Апелативната прокуратура във Велико Търново чества 20-годишен юбилей

Велосипедист се удари в заграждения на магистрала “Тракия”, последва верижна катастрофа между четири автомобила

Нова задна ножица преряза “Ювентус”

Каракачанов готов с реформи, които да помогнат на хората с увреждания и да спрат измамите в системата

Рефери на поправителен срещу провинилите се отбори

Митрополит Антоний: Състоянието на Патриарх Неофит е стабилизирано и се подобрява, но ще остане още известно време под медицинско наблюдение

Русия иска екстрадирането на свой гражданин за неплатени данъци за 24 млн. рубли

„Виваком“ погаси предсрочно облигационния си заем

Ремонтират автомагистрала “Черно море” Реконструкцията е на 2-ри километър от Варна над река Звездишка

Премиерът Борисов: Перспективата пред Западните Балкани ще позволи младите да останат в региона

Камери в кафенетата също заснели предаването на подкупа

Заседанието на КСНС при Румен Радев през обектива на “Труд”

Говорител на ЕК: Срещата в София е много важна за бъдещето на Балканите

Колежки на ранената полицайка: Не се страхуваме!

Концесионерът “Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“: Очакват се над 5 млн. пътници на морските летища за 2018

Детството ли изчезва, или светът е вече инфантилен

„Бъдете млади!“ се е превърнало в житейски принцип, на който никой не може да устои, иначе е „сдухал се ретроград“

Детството се появява едва през XVII век. Тогава излизат на мода детските дрешки, които биха стояли нелепо, носени от възрастен

Било е време, когато детето го смятали за малък възрастен. През Средновековието църквата сочела достигането на 7 години като влизане в зрелостта. Децата над тази възраст били подлагани на същите съдебни процедури, на които и големите: съдени за кражба и убийство, понасяли еднакво строгостта на закона. И горели на кладите заедно с родителите си еретици.

Питер Брьогел Стария има една картина „Детски игри“, създадена през 1559 г. На нея са изобразени над 100 игри, с които са се забавлявали децата в Ниските земи. Само че като се вгледаш в тях, насреща няма да ти се явят червенобузи засмени барбита и кенчовци, мяукащи „мамо“ и мигащи с очички, а същински пораснали хора, само че в умален размер. Същият този Брьогел рисува как на карнавалите и селските празненства наред с мъжете и жените пият и децата – те също надигат бокалите с вино или бира, дори се ухажват като възрастните. Няма дискриминация, няма разделение, няма: „Върви в стаята и си лягай!“ Та нали тъкмо заради празнотата, която изпитвал, когато го пращали в леглото, Марсел Пруст изтъкава цял опус, фундамент на модерния роман, „По следите на изгубеното време“. Така става, когато детето скучае в леглото, докато през средните векове децата нямат време да скучаят – блъскат на полето заедно с родителите си, веселят се на празниците с тях, с тях увисват на бесилките и са изгаряни на аутодафетата. Другите пък, от благородните съсловия, отрано са женени и сгодявани по политически причини; нека си спомним само княгиня Елена, дъщерята на Иван Асен II, която баща ѝ годежно размята из цяла сюрия монархически дворове с цел да заздрави Второто българско царство.

Според френския изследовател Филип Ариес детството като такова, сиреч обособен период в индивидуалното човешко развитие със свои специфични характеристики и уникални черти, се появява едва през XVII век. Тогава излизат на мода детските дрешки, които биха стояли нелепо, носени от възрастен. През същия век се развива педагогическата теория: Ян Амос Коменски създава своята „Велика дидактика“, сложила началото на модерната организация на училищното образование. Там застъпва идеите за всеобщо обучение по дисциплини, въвежда понятието „учебна година“ и класно-урочната система. Всички я познаваме от днешното училище, което – погледнато с намигване, не е нищо повече от реликт, изостанал от XVII век.

През XVIII в. идеите на Коменски се засилват, Русо описва детето като своя изконен блян „благородния дивак“, естествено и непокварено, Песталоци продължава разработките в Швейцария, за да се стигне най-накрая до – така да се каже – самотното легло и малкия Марсел в него. Разбира се, не че не е имало и дечица, теглещи хомота на живота наедно с възрастните: романите на Дикенс понякога ни изправят косите, но пък стават и причина за разгръщане на движение в защита на децата срещу безогледната експлоатация. Постепенно детето се изкачва на пиедестал, Стайнбек говори за американците, че издигат любовта към децата в култ. Да не говорим за многото книги, филми, че и постановки, представящи света през невинни детски очи. Едни от най-добрите: „Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг, „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър и „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли в книгите; „Иваново детство“ на Андрей Тарковски, „Иди и виж“ на Елем Климов, „Животът е прекрасен“ на Роберто Бенини в киното. Но гледната точка в тях отново е особена – как децата не могат да бъдат деца, как възрастните ги състаряват и покваряват…

Нийл Постман обаче, големият теоретик на медиите, твърди, че всъщност в настоящата епоха, епохата на глобализацията, на „медиалния Левиатан“, както я нарича българският режисьор Красимир Крумов-Грец, детство вече няма. Развива Постман тези идеи в книгата си „Изчезването на детството“, излязла през 1982 г. Според него традиционното деление на възрастите – младенчество, детство, младост, зрялост, старост (има и други периодизации, за Ерик Ериксон например възрастите са 8, като цели 5 от тях протичат от раждането до 20-ата година на човека), е отстъпило мястото си на друго само с три етапа – младенчество, полувъзрастен-полудете и дълбока старост. Средният етап Постман нарича с термина adult-child и го характеризира като нито зрялост, нито непосредственост, а нещо от двете, и то в съчетание от лошите, не от добрите им черти. За пример привежда рекламата, въздействаща най-вече върху емоционалните струни на човешката същност, докато в същото време разумът се „свива като шагренова кожа“.

Наблюденията на Постман са, разбира се, направени с фин скалпел, но той като че ли опитва да гледа по-оптимистично на нещата, отколкото те в действителност са. Днес, през 2015-а, ако видим тъкмо рекламите, ще осъзнаем, че именно детското или в най-добрия случай младежкото са водещите кукички, хвърляни от световните фирми. Баби подскачат като гимнастички, дядовци търчат като изоглавени, а покрай тях младежи и девойки ги учат как да живеят. „Бъдете млади!“ се е превърнало в житейски принцип, на който никой не може да устои, защото, ако се противи – минава в графата „сдухал се ретроград, същи морук“. Приказка като оная за болярина, който скрил баща си от царя, вече звучи тъпо: какъв ти ум от старец, Боже мой, та той не може да си пусне сам компютъра?! Навлизането на новите технологии, непрекъснатото им усъвършенстване превръща младите в авторитети, без които нито можем да си оправим смартфона, нито да си запишем файла. Само че, бидейки тъй недъгави, те ни гледат отвисоко и се хилят горделиво. Високомерно и горделиво се хилят и от тв рекламата, която непрестанно внушава, че трябва да сме като тях – да се плъзгаме със скейтборд по повърхността на живота и много-много да не мислим. Защото ако мислим, стари сме.

Не зная дали това, което преживяваме, е изчезване на детството, или по-скоро инфантилизация на света. Нашият XXI век е навлязъл във възраст, в която годините му тежат, но той пак твърди, че е млад и скоклив. И се държи като сенилен дъртак, който не схваща, че да риташ топка на тези години не е признак на свежест, а на глупост. Но младите нали ти ръкопляскат, криейтърите също – що се косиш?

Девизът днес: по-добре млад и глупав, отколкото стар и мъдър…

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.