Пациенти от цял свят ползват диализния център в УМБАЛ „Св. Марина“

Брюксел стартира две наказателни процедури срещу България

Българин беше арестуван в Гърция за умишлен горски палеж

Не са обсъждани никакви мерки, ако старите дизели от Германия наводнят България

Юбилейна пощенска марка отбелязва 140 години от създаването на Българската армия

Прокуратурата търси виновните за поредния гаф с проверките на Летище София

Франция криминализира употребата на смартфони в училище

Vivacom ще продава Xiaomi на атрактивни цени през сайта си В следващите 4 дни смартфоните на бранда стават още по-атрактивни

Русия показа зъби: Отлага се посещението на Лавров в Гърция, екстрадират гръцки дипломати

ВМРО ще отбележи 115 години от Илинденско-Преображенското въстание

Внимание! Сахарска жега удря Гърция през уикенда, над 40 градуса ще скочи живакът

ЕК подкрепи действията на българските власти срещу чумата

Путин: Русия е отворена за диалог с всички страни

Испания оттегли международната заповед за арест на Пучдемон

Умряла овца вдигна ветеринари в Шуменско

С д-р Берч Задурян до Ню Йорк по вода и обратно

Варненецът от арменски произход е един от малкото наши корабни лекари

Оперира на борда жена на косъм от смъртта на 2 дни от чилийския Пунта Аренас

11-метрови вълни въртят на шиш кораба му край Магелановия проток

Пристанището на Ню Йорк, кей 92, един от последните дни на септември.

Закотвен е огромен норвежко-английски кораб, а пред него, на сушата е усмихнатият и енергичен д-р Берч Задурян. Той е българин, от Варна, с арменски произход и корабен лекар на гиганската машина зад гърба му. Вече 16 години той помага на застигнатите от здравни проблеми пасажери на кораби под различен флаг в разноцветни морета и океани.

„Радвам се, че съм роден във Варна, защото това ми даде възможност да видя много красиви неща в живота ми“, започва да разказва за себе си докторът. Но не само всекидневието му, а и произходът му са изключително интересни.

С немалко усилия д-р Задурян и близките му проследяват рода на баща му до далечната 1848 г. Бащата на Берч е от Шумен, който тогава –

по време на

турското робство

е бил голям гарнизонен град. „И както пее Тодор Колев – Варна е била пристанище на Шумен, където са живели много арменци“, смее се Берч. Той е първият доктор в рода, в който е имало много попове. „Семейството на майка ми пък идва от Южна Турция. То е от района на Адана. Прадядо ми Оник се преселва с многото си роднини през 1915-1916 г., когато започват гоненията на арменците в Турция. Тогава той заявява, че повече няма да отиде в мюсюлманска държава. Насочва се към България, тъй като Гърция е във война с Турция и не може да се установи на близките гръцки острови – Родос, Хиос и Кос“, казва докторът. Да, но България е на почти 2000 км, които с бременна жена, две деца и на каруца Оник преодолява за цели 2 години. Затова едното му дете е родено край Истанбул по време на дългото пътуването до Шумен.

Берч решава да стане доктор, защото не може да бъде капитан на кораб. Завършва медицина във Варна, а специализира хирургия в Москва. Раждат му се син и дъщеря. „През 1998 г. възникна възможността да се кача на кораб – казваше се „Озония“. Той бе кипърски, а собствениците му току-що го бяха купили от Италия. Така станах

първият лекар на

новопридобития кораб

спомня си Берч. Той стъпва на борд за първи път в Пирея, където го чака „Озония“. „Нищо не знаех. Хабер си нямах какво се прави. Без всякакви компютри и софтуери, без да изпращам доклади по мейла, описах лекарствата и започнах да работя. Спомням си, че от Пирея отидохме в Лимасол, след това в Египет, Израел и обратно до Кипър с нощувка в Родос, където има много казина. А кипърците ги обичат. Всичко това се случваше с круиз за 3 дни“, казва Берч.

За 16 години на борда е

по-лесно да се каже

къде не е бил

Непокорените от доктора места по земното кълбо са: Жълто и Японско море, Северният полюс, Гренландия, Австралия, Нова Зеландия, Тасмания, Владивосток, Южна и Източна Африка.

Питаме го кои са трите критични момента по време на пътуванията, които и днес се чуди как е преживял. „Първият бе сблъсъкът ми с гръцкия език. Когато започнах да пътувам, гърците не знаеха чужди езици. Та качвам се на първия ми кораб и установявам, че всички – българи, румънци, араби, говорят само гръцки. За мен обаче той бе като стена – блъсках се в нея, плача на нея, но никакъв пробив. Помогнаха ми знанията ми по турски. А аз говоря английски, руски (все пак имам диплома и жена от Москва – смее се), немски и малко испански“, разказа хирургът. В крайна сметка купува си разговорник по гръцки и стопява ледовете в комуникацията.

