Постоянно говорим за бежанците като маса от хора, които се заселват в някоя държава. Рядко обаче се замисляме за проблемите, с които тези семейства се сблъскват в опитите им да се интегрират. Какво значи някой да се интегрира и кои са нещата, които за нас са даденост, а за други голямо предизвикателство?

Васимир Ел Хатиб е 30-годишен българин, роден и израснал в Плевен. Майка му е българка, а баща му - сириец, разказва Нова тв.

 По професия той е съдия в българската „Б” футболна група, но призванието му е да помага на другите. Васимир живее тук сам, а семейството му в Сирия, където той е бил едва за две години.

Изненадан от светския живот в Сирия, Васимир основава туристическа компания и всяка година води стотици българи на екскурзия до родината на баща му. Интересът е голям, докато не започва войната. И така тръгва вълната. Първо побягват туристите, а след тях и близките на семейството.

Някои идват у нас. Васимир вижда, че бежанците трудно се интегрират без чужда помощ. Става част от християнска доброволческа организация и заедно с нея създават безплатно училище по български. Рамо до рамо на чиновете сядат майки и дъщери, бащи и синове. И така само за една година Васимир и другите доброволци са научили стотици бежанци на български, помогнали са им да си намерят работа и да живеят нормално у нас.

А те имат желание да се интегрират, въпреки трудностите и ходят на училище с огромно желание. Още преди да проговорят добре български обаче чужденците се сблъскват със същите трудности, с които всеки ден се борим и ние. Чакат ред за детска градина, търсят дом и работа. И въпреки това някои успяват. Интегрират се, а в България им харесва.

Али е на 16 години и вече е осми клас в 66-то училище в София. Джуди пък е първи клас, също в българско училище. Нито едно дете не ги приема като чужди. Благодарение на подадената им ръка, тези деца ще бъдат възпитани и ще израснат като българските си връстници. А за да се случи интеграцията още по-бързо, Васимир организира и детски футболен отбор.