Черните дупки са места в Космоса, където гравитацията е толкова силна, че нищо не може да й се изплъзне, дори светлината. Знаем, че те съществуват, но не можем да ги видим, тъй като поглъщат светлината около себе си. Начинът, по който астрономите ги засичат, е като търсят обекти, чието поведение подсказва, че се намират в близост до черна дупка. Тези обекти могат да бъдат звезди, пише Tech News, цитиран от "Фокус".

Когато звезда е близо до черна дупка, "приливни сили" я изсмукванат и я разкъсват. Процесът се нарича “приливно разрушение”. Подложена на такова унищожително въздействие звездата произвежда соларно изригване, което може да продължи години наред, предоставяйки на астрономите доказателство за съществуването си.

Екип от астрономи от Мерилендския университет съобщава, че е наблюдавал приливно разрушение в галактика на 290 милиона светлинни години от Земята. Това е най-голямото приливно разрушение, засичано от десетилетие. Учените са го кръстили ASASSN-14li (сходната английска дума “assassin” в превод на български означава “убиец”, б.ред.)
Явлението е забелязано заради наличието на рентгенови газове. Рентгеновото лъчение се генерира, тъй като частите от звездата, които биват привлечени в черната дупка се нагряват и отделят рентгенови газове. След като са идентифицирали рентгеновите газове, учените са си партнирали с колеги от американската Национална космическа агенция (NASA) и Европейската космическа агенция (ЕКА), да за получат по-точна картина на случващото се.

Въпреки че смятаме, че черните дупки поглъщат всичко покрай себе си, всъщност има граници на количеството материя, която могат да “изконсумират” и част от нея бива изхвърлена. Това включва газове и ветрове, които са ключов обект на изследване. Проучвайки оцелелите в близост до черна дупка остатъци, учените черпят информация за това какво се случва в тези мистериозни смъртоносни капани. Останалите извън тях газове са “съобщения” от планетарните отломки, които никога няма да се върнат.