СИЛВАНА ЛЕСИДРЕНСКА

В битката „пациент срещу лекар“ печеливши няма

 Животът на един пациент в България е като бягане с препятствия - той трябва да преодолява десетки, докато стигне до лекар, до диагноза и до лечение. Всички знаем за какво говоря - клинични пътеки, липса на специалисти (тясно свързано с липсата на пари и изтичането на кадри извън граница), самата липса на пари, сложна бюрокрация, объркана система. Но и това не е достатъчно да го съсипе - трябваше да излезе и предложение да се криминализират онези, които предпочетат да не споделят наличието на хепатит или ХИВ при влизане в болница. Това поражда въпроси: Защо трябва да има разлика при обслужването на „обявени“ пациенти с хепатит/ХИВ и такива, които не са съобщили? Не се ли спазват еднакви процедури за безопасност?

Но най-важният е: Защо пациентът е принуден да крие своето заболяване?
Очевидно има проблеми в здравната система. Те не са само финансови, не са от вчера, няма да се решат и утре. За съжаление обаче няма изгледи дори и след 10 години да започнем да се отнасяме цивилизовано към хората с хепатит или ХИВ. В България се шири толкова тежка дискриминация по отношение на тези пациенти, че те дори и анонимно рядко се съгласяват да говорят. Предпочитат да забравят, защото така е по-безболезнено.
Ако например вие имате хепатит С, и съобщите за него, има следните опасности. Да останете без работа. Да останете без зъби, защото някои зъболекари се страхуват панически от вас. Независимо че има строги правила за стерилизация на инструментите. Да останете без част от социалните си контакти, защото за някои хепатит С е „онази болест, бе, жълтеницата“ и може да ги заразите само като дишате около тях. (Всъщност може да се предаде при преливане на кръв и кръвни продукти, хемодиализа, нестерилно медицинско и тату оборудване, убождане с нестерилна игла, посещение при козметик, зъболекар.)
В някакъв момент дори може да ви откажат рутинна медицинска манипулация, например поставяне на ваксина за хепатит В. Откъде-накъде сте загрижени за своето здраве? Мрете! И без друго българският пациент е в тежест на здравната система, колкото по-малко, толкова по-добре. Може и операция да ви откажат. Ако чуете израза „Ти си болен, явно си наркоман“, независимо че сте получили кръвопреливане (изследването на кръвта започва след 1992 г.) Не е изключено да стигнете и до пряк двубой с лаборантка, която не иска да си сложи ръкавици, понеже не са й удобни.
Проблеми много. Какви са решенията?
Изследванията за хепатит В и С не са включени в годишния профилактичен пакет (явно МЗ не ги счита за важни заболявания, макар приблизително 500 000 да са носители) - ами нека да станат задължителни. Да, ще струва пари, но пък ще спестим от трансплантации и скъпи лечения. Защото пациентите с хепатит развиват цироза и рак на черния дроб.
Необходимо е опресняване знанията на лични лекари, сестри и лаборанти за начините на предаване, предпазване и лечение на хепатит, както и кратък курс по добро отношение с пациента. И той душа носи.
Явно е наложителна масова информационна кампания, насочена към обществото. Човек не е длъжен да знае за всички болести по света, но когато 1 от всеки 12 жители на планетата е носител на хепатитен вирус, това е достатъчен повод да се заинтересуваме.
Приемане на национален хепатитен план (който вече е подаден от пациентски организации преди месеци за обсъждане от институциите).
Но преди всичко трябва да положим усилия за справяне с дискриминацията, защото в нея са корените на всички проблеми. И нека не позволяваме да бъдем въвлечени в битката „пациент срещу лекар“, защото я играем от години, а печеливши няма.
България е малка държава - 7 милиона пациенти сме. Нека се държим с уважение един към друг.
Не струва нищо.

*Авторката е председател на УС на сдружение „Хепактив“

Идея от времето на Инквизицията

До една пациентските организации се обявиха против идеята на зам.-председателя на лекарския съюз д-р Галинка Павлова пациенти да влизат в затвор, ако не съобщят при приемането си в болница, че са вирусоносители, а знаят за това. Защитниците на болните българи са категорични, че това е дискриминация и идея от Средновековието и Инквизицията, тъй като независимо с какво заболяване е пациентът, той трябва да получи помощ. Така е записано в международни харти, конвенции, а и в нашата конституция.