75-годишната баба Лиляна Михайлова от ромската махала на симитлийското село Крупник доказа на практика, че човек се учи, докато е жив. На стари години тя прекрачи прага на местното СОУ "Св. Св. Кирил и Методий" по проект "Нов шанс за успех" на ОП "Човешки ресурси".

Бабата взе тапия за завършен чевърти клас.От първи до четвърти клас била заедно в една класна стая със синът си и внучката си. Всички заедно изкарали бърз курс по ограмотяване.

"Сбъднах мечтата си да седна на ученически чин и да се уча на четмо и писмо. Някога много ме бе яд, че майка не ме пусна да ходя на училище, но трябваше да гледам по-малките си братя и сестри. Всеки ден с тояжката изминавах над километър до школото. Заради мерака ми да уча бях все първа, ходех там час преди другите съученици", сподели пенсионерката.

Много искала да научи азбуката, за да може да се подписва и да чете. Пише без проблеми буквите на малкото си име и на фамилията си. Признава, че й е трудно да чете гладко, вече не вижда с очите, но поне не слага палеца си под документите, а своя подпис.

Бабата има 10 деца и цяла сурия внуци и правнуци, сега на всички казва, че трябва да се учат.