ООН прие единодушно резолюция за прекратяване на огъня в Сирия

Филм с българско участие спечели “Златна мечка” на “Берлинале” (СНИМКИ)

Шофьорка заби колата си във бензиностанция в Благоевград

Все повече туристи от Азия идват у нас с цел винен туризъм

Работодатели дават щедри бонуси за довеждане на нов колега в офиса

Сидеров: Мога да намера нов енергиен министър

КАТ преброи 2536 ранени по-малко от лекарите Разлика с над 22% между данните на МВР и Министерство на здравеопазването установи Институтът за пътна безопасност

Забраниха играчките оръжия в пакистанска провинция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в неделя, 25 февруари 2018

Сняг и паднали дървета на Шипченския проход

Въоръжен мъж се барикадира в дома си във Велинград Излезе да вземе дърва за печката и го арестуваха

„Левски“ подгони вечния съперник

Цветанов в Сандански: Усилията на ГЕРБ са насочени към реализирането на успешни политики в местната власт

“Реал” се утвърди в тройката

Салах вкара 20-и гол с левия крак

Българин пише история на борбата в Сърбия: След 33 г. Стоян Добрев изведе комшиите до първа световна титла

„Трябва да бъдеш спартанец и ще успееш – казва Стоян Добрев, който от 2 години е селекционер на сръбския национален отбор по борба, класически стил. – Най-важното за един борец е самодисциплината. Проблемът на нас, балканците, не е в залата, а извън нея.“

Тази увереност двукратният европейски шампион предава на възпитаниците си и вече пише история. След 33-годишна пауза сърбин, моделиран само за няколко месеца от Добрев, триумфира на световния връх. Направи го Давор Щефанек (66 кг) през 2014-а.

„Може да си много добър треньор, но ако състезателят не ти повярва, не приеме твоите идеи – нищо не става – казва Добрев. – Всъщност Давор беше голям разбойник – никаква дисциплина, никакъв режим, можеше да загуби или да падне от всеки. В същото време беше самороден талант и трябваше да овладяваме тази негова хазартност.“

И Добрев се захваща за работа. Освен че сърбинът приема неговите методи, българинът пък си коригира виждането, че на 22-23 години не можеш да промениш никого. Доказателството е Щтефанек, който става като войник.

„Все си мислих, че за толкова години се е научил как да си поддържа килограмите преди състезание, докато не видях как загуби първата среща на Евро 2014 заради това – разкрива Добрев. – Дълго трябваше да го убеждавам. Казах му: Пробвай, ако се проваля си – стягам багажа и се прибирам в България.“ И момчето повярва.“

Преди меренето в категорията вече е свалил килограми, а веднага след кантара качва поне 2 кг, за да има сили да се бори на следващия ден. И резултатът е налице. Идва световната титла, а през септември печели бронз и олимпийска квота на първенството на планетата в Лас Вегас.

Триумфът на борбата е пълен, след като Щефанек е избран и за спортист на Сърбия през миналата година. Нещо, което не се е случвало от 33 години. А победата е още по-сладка, защото според регламента класирането се прави от спортистите. Световният №1 в тениса Новак Джокович дава своята тройка, като на първо място поставя Давор, а на себе си дава 1 вот. Общественият отзвук е огромен.

А празненствата за успеха на борбата за подобаващи. Старинен замък в Белград събира борци от всички краища на Сърбия, присъстват всички важни мъже на спорта. Сред тях и баскетболната легенда Владе Дивац, сега шеф на Сръбския олимпийски комитет.

„Чувствата бяха уникални – казва Добрев. – Едно признание за мен, че съм си свършил работата. Доказах на себе си и на момчетата, че съм бил на правилния път. Въведох нови методи и те трябваше да ги приемат и да свикнат с тях. Само за тази година имаме 4 медала, което е страхотно за една малка държава като Сърбия, която доскоро я нямаше на картата на борбата.”

А дали в средите на борбата се съобразяват с тях вече, защото и шефът на световната федерация Ненад Лалович е сърбин, Добрев казва: „Че се съобразяват – съобразяват се, но винаги казвам на момчетата да не разчитат на това, а да са яки и убедителни на тепиха.”

Всъщност Добрев случайно се захваща със сърбите. Предложението го застига, докато е в Швейцария, където работи с местен клуб. Тогава отхвърля първата оферта, но съседите са толкова настоятелни, че решава да пробва.

„Бях решил да се отказвам от треньорската работа – разкрива Добрев. – И бях на кръстопът – накъде да тръгна. Настоятелните обаждания на сърбите ме накараха да се поинтересувам с какво разполагат. Имаха две по-опитни момчета, останалите млади, но видях в тях голям потенциал. И реших да се захвана.”

Мислите да приключи с треньорската работа му минават след провала на олимпиадата Лондон 2012. В продължение на 12 г. той е в щаба на нашия национален отбор. Тимът печели десетки медали от големи първенства, включително световни и европейски титли. Но на последното най-важно състезание претърпява неуспех.

„Най-много ме беше яд, че за този 4-годишен цикъл си дал всичко от себе си и накрая целият труд остана нереализиран – признава наставникът. – Факторите бяха много, причините търсихме дълго. Градихме отбор 8-9 години, оставихме 4 действащи световни шампиони…Но пък опитът, който натрупах, е безценен. За да си добър треньор, трябва 24 часа да си отдаден на това, което правиш. Да вървиш напред, да търсиш верния подход, да даваш максималното от себе си и най-важното – да вярваш, че ще се получи. Именно тази увереност предавам и на момчетата.”

Освен в Сърбия Добрев гради успешна кариера и в Швейцария. Там борците също му повярваха. Под негово ръководство след близо 15-годишна пауза тимът на „Айнцидел” се върна в Първа лига. Именно за този отбор българинът се състезава от 1993 до 1996 г. Предложението също идва случайно, докато се лута след Лондон 2012 накъде да поеме.

Засега семейството живее между три държави. Съпругата му Росица и двете им дъщери Стефани (16 г.) и Маги (13 г.) често му гостуват я в Швейцария, а в Сърбия. Той пък прескача между лагерите за седмица в България.

Не пропуска да следи и да се вълнува от изявите на нашия отбор.

„Когато българи се бориха на световното в Лас Вегас, подкрепата на българската агитка беше уникална, направо настръхваш”, споделя Добрев.

Нашите също печелят една квота, но по медали правим отстъпление.

„Старши треньорът Армен Назарян е уникален борец, освен това ръководството на федерацията, начело с Валентин Йорданов, има много голям опит и смятам, че ще намерят верния път да излязат от ситуацията – казва Добрев. – Всъщност именно на Валентин Йорданов и федерацията трябва да благодаря, че вложиха в мен голям ресурс и ме оставиха толкова години да работя в националния отбор.”

Сега българинът вече гледа към следващия сезон и най-важното състезание – олимпиадата. Очаква неговите сръбски момчета да спечелят още една-две квоти. А световният шампион Давор Щефанек да вземе медал. Късмет!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.