Радваш се, че работиш – бичуваш стреса

Като им пуснат ток в клетката, белите мишки се сбиват помежду си. С хората е същото

Шефове, лекари и учители страдат постоянно

Конференция на тема „Здравословни работни места – управлявай стреса!” организира КНСБ. Оповестени бяха данни на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ), според които всеки пети трудово зает у нас е подложен на психически стрес на работното си място.

Най-много от работещите под постоянен стрес са сред ръководните кадри и интелигенцията, заетите в добивната промишленост, финансовата сфера, здравеопазването и образованието.

Наричат стреса “бич на новия век”. Несигурната работа, несправедливото заплащане, монотонният труд, лошите условия, липсата на колегиални отношения са факторите, които го предизвикват.

Канадският учен проф. Ханс Селие, създал теорията за стреса, е установил, че разковничето за добро душевно и физическо здраве е човек да изпитва удоволствие от работата си. Сам той разказва как като студент по медицина бил толкова увлечен по анатомията, че спял по няколко часа на денонощие. Състудентите му го смятали за смахнат зубрач, а близките му се тревожили за здравето му. Така и не успял да ги убеди, че за него тези занимания не са принуда, а забава, и че не бил забелязал някой да се е поболял от забавления.

Като вече практикуващ лекар той установил, че най-дълголетните му пациенти са хора, удовлетворени от професиите си и видели резултатите от своя труд. Не отчел особена зависимост от здравословния начин на живот. Мнозина от тях били пушачи, други си сръбвали яко до старини, а някои от тях упражнявали и двата порока. Но радостта от работата поддържала у тях висок жизнен тонус. Ерго, най-стресиран е човекът без работа, една твърде многочислена у нас категория, с която изследването на ИССИ не се занимава. То третира само трудово заетите. Що се отнася до тях, водачи в листата на стресираните били ръководните кадри. Не се уточнява какви точно ръководители са били проучвани. Ако са управляващи мощни предприятия, с внушителна продукция и маса работници и служители, чиито съдби са в ръцете на ръководството – почитания и поздравления за изтощителните усилия! Но ако са наши партийни ръководители – хайде холан!

Според учените в състояние на стрес човек мобилизирал целия си ментален и емоционален капацитет, за да се справи със задълженията си. Ако съдим по редовно полупразната зала на Народното събрание, такова свръхнапрежение не се наблюдава. Напротив – там трудовата заетост се отразява благотворно на здравето. Даже според едни проучвания, извършени посредством кантар от колеги журналисти – при постъпването си на ръководна длъжност в парламента депутатите имат едно тегло, докато на изпроводяк то е значително завишено.

Колкото до хипертонии (високо кръвно), язви на стомаха и дуоденума и пр. заболявания вследствие на стреса, щеше да се разчуе, ако ги имаше. Жълтата преса друга работа има ли?

Интелигенцията също заема водещо място в класацията на стресираните. При учители, лекари, хора на науката, културата и изкуството по всички показатели нормативът е изпълнен. Работата им е несигурна, даже рискова – лекари и учители напоследък ги млатят пациенти и възпитаници. Учените и творците още не са яли шамарите, но заплащането им е несправедливо. Несправедливо незначително. Колкото до лошите условия на труд, то онези, които го заплащат мизерно, друг път ще си бръкнат в кесията да му осигурят комфорт. Виж, работещите във финансовата сфера имат приятна обстановка и обилно заплащане, но и те се оказват сред стресираните. На тях сигурно трудът им е монотонен и ги травмира. Както и случката с КТБ…

Стигнахме до лошите колегиални отношения. Те са обхванали цялото общество. Като започнем от най-високите управленски нива и стигнем до тъмните низини. Това проф. Селие го обяснява нагледно посредством бели мишки. Като им пуснат електрически ток по пода на клетката, те се сбиват помежду си. Не могат да си обяснят какво става, с какво са заслужили това мъчение и си го изкарват една на друга. Та и с хората било същото.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.