На 22 април 2018 да почерпят

Стоичков повежда „Селтик“ срещу „Ливърпул“

Два литра твърд алкохол и 10 грама кокаин

Полицията арестува фен, заподозрян за раняването на полицайката на мача “Левски”-ЦСКА

НФСБ със закон за футболното хулиганство

Търсят евтино мехлем за брадавици в Турция Бургазлии на лекарствен туризъм

Синът на Валери Симеонов преодолял наркозависимост

Работодатели от Варненско готвят протест заради скъп ток от ТЕЦ Варна

11 българи са спечелили над 1 млн. долара на покер Фахредин Мустафов получи половин милион на турнир в Барселона

Инспекторите на ОЗХО взеха проби в Дума

Слизат от педалите на пешеходна пътека Велосипедистите масово вършат нарушения, някои не са и чували, че има правила

Вижте акцентите от броя на “Труд” в неделя, 22 април 2018

10 000 унгарци протестираха за свобода на медиите

Мегз показа зърна на светско парти

Заев: Никога не сме били толкова близо до решение за името

С д-р Берч Задурян до Ню Йорк по вода и обратно

Варненецът от арменски произход е един от малкото наши корабни лекари

Оперира на борда жена на косъм от смъртта на 2 дни от чилийския Пунта Аренас

11-метрови вълни въртят на шиш кораба му край Магелановия проток

Пристанището на Ню Йорк, кей 92, един от последните дни на септември.

Закотвен е огромен норвежко-английски кораб, а пред него, на сушата е усмихнатият и енергичен д-р Берч Задурян. Той е българин, от Варна, с арменски произход и корабен лекар на гиганската машина зад гърба му. Вече 16 години той помага на застигнатите от здравни проблеми пасажери на кораби под различен флаг в разноцветни морета и океани.

„Радвам се, че съм роден във Варна, защото това ми даде възможност да видя много красиви неща в живота ми“, започва да разказва за себе си докторът. Но не само всекидневието му, а и произходът му са изключително интересни.

С немалко усилия д-р Задурян и близките му проследяват рода на баща му до далечната 1848 г. Бащата на Берч е от Шумен, който тогава –

по време на

турското робство

е бил голям гарнизонен град. „И както пее Тодор Колев – Варна е била пристанище на Шумен, където са живели много арменци“, смее се Берч. Той е първият доктор в рода, в който е имало много попове. „Семейството на майка ми пък идва от Южна Турция. То е от района на Адана. Прадядо ми Оник се преселва с многото си роднини през 1915-1916 г., когато започват гоненията на арменците в Турция. Тогава той заявява, че повече няма да отиде в мюсюлманска държава. Насочва се към България, тъй като Гърция е във война с Турция и не може да се установи на близките гръцки острови – Родос, Хиос и Кос“, казва докторът. Да, но България е на почти 2000 км, които с бременна жена, две деца и на каруца Оник преодолява за цели 2 години. Затова едното му дете е родено край Истанбул по време на дългото пътуването до Шумен.

Берч решава да стане доктор, защото не може да бъде капитан на кораб. Завършва медицина във Варна, а специализира хирургия в Москва. Раждат му се син и дъщеря. „През 1998 г. възникна възможността да се кача на кораб – казваше се „Озония“. Той бе кипърски, а собствениците му току-що го бяха купили от Италия. Така станах

първият лекар на

новопридобития кораб

спомня си Берч. Той стъпва на борд за първи път в Пирея, където го чака „Озония“. „Нищо не знаех. Хабер си нямах какво се прави. Без всякакви компютри и софтуери, без да изпращам доклади по мейла, описах лекарствата и започнах да работя. Спомням си, че от Пирея отидохме в Лимасол, след това в Египет, Израел и обратно до Кипър с нощувка в Родос, където има много казина. А кипърците ги обичат. Всичко това се случваше с круиз за 3 дни“, казва Берч.

За 16 години на борда е

по-лесно да се каже

къде не е бил

Непокорените от доктора места по земното кълбо са: Жълто и Японско море, Северният полюс, Гренландия, Австралия, Нова Зеландия, Тасмания, Владивосток, Южна и Източна Африка.

Питаме го кои са трите критични момента по време на пътуванията, които и днес се чуди как е преживял. „Първият бе сблъсъкът ми с гръцкия език. Когато започнах да пътувам, гърците не знаеха чужди езици. Та качвам се на първия ми кораб и установявам, че всички – българи, румънци, араби, говорят само гръцки. За мен обаче той бе като стена – блъсках се в нея, плача на нея, но никакъв пробив. Помогнаха ми знанията ми по турски. А аз говоря английски, руски (все пак имам диплома и жена от Москва – смее се), немски и малко испански“, разказа хирургът. В крайна сметка купува си разговорник по гръцки и стопява ледовете в комуникацията.