При пътуванията Берч нито веднъж не пипва морска болест. Но не и през 2012 г. Тогава плава от аржентинския Буенос Айрес към Порт Стенли във Фолклендските острови (най-южния административен център в света). „Достигнахме го от третия опит, защото времето се развали. Налегна ни буря и адски вятър със скорост над 180 км/ч. Вълнението скочи до 11 бала, което означава 11-метрови вълни. А

12 бала е

последната степен

когато последиците не са ясни…“, разказва д-р Задурян. И продължи: „Моята кабина бе на носа на кораба (а той бе към 16 000 тона). Леглото ми бе голямо – два персона и половина. Докато лежах върху него, буквално се търкалях като кебапче на скара! Усещах, че корабът се въртеше едновременно нагоре и надолу, наляво и надясно, а от време на време се завърташе и около оста си като в блендер. Т.е. в няколко посоки…“.

За щастие машините продължават да работят безотказно и корабът се насочва към Магелановия проток. „Тогава обаче за първи и последен път до момента взех хапчета за морска болест. Беше ад“, каза докторът.

С божията воля корабът стига до Пунта Аренас в Чили. По-късно във времето той пак е там, където е изходната позиция за експедициите към Антарктика. „Влизайки в Чилийските фиорди, приех англичанка на 67 г. с болки в гърба. Но още щом седна на стола в кабинета ми, разбрах, че проблемът е в корема. Прегледах я и установих, че е с перитонит, т.е. с

възпаление на цялата

коремна кухина

до което най-често се стига заради спукан апендисит или черво, прободна рана и т.н.“, посочи специалистът. Тогава той е само с една медицинска сестра, на която казва да даде на пациентката широкоспектърни антибиотици. „Просто нямаше какво друго да направя, освен да се опитам да овладея възпалението. Уви, пациентката не се подобряваше, а до сушата имаше поне 2 дни и половина. Нямаше как да се извикат хеликоптери, нито да се увеличи скоростта, тъй като има ограничения… Бях с вързани ръце“, връща се назад Задурян. Той и сестрата правят каквото могат, но в един момент става ясно, че

се налага

операция

Разбира се, на кораба няма операционна зала, а само стая за преглед с легло. За щастие необходимите инструменти са налице. „В един момент температурата на жената стигна 39 градуса, а кръвното й започна да пада, понижи се до 60 на 40 mm/Hg… Опитах се с медикаменти да го повиша, но нищо не помагаше. Жената беше в шок, интоксикирана“, посочи д-р Задурян. И добави: “Нямаше време за губене, поставих й инжекция, за да я приспя. Отворих хирургично корема, за да отстраня опасността от него,

изсмуках гнойта и

поставих тръба

през която да се оттича останалата част от нея. Т.е. извърших лапаротомия. Дадох й антибиотик. След 4 часа температурата падна на 37 градуса, пациентката си отвори очите и след 2 дни я свалихме от кораба в Пунта Аренас. Там я оперираха отново чак на другия ден.“. Животът й е спасен, а англичанката му подарява бутилка шампанско.

Другите му случаи са направо детска игра в сравнение с този.

Най-големият кораб, с който той е пътувал, бил качил на борда си 1600 души. А последният му кораб, с който той пристигна в Ню Йорк, е собственост на норвежко семейство. То е в бизнеса с търговски и пасажерски кораби още от средата на XIX век. „За да стигнем до Ню Йорк, където се срещаме с вас, тръгнахме от Саутхямптън, прекосихме океана до Нова Скотия, Канада, минахме Бостън и ето ни тук“, каза докторът. От Ню Йорк той, екипажът и пасажерите се насочват към Южна Каролина, Джорджия, Флорида,

Маями, Бахамските,

Бермудските острови

после до Азорските и обратно към Саутхямптън, където трябва да акостират на 19 октомври. Цялото пътуване е 35 дни.

За щастие през този круиз най-тежкият случай на доктора е жена със съмнение за микроинсулт с конвулсии. А друга пациентка получила сериозно кръвотечение. Затова двете били оставени в болница в Канада. Но малко след като се разделяме с Берч, той изпраща в лечебно заведение в Ню Йорк мъж с фрактура на крака.

След като се върне у нас, следващото му пътуване ще започне навръх 31 декември – към Барбадос. „Някой ден ще спра, за да сляза на сушата и да заработя на брега. Но още искам да помагам на хората в морето. Защото да бъдеш лекар е професия. Но да си корабен лекар значи да си воден от огромно желание, способност, да разчиташ само на себе си и си един от 500-те лекари в света, които сега работят в морето“, казва ни д-р Задурян.

Да видим в коя точка на света ще го засечем отново.

София – Ню Йорк – София

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.