Преобразяват 106-годишната сграда на варненска гимназия

Фолк звездата Лияна тренира и под дъжда (ВИДЕО)

Борисов в Брюксел: През юли ще бъде разгледана кандидатуратa ни за ERM-II

Бизнесът на нова среща за тока с властта през март, след това решават дали ще протестират

Бум на хепатит А в Сунгурларе

Ивелина Василева, ГЕРБ: Предлагаме регистърът за внос и износ на отпадъци да бъде публичен

Украински министър се присъедини към поставените под карантина 72 души, евакуирани от Ухан

98-годишната Айрис Апфел – най-цветната и усмихната модна икона

Спецоперация срещу битовата престъпност в силистренското село Айдемир

САЩ още не са решили дали да изпратят ракети „Пейтриът“ на Турция

Джон Питърс отново се сгоди след 12-дневния си брак с Памела Андерсън

48 нови случая на коронавирус в Южна Корея

Директорът на ТЕЦ „Бобов дол“ е на свобода

Парламентът избра Кристина Андонова–Хитрова за зам.-председател на КРС Регулаторът ще има и двама нови членове - Анна Хаджиева и Ердинч Хайрула

Авторът на „Телефонна любов“ с нова книга

Противоречивият гълъб на мира

Спорните лауреати

Махатма Ганди е човекът без Нобелова награда за мир, за когото всички са единодушни, че е трябвало да я получи

„…и една част от него ще отиде при този, който повече и по-добре от всички се е потрудил за укрепването на братството между народите, за това, да бъдат разпуснати и съкратени действащите армии, или при този, който е допринесъл за провеждането на мирни преговори…“

От завещанието на Алфред Нобел

Наградата за мир винаги е предизвиквала немалко спорове. И основните възражения са свързани с това, че Нобеловата награда не може да бъде отнемана.

Бившият секретар на норвежкия Нобелов комитет Гейр Лундестад написа в книгата си „Секретар на мира“, че присъждането на награда за мир на президента на САЩ Барак Обама не оправдало надеждите на комитета. За което обаче веднага си плати – обвиниха го в нарушаване кодекса на Нобеловия фонд, изискващ запазване на мълчание за номинираните и процеса на подбор на кандидатите в продължение на 50 г. Самият Лундестад заяви, че няма намерение да се извинява, че всичко, което е написал в книгата си, е чиста истина, макар че не му било лесно да направи избор между задълженията си пред Нобеловия комитет за мир и собствената си съвест като професор по история. През миналата година, докато още заемаше своя пост, на въпрос на журналист дали смята, че Барак Обама справедливо е получил Нобелова награда за мир, Лундестад отговорил: „Тогава така ни се струваше.“

Спорните лауреати не са малко.

Кордел Хъл стана лауреат на Нобеловата награда за мир през 1945 г. за работата по създаването на ООН. Той е заемал поста държавен секретар на САЩ при президента Рузвелт от 1933 до 1944 г. През 1939 г. заел позиция категорично против това кораб с 950 еврейски бежанци от нацистка Германия да може да влезе в американско пристанище. Много от пасажерите на лайнера „Сейнт Луис“ след принудителното връщане в Европа загинали в годините на холокоста.

Напълно е възможно Хенри Кисинджър да е най-противоречивият лауреат на Нобеловата награда за мир. Кисинджър е бил политически съветник и държавен секретар в администрацията както на президента Никсън, така и при президента Форд. През 1973 г. той получи Нобелова награда за мир за ролята си при постигане на т. нар. Парижко споразумение, което, както се предполагало, трябвало да сложи край на войната във Виетнам. Кисинджър трябвало да подели наградата с виетнамския политик Ле Дък Тхо, който бил негов партньор в мирните преговори в Париж от страна на Северен Виетнам. Кисинджър приел наградата, докато Ле Дък Тхо я отказал и заявил, че Парижкото споразумение не е довело до приключване на войната. Действително войната свършила две години по-късно, през 1975 г. И тогава, и сега се чуват гласове, че главна причина Ле Дък Тхо да се откаже от Нобелова награда за мир било неговото нежелание да дели наградата с Кисинджър. Какво е ставало зад кулисите на Нобеловия комитет за мир не е известно, но след присъждането на наградата на Кисинджър двама членове на Норвежкия комитет подали оставки в знак на протест.

Ясер Арафат, за когото американското сп. „Тайм“ написа: „за едни терорист, за други – борец за свобода“, след като през 1994 г. лидерът на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат подели наградата за мир с премиера на Израел Ицхак Рабин и министъра на външните работи на Израел Шимон Перес. Норвежкият Нобелов комитет награди триото за сключването на споразумения в Осло, които трябваше да „създадат възможности за ново развитие на братството в Близкия изток“. Реакциите на награждаването на Арафат бяха най-противоречиви. Джей Нордлингер, автор на книгата „Те наричат това мир: история на Нобеловата награда за мир“, го нарече „най-лошия човек, който някога е ставал лауреат на Нобеловата награда за мир“. Докато привържениците на Арафат го сравнявали с Нелсън Мандела, Пол Томас Чембърлейн – професор по история в университета Кентъки в САЩ, написа в публикация във в. „Ню Йорк таймс“, че „има тенденция вчерашните терористи да се превръщат в утрешни миротворци“. Един от членовете на норвежкия Нобелов комитет Каре Кристиансен подаде оставка в знак на протест срещу награждаването на Арафат с Наградата за мир.

На въпроса има ли Нобелова награда за мир, с която всички биха били съгласни, отговорът е: Да, неин лауреат стана Нелсън Мандела през 1993 г. А ако се запитаме кой е заслужавал Нобелова награда за мир, но не я е получил, отговорът е, че сред най-известните имена е Махатма Ганди.

*Коментарът е на Яна Литвинова от руската секция на Би Би Си, превод БГНЕС

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.