На 27 април 2018 да почерпят

Украйна гарантира обучението на български език на сънародниците ни

Доналд Тръмп ще посети Великобритания на 13 юли

Обсебени ли са три цигулки и виолончело за 30 млн. долара? “Страдивариус” ,“Гуарнери”, „Джофредо Каппа” и “Гофрилер”, купени по времето на Людмила Живкова, над 30 г. са в едни и същи музиканти

Депутатите предложиха Музикалната къща на БНР да работи като самостоятелен културен институт Така за всеки продаден билет новата структура ще получава субсидия от Министерството на културата

Кметицата Иванчева към съучастниците си: Няма документ, докато не плати (обзор) Поставили сме предприемача на колене, допълва началничката на район „Младост”

“Отровени” жители на Дума разказаха в централата на ОЗХО за фалшивата химическа атака

Студио Х на „Армията“ Малцина от сегашния отбор ще запазят местата си, важно е кой ще ги запълни

828 нови медицински изделия влизат в болничната помощ 105 пациенти са минали през 4 лечебници за аортни клапи

Сенатът на САЩ одобри Майк Помпео за нов държавен секретар

По работа сме на второ място в ЕС Трудим се по 40,8 часа, а холандците по 30,3 часа

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 27 април 2018

Общински съветници се обединиха заради глоба на Здравко Здравков Главният архитект бил викан в следствието и заради Иванчева

Според социологическите проучвания Ердоган ще спечели изборите в Турция

Писаха слаб 2,88 на държавата Комплексната оценка е най-ниска от седем години насам

Ивайло Христов – баш карък, ама с късмет

“Каръци” – най-новият филм, режисиран от актьора Ивайло Христов, носи успех след успех на своя създател. След като през юни спечели Голямата награда “Златен св. Георги” от 37-ия международен кинофестивал в Москва и приза на киноклубовете в Русия, в неделя той победи и в тазгодишното издание на фестивала на българското игрално кино “Златна роза” във Варна. Елена Телбис, която изпълнява главната роля, пък спечели статуетката за най-добра актриса, а за лентата най-много гласове дадоха критиците, журналистите и зрителите на форума. През септември филмът гостува на фестивала в Сан Себастиан, а през ноември му предстои и официална премиера в София на “Киномания” в НДК. Изобщо “каръшко” е положението за Ивайло Христов.

Неговото определение за хората каръци е следното: “Те са интелигентни и чувствителни хора, обаче не могат да се приспособят към системата, тя ги изхвърля и аз страшно им симпатизирам.” Ако попитате обаче актьорите и екипа му, те ще кимнат: да, чувстват се каръци. Защото да си карък днес е готино. Не си нито навирил нос снобар, нито вечно мрънкащ мухльо, а си гониш мечтите, докато останалите се надпреварват да ти пречат. Но на теб от това още повече ти се тича…

Някои ще кажат: “Да бе, не ща да съм карък!” Питайте обаче Ивайло Христов да ви разкаже малко “каръшки” истории. Защото той си е баш карък. Ама с късмет. Смейте се, но има такова чудо.

Който познава актьора режисьор, няма как да не се е срещал отблизо с присъщата му самоирония и неговото си чувство за хумор. Верен на себе си, той нарича перманентното си каръшко състояние “накисване”. Някъде през 2000 г., когато любимият театрален актьор прохождаше в кинорежисурата, го питах откъде му се стовари това на главата. А Ивайло Христов с възможно най-сериозната си физиономия отвърна:

“Мен в професията все ме накисват. Ама за добро. Накиснаха ме да стана актьор, а аз дори не си бях мечтал за това. Като дете ходех в Двореца на пионерите, но не заради заниманията в Детско-юношеския театър, а заради приятелите и купона. Веднъж едно от момчетата отсъстваше и ми казаха: “Ти така и така седиш отстрани без работа, защо не опиташ да го заместиш?” И стана тя каквато стана… цял живот. По-късно Георги Дюлгеров ме накисна да режисирам един документален филм, а преди това аз никога не се бях занимавал с кинорежисура. Хареса ми. А сега друг приятел – Людмил Тодоров, ме накисна да режисирам филм по негов сценарий, при положение че сам е спечелил субсидията от филмовия център и трябваше да си го снима. Но се размислил нещо и един ден ми се обажда: “Ивайло, искаш ли ти да го направиш? Вярвам ти!” И какво да правя – съгласих се.”

