Слави и Ку-ку бенд забиват в O2 Арина в Лондон на 9 юни Най-голямата зала в Европа ще отвори врати за родните музиканти

Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Как се обособяват анклави в Сирия

САЩ предлагат раздробяване на Сирия

Чуждестранните джихадисти бягат пред настъпващата армия на Дамаск

Операцията на руските Въздушнокосмически сили в Сирия започна преди три седмици. Руски бойни самолети нанесоха вече към 750 въздушни удара срещу бунтовническите позиции. Сирийски офицери констатират, че военната помощ на Русия повишава бойния дух сред войниците, правителствените войски започнаха сухопътни операции в провинциите Хомс и Хама, водят битки в източните предградия на Дамаск.

Пентагонът признава, че противниците на Асад все по-трудно задържат превзетите по-рано селища. “Воините на джихада” са зле снабдени с оръжия, чуждестранните наемници бягат, а местните им симпатизанти гледат как да изчезнат в тълпата. За Белия дом е все по-проблемно да отвръща очи от промените в сирийския силов баланс. Администрацията на президента Обама има твърде малък избор: да започне сътрудничество с Русия, или открито да вземе страната на въоръжените ислямисти.

Американците държат наум и още един вариант: Вашингтон скланя да не се меси в събитията в Северна Сирия срещу подкрепа за неговия сценарий – страната да бъде разделена на няколко зони, контролирани от противници на Асад. Един вид специални анклави за отделните религиозно-етнически групи от сирийското население. Американските политици са избрали за база опростен до абсурд модел на противопоставянето “шиити – сунити”, при все че в Сирия арабите сунити воюват помежду си с не по-малка ожесточеност, отколкото с правителствените войски, чийто офицерски корпус включва мнозина сунити, предани на Асад.

По данни на ООН през 2011 г., преди да започне гражданската война, в Сирия са живеели 20,8 милиона души от 33 етнически групи. Абсолютно преобладават арабите, но и те се делят на различни народности: сирийски араби (над 14 милиона души), араби бедуини от платата край пустините (1,59 млн.), палестински араби (0,59 млн.), ливански араби (0,13 млн.) и други арабски диаспори (араби от Северен Ирак, араби от Йордания, левантински бедуини).

Независимо от дългогодишната си близост с ислямския режим в Иран, Сирия беше сред най-светските държави в Близкия изток. “Близостта между шиити” никога не бе на първо място в съюза с Техеран, нещо повече – изобщо не се използваше за идеологически аргумент. Всъщност нямаше как, тъй като арабската част от сирийското общество, изповядваща сунитския ислям, надхвърля 80 на сто от населението. Алауитите и друзите, също говорещи арабски (севернолевантински диалект), са малцинство в Сирия и наброяват според оценки към 2 милиона души.

Нека добавим, че при преброявания в Сирия алауитите не бяха отделяни в самостоятелна група. Етническата политика на династията Асад бе създала далеч не идеална, но кажи-речи стабилна система, в която верските и конфесионалните различия до голяма степен се изглаждаха от идеите за общо национално съзнание – в неговите рамки гражданите се определяха на първо място като сирийци и едва след това – като араби, кюрди, алауити или друзи.

Правителството на Асад все още има подкрепата на голяма част от сунитите. Водената от САЩ политика пренебрегва важни специфични черти от структурата на сирийското население, игнорира същинските знания, сочещи кой против кого е там. Макар че Вашингтон разполагаше с достатъчно време, за да схване нещата; скоро ще станат пет години, откакто Америка чака Дамаск да капитулира всеки момент. Напразно обаче. За огромното мнозинство сирийци Асад е по-малко зло от политическите му противници, напиращи за висшия пост.

Суадитска Арабия и партньорите й край Персийския залив чакат потвърждение, че САЩ и в бъдеще ще воюват срещу Асад, но не и срещу радикалните ислямисти. Турция също се обявява против Асад, но иска да воюва с кюрдите, а не с бандитските терористични формирования. Друг съюзник на САЩ – Израел, не се противи срещу създаването на кюрдска държава; повече го плаши обаче перспективата вместо Асад в Дамаск да управляват главатарите на ИД. Европейците са недоволни от стъписването на американците, отдалечаващо възможността да спре притокът на сирийски бежанци в Стария свят. Американските политици явно са изправени пред неразрешима за тях задача – трябва да угодят на много съюзници, чиито искания взаимно се изключват.

В цялата тази бъркотия замисълът да бъде спряна войната в Сирия чрез разкъсване на страната и образуване на недееспособни анклави изглежда е опит на САЩ окончателно да избягат от отговорност за случая. Близкоизточната политика на Обама се изчерпа. Вашингтон няма конструктивни идеи за Сирия.

*Текстът е публикуван в БТА, поместваме го със съкращения

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.