Разкриват 500 работни места в Шуменско

Възрастен мъж би брат си с брадва

Четирима се спасиха от горяща къща в Карнобат

Издирват болен, напуснал дома в Лозево

43-годишен от Германия дойде да си търси интернет булката, на която превел 25 000 евро Булката обещавала да му пристане, но не заминала при него

Служители на СДВР задържаха 34-годишен крадец на велосипед На многократно осъждания за кражби Ц.С. е наложена 72-часова мярка за неотклонение

Пиян 17-годишен младеж открадна камион

Земетресения със сила над 4 по Рихтер край гръцките острови Закинтос и Крит

Кметът на старата столица и посланикът на Англия обсъдиха АМ Велко Търново-Русе

Дуа Липа и Стормзи взеха по два приза БРИТ

Възрастен мъж е намерен убит в столичния квартал “Люлин” Задържани са дъщеря му и съпругът й

Цвета Караянчева: Дали БСП няма да поискат и диктатура на пролетариата

Днес времето ще бъде облачно, ще има превалявания от дъжд

Депутати пред “Труд”: Конфликт на интереси прозира в скандала с НЗОК

Българин спечелил милиони от Spotify – чрез законна измама

Кмет владетел или кмет реалист

Икономическата цена на избора

Икономистите обичат да правят оценки на всякакви неща – материални и нематериални. Цена, разбира се, имат и политиката, и администрацията, и местните избори. Крайно време е в България да имаме ясна представа за тази цена в навечерието на 25 октомври, когато ще си избираме управниците в местната власт.

В повече от половината от общините у нас гражданите плащат прескъпо за продукт с нулева добавена стойност.

Джон Мейнард Кейнс, един от най-бележитите икономисти на ХХ век, участвал в преговорите след края на Първата световна война, настоявал, че не трябва да се налагат прекомерни репарации на Германия, защото изолацията и неплатежоспособността й ще разрушат не само нейната, но и европейската икономика. Лидерите на страните победителки обаче – Лойд Джордж, Клемансо и Уилсън, се съобразили с настроенията за отмъщение в собствените си държави. Кейнс подал оставка и написал своята прочута книга „Икономическите последици от мира”, в която прогнозира избухването на втора световна война в Европа.

Грешният политически избор винаги се оказва с неочаквано висока цена. Например в десетки общини в България кметът се превръща – поне в обществените представи – в кмет владетел, интервенционист в същността си, готов да обещае да поддържа нормалния ход на пазарната икономика и да се намесва пряко в пазарни явления като заетост, заплати, цени и др..

Такъв кмет обикновено назначава „свои хора” в общинската администрация. Средствата за заплатите им се плащат от парите на всички граждани – т.е. от държавната субсидия и/или от собствените приходи на общината. В една китна община в Хасковска област например за два мандата администрацията се увеличи от 74 на 220 души. Издръжката на набъбналата армия от общински чиновници гълта 50% от приходите. Населението на общината намалява непрекъснато, а безработицата е с 25% по-висока от средната за страната.

Още в 172 български общини гражданите плащат прескъпо за продукт с нулева добавена стойност, защото новоназначените служители не позволяват на общината да предлага нито по-качествени, нито по-евтини услуги.

Всеки разумен човек, който иска да бъде избран за кмет на община, а не за владетел на пауперизирано население, може да направи три конкретни неща:

– Прецизно да определя местните данъци. Това ще подобри инвестиционния климат в общината и ще понапълни хазната й. Т.нар. крива на Лафер позволява да се намери оптималната граница на данъчно облагане, при която приходът е максимален.

– Да изработи Наредба за сертифициране на инвестиционни проекти с общинско значение. Трудно може да се посочи община в България, която има подобна наредба, въпреки че Законът за насърчаване на инвестициите дава подобна възможност.

– Да използва инструментите на публично-частното партньорство. Това е пътят натрупаният капитал да се „събуди” и да се влее в местната икономика. Без капитал няма инвестиции, но са нужни стимули и гаранции, за да може този капитал да заработи.

Една от привилегиите на богатия е, че може да си позволи да бъде глупав много по-дълго от бедния. Не съм сигурен, че българската икономика ще оцелее, ако трябва да плаща цената на подобно управление още няколко години.

Изборът на 25 октомври, според мен, се свежда до две възможности:

– Кмет владетел, който обещава онова, което искат избирателите, за да ги приспи за четири години, докато стават все по-бедни, по-нещастни и по-объркани.

– Кмет със знания за съвременната икономика, открит за предизвикателствата и готов да работи усърдно, за да тръгнат нещата към по-добро.

Ако успеем да изберем кметове реалисти вместо кметове интервенционисти, току-виж нещата в общините потръгнат.

*Авторът е председател на СД на „Национална компания Индустриални зони” ЕАД

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете