Нападение с хладно оръжие в столичния квартал „Хаджи Димитър“, три жени и дете са в „Пирогов“ Извършителят е 24-годишен мъж

ЕС удължи с шест месеца икономическите санкции срещу Русия

Токът за бита ще поскъпне с 10-15 на сто Заводите купуват само 10% от електроенергията си от борсата

Разбиха клетка на ИДИЛ, действала под прикритието на благотворителна организация

Кийт Ричардс спрял алкохола Музикантът става на 75 г.

КПКОНПИ извършва две проверки на министър Горанов – за корупция и конфликт на интереси

Препънаха закриването на Правителствена Патриотите „против”, искат решение на Коалиционен съвет

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 14 декември 2018

Джендърите атакуват

Антониу Гутериш съобщи, че страните в йеменския конфликт са се споразумели за примирие

Патриотите предлагат данъчни облекчения и при осиновяване

Гей билбордове слагат и в София (всичко по темата) Скандалните фотоси били част от информационна кампания

Задигнаха багер на музикант

Шефът на бюро „Зелена карта“ подаде оставка

Джон Болтън: Не виждам условия в обозримо бъдеще за среща между Тръмп и Путин

За енергетиката – професионално, а не популистки

Идеята за директен електропровод от американските ТЕЦ към Турция означава двете централи да станат част от енергийната система на съседите

Обществото отдавна жадува за обективната картина на този критичен за стабилността на държавата отрасъл.

В последните 10 години енергетиката е в центъра на вниманието поради една елементарна причина – конфликтът между политиките, свързани с доходите, и тези, свързани с цената на електроенергията. Нерешаването на проблема с ниските доходи насочи вниманието към цената на ел.енергията и независимо че тя продължава да бъде най-ниска в ЕС за бита, редица правителства търсиха и продължават да търсят „резерви” за нейното намаляване. Каква е цената на този подход никой не може да каже, защото все още не сме я платили в пълен размер.

В същата посока е и инициативата на работодателите за Пътната карта в енергетикатата – инициатива доста агресивна по отношение на институтите на представителната демокрация. Похвални са усилията на съставителите на картата да се намали или ликвидира първопричината, а именно ценовият дебаланс, породен от „преференциалната” енергетика. Той е в размер на 1,135 млрд. лева годишно от общо 2,3 млрд. лв., които трябва да плащаме на централите в преференциален режим. Проблемът е, че в тази Пътна карта не видях предложения, които да се реализират в краткосрочен план, без да се влезе в противоречие с действащото българско и европейско законодателство. Ето няколко примера:
Едно от предложенията е „Държавата да предложи изкупуване на акциите на „AES Марица изток 1“ и „Контур глобал Марица изток 3“ и да ги продаде на нов инвеститор, с право за изграждане на нов далекопровод и/или осигуряване на достъп до съществуващия за директен износ”. И двете централи са изградени по схемата „ВООТ” (строиш, ставаш собственик, експлоатираш 15 години, предаваш по остатъчна цена актива на НЕК). Втората е с миноритарно (33%) участие на НЕК. Изкупуването на акции (те не са публични, тоест не е възможно това да стане без съгласието на мажоритарния собственик) няма да промени нищо в контекста на поставените цели в Пътната карта. „Контур глобал Марица изток 3“ три пъти сменя мажоритарния си собственик, без това да оказва влияние на параметрите на финансовия модел за цената на електроенергията. Продължаването на експеримента в тази посока е безсмислено.
Освен това никой не е забранил на двете централи да изнасят свободно ток в региона. Съществуващият трансграничен капацитет към Турция позволява, при определени условия, износът на почти цялото количество електроенергия, която двете централи могат да произведат на годишна база. Идеята за директен електропровод високо напрежение за двете централи към Турция изглежда доста екзотично. Това означава централите да станат част от електроенергийната система на Турция и да отпаднат от енергийния баланс на България. Въпреки че страната ни разполага с над 12 000 мегавата инсталирана мощност, като се отчете коефициентът за разполагаемост и спецификата на производителите, често през зимата, когато потреблението на ток стига около 7500 мегавата, се оказва, че разполагаемостта на системата е на предел и отпадането на двете централи може да я постави в критичен режим.
Или другото предложение: „Изкупуване на банковите кредити на ВЕИ и тяхното преструктуриране чрез Българската банка за развитие с цел последващо договаряне на по-ниски цени на изкупуваната от тях ел.енергия”. Когато България, като член на ЕС, пое задължение да въведе към 2020 г. 16% възобновяема енергия в брутното крайно енергийно потребление, предварителните изчисления показаха, че държавата трябва да инвестира между 4 и 7 млрд. евро. Логичното решение беше в сектора да се привлече частен капитал. За целта се създадоха стимули – задължително изкупуване на енергията на преференциални цени, които да гарантират възвръщаемост с определена норма на печалба за инвеститора. Цените и срокът за изкупуване се определяха на база на финансови модели по формат на Световната банка. Преразглеждане на модела на преференциалната енергетика с промяна на параметрите на сделката със задна дата е невъзможно. Така че изкупуването на тези инвестиции от когото и да било няма да намали размера на добавката „задължение към обществото”, чрез която се дотира зеленият ток, освен при доброволен отказ на новия собственик от възвръщаемост, което е икономически абсурд.
В една от точките на Пътната карта е предложено: „Преход към пазарно определяне на цената на въглищата от „Мини Марица” ЕАД във функция от калорийната им стойност”. Въглищата от „Мини Марица Изток” имат ниска калоричност (1500 ккал./кг), но са уникални и не подлежат на пазарно третиране. Централите не могат да работят с алтернативни доставки от друг клас. А разходите за доставка с жп транспорт от Румъния, Албания или Гърция на аналогични лигнитни въглища ги прави неконкурентни.
От работодателите косвено беше отправен упрек към енергийното министерство и че държавата иска да плати дължимите около 900 млн. лв. на американските централи. В случая държавата (НЕК) не може да иска или да не иска, тя е длъжна да ги плати. Това са пари за закупена, но неразплатена енергия от НЕК към тези централи. А самото изплащане на тази сума ще осигури около 350 млн. лв. „свежи” пари към мините. Те от своя страна ще се разплатят с подизпълнителите и постепенно системата на плащане ще влезе в равновесен режим.
Предложеният от Комисията за енергийно и водно регулиране модел за ценообразуване е „критично” равновесен. При изпълнението на редица условия той гарантира, че текущият дефицит на системата ще бъде ликвидиран. Опитите да се редуцират планираните средства от добавката „задължения към обществото” ще нарушат това крехко равновесие и ще обезсмислят досегашните усилия на парламент и правителство да се обърне негативната тенденция в енергетика и да се постави началото на нейната стабилизация.
Внимателният прочит на Пътната карта показва, че авторите й изразяват пълно недоверие към институтите на представителната демокрация. В такъв случай е демократично е да се предложи „симетричен” вариант – щом трябва в посока „прозрачност без граници” бизнесът да влезе в управлението на държавната енергетика, тогава нека и държавата да влезе в управлението на частните дружества и да се види дали те се управляват ефективно и в съответствие със закона.
Независимо от всичко Пътната карта е добра платформа за дебат, но не популистки, а професионален. Скандалите около енергетиката заставят всяка от страните да представи неопровержими документи, числа, факти и обстоятелства, които в обикновена обстановка са недостъпни. А обществото отдавна жадува да чуе и види обективната картина за този критичен за стабилността на държавата отрасъл.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.