Варненски гимназисти анкетират връстници за влизането ни в Еврозоната

Спецсъдът потвърди паричната гаранция в размер на 1,5 млн. лв. на Александър Тумпаров

Военнослужещи унищожиха граната, открита в частен дом в пазарджишко село

Министър Димитров предупреди кметовете да не се оскъпяват проекти за рекултивация на депа

Преизбраха инж. Даниел Панов за председател на Управителния съвет на НСОРБ Акцент в преговорите с МРРБ остава продължаването на Националната програма за енергийна ефективност

Мария Шарапова обяви края на кариерата си

Министър Димитров предупреди кметовете да не се оскъпяват проекти за рекултивация на депа

14 дни изолация за блокираните туристи, сред които и българско семейство, в хотела в Тенерифе Четирима се вече заразените с коронавирус

Президентът Радев: България е сред първите държави, установили дипломатически отношения с Кипър

Китайци раздават маски на българи, проверяващи кораба им в Бургас

9 варненци са в болница, изследват ги за коронавирус

Партията „Има такъв народ“ на Слави Трифонов подава в петък документи за регистрация в съда

Трима търговци на млечни продукти на съд за данъчни измами, ощетили бюджета с близо 1,2 млн. лв.

Самоуби се бивш шеф на ВиК „Йовковци“ във Велико Търново Никола Русев бе подсъдим за безстопанственост за над 800 000 лева

БЧК няма запас от защитни маски Закон трябва да защити доброволците от уволнение, призова акад. Христо Григоров

Кмет владетел или кмет реалист

Икономическата цена на избора

Икономистите обичат да правят оценки на всякакви неща – материални и нематериални. Цена, разбира се, имат и политиката, и администрацията, и местните избори. Крайно време е в България да имаме ясна представа за тази цена в навечерието на 25 октомври, когато ще си избираме управниците в местната власт.

В повече от половината от общините у нас гражданите плащат прескъпо за продукт с нулева добавена стойност.

Джон Мейнард Кейнс, един от най-бележитите икономисти на ХХ век, участвал в преговорите след края на Първата световна война, настоявал, че не трябва да се налагат прекомерни репарации на Германия, защото изолацията и неплатежоспособността й ще разрушат не само нейната, но и европейската икономика. Лидерите на страните победителки обаче – Лойд Джордж, Клемансо и Уилсън, се съобразили с настроенията за отмъщение в собствените си държави. Кейнс подал оставка и написал своята прочута книга „Икономическите последици от мира”, в която прогнозира избухването на втора световна война в Европа.

Грешният политически избор винаги се оказва с неочаквано висока цена. Например в десетки общини в България кметът се превръща – поне в обществените представи – в кмет владетел, интервенционист в същността си, готов да обещае да поддържа нормалния ход на пазарната икономика и да се намесва пряко в пазарни явления като заетост, заплати, цени и др..

Такъв кмет обикновено назначава „свои хора” в общинската администрация. Средствата за заплатите им се плащат от парите на всички граждани – т.е. от държавната субсидия и/или от собствените приходи на общината. В една китна община в Хасковска област например за два мандата администрацията се увеличи от 74 на 220 души. Издръжката на набъбналата армия от общински чиновници гълта 50% от приходите. Населението на общината намалява непрекъснато, а безработицата е с 25% по-висока от средната за страната.

Още в 172 български общини гражданите плащат прескъпо за продукт с нулева добавена стойност, защото новоназначените служители не позволяват на общината да предлага нито по-качествени, нито по-евтини услуги.

Всеки разумен човек, който иска да бъде избран за кмет на община, а не за владетел на пауперизирано население, може да направи три конкретни неща:

– Прецизно да определя местните данъци. Това ще подобри инвестиционния климат в общината и ще понапълни хазната й. Т.нар. крива на Лафер позволява да се намери оптималната граница на данъчно облагане, при която приходът е максимален.

– Да изработи Наредба за сертифициране на инвестиционни проекти с общинско значение. Трудно може да се посочи община в България, която има подобна наредба, въпреки че Законът за насърчаване на инвестициите дава подобна възможност.

– Да използва инструментите на публично-частното партньорство. Това е пътят натрупаният капитал да се „събуди” и да се влее в местната икономика. Без капитал няма инвестиции, но са нужни стимули и гаранции, за да може този капитал да заработи.

Една от привилегиите на богатия е, че може да си позволи да бъде глупав много по-дълго от бедния. Не съм сигурен, че българската икономика ще оцелее, ако трябва да плаща цената на подобно управление още няколко години.

Изборът на 25 октомври, според мен, се свежда до две възможности:

– Кмет владетел, който обещава онова, което искат избирателите, за да ги приспи за четири години, докато стават все по-бедни, по-нещастни и по-объркани.

– Кмет със знания за съвременната икономика, открит за предизвикателствата и готов да работи усърдно, за да тръгнат нещата към по-добро.

Ако успеем да изберем кметове реалисти вместо кметове интервенционисти, току-виж нещата в общините потръгнат.

*Авторът е председател на СД на „Национална компания Индустриални зони” ЕАД

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.