ЛЕОНИД САВИН*

Призивите към мигрантите в туитър да вървят в Германия идват от САЩ

Като прочете това заглавие, човек може да си помисли, че става дума за феномена, с който Европа се сблъска наскоро: стотици хиляди бежанци - както пострадали от несгодите на гражданската война, така и авантюристи, по суша и по море нахлуват на Балканите, а след това с всички средства се опитват да се доберат до по-богатите земи - Германия, Франция, Скандинавия.

Изглежда, че има обективни причини за този поток: в Либия, Сирия, Ирак въоръжените сблъсъци и войната продължават от години, в Палестина и в Афганистан положението също е неспокойно. Дори в Тунис и в Египет, откъдето мина Арабската пролет, има какво да се желае във връзка с положението на населението. Почти никой не забелязва Бахрейн, където не от вчера протестите на опозицията се потушават по най-жесток начин. В Йемен пък нанасят удари от въздуха по сватбени церемонии. Вярно, че тези две държави са разположени на много неудобни места - просто няма накъде да се бяга. Има и един немаловажен детайл: в Саудитска Арабия са построени лагери за бежанци мюсюлмани, но странно защо никой не отива там. В краен случай - в Йордания и Турция.

Все пак има ли някаква обща причина за това неистово желание да избягаш от своята родина? Богатите роднини, установили се по-рано в Евросъюза? Или разказите за социалните помощи, с които можеш спокойно да си живееш? Нали за да изминеш подобен път, трябва да заплатиш щедро за услугите на превозвачите. Според някои сведения контрабандистите вземат от четири до десет хиляди долара, за да прекарат един бежанец от Сирия или Ливан до Европа. Дори ако този човек има богати роднини в чужбина, е невъзможно да получи тези средства по банката в разрушената от войната Сирия. Организирането на превозването срещу дълг предполага явно известни гаранции, особено като се има предвид, че често се случва корабите да потъват в Средиземно море.

Кой и защо дава гаранции, подтикващи стотици хиляди хора да се устремяват от другите континенти в Европа?

Изследователи открили много интересен факт, свързан с използването на социалните мрежи. Било установено, че призивите към мигрантите в туитър да вървят в Германия са формирани главно в САЩ. Значи неслучайно се упражняваха върху другите страни - от Иран по време на президентските избори през 2009 г. до Египет и Тунис, където ролята на социалните мрежи за мобилизацията на населението вече беше значителна.

Това, което виждаме сега, е реализация на практика на теоретични разработки от стратегически характер. Подобни стратегии се разработват отдавна. Едно от тях е изследването на центъра "Белфър" към института за държавно управление към Харвардския университет, чието название авторът на тази статия използва за заглавие Strategic Engineered Migration as a Weapon of War. Изследването е публикувано за първи път в списание Civil Wars през 2008 г. Като използва комбинация от статистически анализ на данни и тематични изследвания, авторът на този труд Кели Гринхил дава отговор на следните въпроси: могат ли бежанците са бъдат особен вид оръжие; може ли това оръжие да бъде използвано не само във военно, но и в мирно време и доколко би било успешно неговото използване. Като цяло Гринхил отговаря положително на всички въпроси.

Всъщност сътрудниците на центъра "Белфър", както и на други подразделения на Харвардския университет в продължение на много години се занимават с проектиране на стратегии по управление на конфликтите в контекста на по-широка външнополитическа проблематика. Директорът на Белфърския център Греъм Алисън е бивш помощник на министъра на отбраната на САЩ в администрацията на Клинтън. Покрай това центърът финансира също така и изследванията на специалната оперативна работна група, която се занимава с Русия.

САЩ само дават вид, че съчувстват на ударената от миграционната вълна Европа. Така например в публикуваната неотдавна статия на Ричард Хаас, президент на влиятелната глобалистка структура Съвет за международни отношения, посветена на европейските проблеми, по отношение на миграционната криза в Евросъюза неслучайно се използва думата менажиране (управление). Наслаждавайки се на предизвиканите от бежанците трудности на Европа, Ричард Хаас отбелязва, че САЩ имат както задължения да помагат на Европейския съюз, така и стратегически интереси по отношение на Германия и Европа като цяло. Вярно че независимо от "задължението да помагат", от страна на САЩ не се забелязва никаква помощ нито по отношение на контрола над незаконното проникване в европейските страни, нито по отношение на временното настаняване на бежанците.

Ето още един интересен факт. На 15 септември Барак Обама подписва указ за необходимостта от използване в държавното управление на бихевиористки методи (бихевиоризъм, наука за изследване на поведението - б.р.). Последното разклонение на бихевиоризма, известно като nudge (може да се преведе като "леко побутване"), не е нищо друго освен поредната технология за манипулация на хората. Тук личи ръката на Кас Санщайн, който по-рано се е занимавал с въпросите на информацията и управлението в кабинета на Обама. В съавторство с британски колега той написа книга, озаглавена Nudge: Improving Decisions About Health, Wealth, and Happiness ("Побутване - подобрявена на решенията за здраве, богатство и щастие" - б.р.), където зад красивите думи се крият методи на психологическа манипулация във всекидневието. (Всъщност съпругата на Санщайн е небезизвестната Саманта Пауър, постоянен представител на САЩ в Съвета за сигурност на ООН.) Може да не се съмняваме, че социалните техники на "лекото побутване" ще се използват далече извън границите на САЩ.

Най-ефективно оръжие обаче не само в преносен, но и в директен смисъл могат да бъдат мигрантите, способни да създадат малък партизански отряд за диверсионно-терористични акции на новата територия. За отбелязване е, че САЩ не просто прибират "най-перспективните" кадри от този вид, но им предоставят и статут на бежанци и официална защита.

Според изтекла неотдавна секретна информация през 2014 г. миграционните служби в САЩ са направили изключения при предоставянето на убежище за 1519 души. И най-интересното: всичките тези хора по един или друг начин са свързани с терористични групировки и имат голям опит в подривната дейност.
В списъка фигурират старите съюзници на Вашингтон от групата на кубинските емигранти, бойци от Армията за освобождение на Косово, на които кой знае защо не им се живее в тяхната изкуствено създадена държава, както и други тайни и явни съюзници на САЩ.

Бежански статут са получили 49 бивши граждани на Ирак от Иракската демократическа партия, Кюрдската демократическа партия и Патриотичния съюз на Кюрдистан. Сред тези "1519 изключения" има и представители на други организации, посветили дълги години на въоръжената борба.
Може само да се предполага в какви бъдещи войни САЩ се канят да използват като оръжие подобни специфични мигранти.

* Материалът е публикуван в руския сайт "Фонд за стратегическа култура", превод Красина Кръстева