

Влюбихме се в него

По време на тв шоуто в Африка проф. Пимпирев за нас стана еталон за човечност и смелост. Хвърляше се безстрашно във всички мисии и беше отдаден на отбора. Нямаше жена, която да не е влюбена в него, изключителен джентълмен е. От екипа го наричахме „професоре“ и беше любимец на всички. Единственият момент, в който много се ядоса, беше, когато го излъгаха с пари на африкански пазар. От това пролича отговорността му. Продължаваме да се виждаме. Покани ни в Антарктида. Аз не можах, но Людмила Филипова и Георги Тошев заминаха.

Теди Кацарова, певица

Разбира се с хора на всякаква възраст

В Африка у проф. Пимпирев видях човек, който винаги е в настроение и с чувство за хумор. Интелигентен е и може да се разчита на него. Разликата във възрастта ни не се отрази по никакъв начин, защото той умее да се разбира с хора на всякаква възраст.

Милена Славова, певица

Верният ми приятел е все зает

Много верен приятел. Като деца обикаляхме с часове Борисовата градина и все го влечаха тъмните, потайни места. Като студент беше много амбициозен и ясно преследваше целите си в живота. Най ми допада неговият свободен дух и никак не ми харесва, че е много зает и няма време да се видим.

Милан Кузов, тв режисьор, приятел от детството