Прогнозен резултат: премиерът ще сключи примирие между тях

На война като на война. Финансовият министър Владислав Горанов си изпълни заканата към магистратите – че ще промени закона, който го задължава да им повиши заплатите. С преходна разпоредба в проектозакона за държавния бюджет той практически зачеркна чл. 218 ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) посочващ, че „основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, следователска и прокурорска длъжност се определя в размер на удвоената средно месечна заплата на заетите в бюджетната сфера“ и го смени с нов текст в Параграф 2: „Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя ежегодно от закона за държавния бюджет“.

Целта е ясна: Горанов иска той, чрез мнозинството в парламента, да определя заплатите в съдебната система. Тази цел не се различава от целите във всяка офанзивна война – подчиняване на противниковата страна.

Конфликтът избухна, след като на 3 февруари т.г. Министерският съвет с постановление актуализира основните заплати на държавните чиновници. Най-ниската, която в края на 2014 г. беше 340 лв. стана със задна дата от 1 януари 2015 г. 360 лв., а от юли – 380, т.е. скочи с 12%. По закон следваше съответно увеличение в съдебната система, поради което Висшият съдебен съвет (ВСС) се обърна към правителството да подсигури в съдебния бюджет нужните за него 45 млн. лв. С едно твърдо „не!“ Горанов наруши мира между властите в държавата. А с друго „не и не!“ през пролетта обяви война на третата власт. Последното, най-твърдо „не!“ министърът произнесе, след като на 17 септември кадровият орган на съдебната власт реши с икономии от своята хазна да увеличи възнагражденията с 12 % от 1 ноември, от което пък следваше той да заложи за 2016 г. в нея допълнителни 52 млн. лв. (за да покрият увеличението).

„Моля, откажете се!“, каза финансистът на втория кабинет „Борисов“ и даде да се разбере, че приключва с дипломатическите средства в битката. Последва агресия – без какъвто и да е дебат, неговото ведомство реши да измени ЗСВ така, че месечното заплащане на труда в съдебната власт да се определя ежегодно от изпълнителната чрез мнозинството в законодателната. Бедният Монтескьо! Ако можеше да чуе това, той като автор на принципа за разделение на властите щеше да се обърне в гроба си. А ако беше жив, нямаше да може да си обясни по никакъв начин как едно и също правителство прави реформа в съдебната система, укрепвайки нейната независимост и едновременно с това ликвидира тази независимост като я заставя да проси пари от него пари. И то с разпоредба, заобикаляща Конституцията.

Дали тази разпоредба, която ВСС определи като диктат и груба намеса на изпълнителната власт в съдебната, е лично дело на финансовия министър, или е политика на партията и правителството? Засега няма официален отговор на този въпрос. Но пък догадки има.

Какъв отпор дадоха досега магистратите на главния правителствен финансист? Те не му повдигнаха обвинение затова, че погазва закона в качеството си на длъжностно лице от изпълнителната власт. Нито се възползваха от така създалия се покрай него прецедент, в който законът не е задължителен, за да нарушат забраната за стачка, която имат. Направиха това, което правят всички, принудени като тях да водят дефанзивна война - опит за отблъскване на офанзивната сила и за оцеляване.

В отворено писмо, подписано от Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите и трите съюза на съдиите те осъдиха действията на министъра като "проява на неуважение към тях и към законовата норма, която определя не само депутатските и министерските, но и техните заплати чрез тези в обществения сектор". Освен това се възмутиха от  „силовото решение, несъобразено с независимостта на съдебната власт“. Напомниха, че подчинените на Горанов от НАП не събират стотиците милиони вземания на съдебната власт.  И обявиха в заключение, че ако той не оттегли предложението, което ги прави икономически зависими от политически решения, хората в тоги ще излязат на протест.

Днес тяхна делегация се среща с него. Полесражението ще е вероятно в неговия кабинет.

Прогнозен резултат: Премиерът ще сключи примирие между двете страни като подкрепи по-слабата, т.е. магистратите.  Те ще се съгласят, че няма връзка между тяхната независимост и независимото от тях управление на финансите им. После пак няма да пратят в затвора нито един действащ политик – нито за кражби, нито за манипулиране на изборите. И заплатите им ще се определят пак като на депутатите и министрите.