Опашки от нетърпеливи да пуснат бюлетините избиратели се образуваха още от сутринта на 25 октомври пред секциите в Шесто основно училище в Сливен, където гласуват жителите на близкия ромски кв. "Надежда".

Някои идваха пеша, други с организирани микробуси. А гласоподавателите от най-бедната, южна част на гетото се отчетоха с най-голяма активност. В 119 и 120 секция, където гласоподавателите по списък са общо над 2000 души, урните с бюлетините за местния вот се напълниха набързо, още в ранния следобед. Дори се наложи в 119 СИК да бъде предоставена допълнителна урна.

За сметка на това активността за референдума бе изключително ниска. За част от хората думата "референдум" бе напълно непозната. "Няма да гласуваме за референдума, а за друга партия" - казаха някои от тях. Млада жена пък директно се обяви, че е против "електрическото гласуване". Активисти на гетото, които съблюдаваха за реда из коридорите на училището, довериха, че в "Надежда" имало предизборна агитация само за политически сили, а за националното допитване - "Пълна нула!".

На опашката пред 120 СИК спокойно чакаше реда си и гордостта на "Надежда" - 25-годишната Магдалена, която е първата и засега единствена студентка по акушерство в 15-хилядния ромски квартал. Тя, съпругът й Стефан и двете им деца също живеят на най-бедната улица в гетото. Неотдавна младата майка предизвика фурор, след като изкара оценка 5,25 на приемния кандидат-студентски изпит в Медицинския колеж в града. "Ние със съпруга ми със сигурност ще гласуваме за референдума. Но част от съкварталците ни едва ли" - каза Магдалена. На ул."Кара Кольо" живеели добри, обикновени и много бедни хорица, които не били достатъчно образовани и не разбирали значението на референдума.