При пътуванията Берч нито веднъж не пипва морска болест. Но не и през 2012 г. Тогава плава от аржентинския Буенос Айрес към Порт Стенли във Фолклендските острови (най-южния административен център в света). „Достигнахме го от третия опит, защото времето се развали. Налегна ни буря и адски вятър със скорост над 180 км/ч. Вълнението скочи до 11 бала, което означава 11-метрови вълни. А

12 бала е

последната степен

когато последиците не са ясни…“, разказва д-р Задурян. И продължи: „Моята кабина бе на носа на кораба (а той бе към 16 000 тона). Леглото ми бе голямо – два персона и половина. Докато лежах върху него, буквално се търкалях като кебапче на скара! Усещах, че корабът се въртеше едновременно нагоре и надолу, наляво и надясно, а от време на време се завърташе и около оста си като в блендер. Т.е. в няколко посоки…“.

За щастие машините продължават да работят безотказно и корабът се насочва към Магелановия проток. „Тогава обаче за първи и последен път до момента взех хапчета за морска болест. Беше ад“, каза докторът.

С божията воля корабът стига до Пунта Аренас в Чили. По-късно във времето той пак е там, където е изходната позиция за експедициите към Антарктика. „Влизайки в Чилийските фиорди, приех англичанка на 67 г. с болки в гърба. Но още щом седна на стола в кабинета ми, разбрах, че проблемът е в корема. Прегледах я и установих, че е с перитонит, т.е. с

възпаление на цялата

коремна кухина

до което най-често се стига заради спукан апендисит или черво, прободна рана и т.н.“, посочи специалистът. Тогава той е само с една медицинска сестра, на която казва да даде на пациентката широкоспектърни антибиотици. „Просто нямаше какво друго да направя, освен да се опитам да овладея възпалението. Уви, пациентката не се подобряваше, а до сушата имаше поне 2 дни и половина. Нямаше как да се извикат хеликоптери, нито да се увеличи скоростта, тъй като има ограничения… Бях с вързани ръце“, връща се назад Задурян. Той и сестрата правят каквото могат, но в един момент става ясно, че

се налага

операция

Разбира се, на кораба няма операционна зала, а само стая за преглед с легло. За щастие необходимите инструменти са налице. „В един момент температурата на жената стигна 39 градуса, а кръвното й започна да пада, понижи се до 60 на 40 mm/Hg… Опитах се с медикаменти да го повиша, но нищо не помагаше. Жената беше в шок, интоксикирана“, посочи д-р Задурян. И добави: “Нямаше време за губене, поставих й инжекция, за да я приспя. Отворих хирургично корема, за да отстраня опасността от него,

изсмуках гнойта и

поставих тръба

през която да се оттича останалата част от нея. Т.е. извърших лапаротомия. Дадох й антибиотик. След 4 часа температурата падна на 37 градуса, пациентката си отвори очите и след 2 дни я свалихме от кораба в Пунта Аренас. Там я оперираха отново чак на другия ден.“. Животът й е спасен, а англичанката му подарява бутилка шампанско.

Другите му случаи са направо детска игра в сравнение с този.

Най-големият кораб, с който той е пътувал, бил качил на борда си 1600 души. А последният му кораб, с който той пристигна в Ню Йорк, е собственост на норвежко семейство. То е в бизнеса с търговски и пасажерски кораби още от средата на XIX век. „За да стигнем до Ню Йорк, където се срещаме с вас, тръгнахме от Саутхямптън, прекосихме океана до Нова Скотия, Канада, минахме Бостън и ето ни тук“, каза докторът. От Ню Йорк той, екипажът и пасажерите се насочват към Южна Каролина, Джорджия, Флорида,

Маями, Бахамските,

Бермудските острови

после до Азорските и обратно към Саутхямптън, където трябва да акостират на 19 октомври. Цялото пътуване е 35 дни.

За щастие през този круиз най-тежкият случай на доктора е жена със съмнение за микроинсулт с конвулсии. А друга пациентка получила сериозно кръвотечение. Затова двете били оставени в болница в Канада. Но малко след като се разделяме с Берч, той изпраща в лечебно заведение в Ню Йорк мъж с фрактура на крака.

След като се върне у нас, следващото му пътуване ще започне навръх 31 декември – към Барбадос. „Някой ден ще спра, за да сляза на сушата и да заработя на брега. Но още искам да помагам на хората в морето. Защото да бъдеш лекар е професия. Но да си корабен лекар значи да си воден от огромно желание, способност, да разчиташ само на себе си и си един от 500-те лекари в света, които сега работят в морето“, казва ни д-р Задурян.

Да видим в коя точка на света ще го засечем отново.

София – Ню Йорк – София

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.