И като започна да снима, та досега – горе-долу 15 години. След въпросния “Емигранти” (в комбина с колегата приятел Тодоров) се появиха и самостоятелните “Стъпки в пясъка”, “Приятелите ме наричат Чичо” и, разбира се, “Каръци”, който някои погрешно обявиха за “кинодебют на Христов”. Честно казано, малцина са българските кинорежисьори днес, които могат да се похвалят с подобна статистика. Да не говорим, че през цялото това време Ивайло Христов почти не спира да играе, да режисира в театъра и да преподава в НАТФИЗ. Хм, внимавайте как разговаряте с него – пред името му има “проф. д-р”. 

Това наистина не ще да е само от “каръщина”. Има и друго – актьорът режисьор твърди, че споменатото вече “накисване” винаги е било придружено с късмет. Късмет е попадането му в класа на проф. Сашо Стоянов в тогавашния ВИТИЗ, както и разпределянето му в Сливенския театър – пет сезона с по три-четири големи роли. Късмет е и попадането след това в театър “Българска армия”, където остана около 20 години… Явно не всекиму е писано да е карък с късмет.

ДРУГОТО МУ “АЗ”

Мнозина навярно помнят бурната любов на Ивайло Христов с гимнастичката Лили Игнатова (снимаха се заедно дори във филма “Акатамус” на Георги Дюлгеров), но истинската, голямата му любов е негова съпруга – стюардесата Албена. Събира ги… второто им “аз”. Нейната детска мечта била да стане актриса, а на него – да пътува: първо мечтаел да е пътник на влака, после дълго искал да стане моряк и накрая се спрял на летец, но не би.

Ивайло се определя като реалист с романтични наклонности. Обича да чете поезия, харесва например стиховете на Франсоа Вийон. Не му допада прагматизмът на днешния свят и твърди, че всичко, измислено по формулата “пари – стока – пари прим”, го убива.

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

Доказа, че театрал може да прави и добро кино

Аз съм от хората, които най-много се радват на победите на Ивайло Христов. Не всеки може да понесе такова натоварване – той работи и в театъра, снима и филми, преподава в НАТФИЗ, но творческата му енергия е огромна. В България трудно се приема театрал да прави добро кино, но той успя и се радвам, че доказа дори на най-големите скептици, че това е възможно. Много сме си партнирали, надявам се на още.

Васил Михайлов, актьор

Разбира си от работата

Ивайло е много добър човек, изключително всеотдаен и талантлив актьор и не по-малко талантлив режисьор в театъра и киното, обичан педагог, което значи, че си разбира от работата и я върши със сърце. Снимали сме заедно четири филма – “Мера според мера”, “Акатамус”, “Черната лястовица” и “Буферна зона” – винаги с огромно удоволствие работя с него. Показа ми предварително “Каръци” – много мил, човечен, направен е с тънка ирония. За мен това е филм за надеждата.

Проф. Георги Дюлгеров, режисьор

Никого не фаворизира

Още като студентка в НАТФИЗ ми харесваше, че проф. Христов никога не работи с любимци, никого не фаворизира и е еднакъв към всички. Това е признак, че има дълбок педагогически талант. Когато режисира, успява да създава екипи, които започват да се чувстват като семейство – не знам как, но го прави. Освен това не съм чула да каже лоша дума за някого и това е велико.

Елена Телбис, актриса

Сигурна награда

Засега е единственият ни кинематографист, участвал на голям световен фестивал с 2 филма (тази година в Сан Себастиян) – като режисьор на “Каръци” и като актьор в “Жажда” на Светла Цоцоркова. Радвам се, че преподаваме заедно в НАТФИЗ – някак по-приятно се работи, когато срещаш талантливи хора из коридорите на Академията.

P.S. Надявам се да ми е простил, че отказах малка роля в “Каръци” – така можех свободно да гласувам за наградата на критиката, която бях сигурен, че ще заслужи!

Проф. Божидар Манов, кинокритик

Най-благият човек, когото познавам

Това е най-мекият и благ човек, когото познавам. Любим мой приятел от много години, любим режисьор, с когото за пръв път започнах да работя в театъра. Приличаме си като близнаци във вкуса си към сладкото – във всякакъв смисъл. От него съм се научила да говоря с умалителни имена. Той е безкрайно обичлив човек и винаги говори с приятелите и хората, които познава, с умалителни.

Ужасно ми е скъп. И много се радвам на успехите му. Очаквам отново да работим заедно.

Златна Костова, преводач от английски език

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.