Огромната задача на преподавателя по литература е да убеди възпитаниците си, че има смисъл от основи, които да те ръководят в живота, смята носителката на наградата "Даскал Ботьо Петков"

Емилия Узунова от смолянската природоматематическа гимназия "Васил Левски" е носителят на годишната национална награда "Даскал Ботьо Петков" за принос в развитието на българското образование. Тя се присъжда от Общонародна фондация "Христо Ботйов" и ще бъде връчена в Деня на народните будители - 1 ноември. Навръх рождения й ден. Нейните колеги пазят в тайна до последно номинацията й. Така се оказва, че вестник "Труд" й съобщава първи за престижното отличие. Първоначално съмнението й е толкова силно, че ни отхвърля като неподходящо сказуемо. Оказва се, че номинацията й е на ниво Регионален инспекторат и община. За нея била уведомена само директорката на гимназията, от която поискали професионална характеристика на учителката. Номинацията е утвърдена от специална комисия с гласуване и докато процедурата свърши, предпочели да не я притесняват и да бъде изненада. И наистина е изненадана.

Скромно, но и с тънко чувство за хумор за смешната ситуация, в която със замах е отрекла възможността да е почетена, Узунова все пак приема да разкаже за своя повече от 1/3 век живот в класните стаи.

„Вестник "Труд" ми съобщи, а още колегите ми не знаят", смее се тя. 38 години от живота й минават в системата на българското образование. Но изобщо не "излъчва" манталитет на учителките с дълъг стаж от вицовете. Знае перфектно книжовния български език и няма акцент в говора. Не е чудно обаче, че като родопчанка обожава родопския диалект и често се шегува и порицава на него учениците си. Узунова е родом от смолянското село Арда, което има слава на уникални и паметни образователни традиции. "Към литературата ме насочиха началната ми учителка Мария Радева и учителката ми по български език и литература Виолета Палагачева. И си мечтаех да завърша българска филология. Баща ми и майка ми са най-обикновени трудови хора, но са ме научили на труд. Открадвах от съня си да чета книги, защото още тогава започнаха проблеми с диоптрите на очите ми", разказва Узунова. Тя има брат и сестра, които също не са свързали житието си с даскалъка. След това учи в Райковската гимназия, където по-късно години наред преподава. Учителката й Цонка Кацарова й става поредния пример, заради който категорично решава живота й да продължи завинаги в класната стая. "Аз съм си по призвание учител. Няма как да не е призвание, след като през живота си минах какви ли не "бури" в системата, но никога не ми е и хрумвало да сменя професията", казва преподавателката. Влиза българска филология от раз в Пловдивския универститет "Пайсий Хилендарски". "Подготвяла съм се сама, тогава нямаше частни уроци. Студентските години бяха най-хубавите ми. Имах възможност за повече книги и културни мероприятия. След като завърших, се върнах по разпределение и никога не е стоял въпросът да се откажа да съм учител, каквито и трудности да съм имала", категорична е родопчанката. Започва през 1977 г. в Механотехникума в Смолян, след това 19 години е учител в СОУ "Отец Паисий" в Смолян, после 13 години - в престижната за родопчани гимназия в областния град. "Помня физиономиите и имената на всичките си ученици. Ходила съм и по сватби, и на бебета, уча вече децата на мои ученици второ поколение, но не помня колко випуска имам, нито съм изчислявала колко деца съм учила.Съдбата на учителя е такава - да изпраща поредния випуск и да посреща новия", казва Узунова.

Признава, че е трябвало да има огромно търпение, за да устои на вечните реформи в системата въпреки безмерната си любов към предмета. Смята, че задачата на съвременния учител по български език и литература е още по-сложна и отговорна. "Живеем в изключително глобален свят, който предлага много посоки и всеки млад човек има нужда от насоки, за да си създаде пътя и да не се разпилеят възможностите му за развитие", убедена е Узунова. За нея учителя не отговорен само да научи децата как се правят документи за социалната им реализация, но и как да комуникират в различните ситуации в живота, защото такива изникват неочаквано и един абитуриент трябва да е подготвен за тях. Категорична е също, че за да си добър учител, първото е просто да си добронамерен към децата. "Никога не съм страдала от съмнения, че младото поколение наистина ще продължи да поправя онова, което ние не сме могли. Казвам го с чиста съвест, никога не съм изпитвала съмнение, че младите са способни да променят нещата към по-добро и винаги съм вярвала в това. Но младите хора днес имат често примери от заобикалящия свят, които са в абсолютен контраст с литературните, както и с традиционните ценности. Сложно е да накараш ученика да ти повярва за неща, които съвремеността не само не цени, но и не смята за добродетели. Това е огромната задача на учителя по литература - да ги убеди, че все пак има смисъл да имаш начала, които да те ръководят в живота. Моята "молитва" е свързана със следните три неща: да я има България на географската карта на света, в нея да звучи българска реч и българския език да се изписва на кирилица.Тогава ще бъда спокойна не само за моите възпитаници, но и за внуците ми, които искам да живеят и да работят в родината си", реди родопската преподавателка. Узунова има двама синове, а вече внучка и подчертава, че е горда, че продължават да живеят и работят в родината.

Нейни ученици обаче са пръснати по целия свят. На празници получава картички и обаждания от Великобритания, САЩ, Германия и от цялата страна. "Не можем да отречем, че често учудени срещахме разбиране единствено във Вашите очи. Казват, че всеки клас прилича на класния си. И ние се гордеем, че за 5 години може и да заприличахме на Вас", написват от последния випуск в албума на абитуриентския си бал. В дома си Узунова има десетки папки със спомени от нейни ученици, картички, албуми. А на срещите на випуските за годишнини от завършването е въвела традиция до нейния стол винаги да има празен и всеки от клас да сяда, за да сподели с нея нещо, което не може да каже пред всички. Наричат го стола на изповеданието.

С нотка на тъга отбелязва, че нейното поколение колеги са към края на професионалния си път. "Преминахме през толкова реформи, че у нас остава чувството, че сме в състояние на вечна реформа. А иначе годините са и хубави, и трудни като човешкия живот", споделя преподавателката. И добавя: "Статутът на съвременния учител е на такова ниво, че е цяло чудо, ако в училище постъпи млад колега, и още по-голямо чудо, ако не се откаже след първата година. Преподавателската професия не е престижна, нито е добре заплатена, нито условията на труд са добри. Затова няма интерес към педагогическите специалности." Надеждата й е новият закон за образованието да е "бялата лястовица, която отдавна се очаква". "Дано! Образователната ни система ще спечели, ако се оптимизира учебното съдържание, не само по български език и литература, но и по всички учебни дисциплини. При всички случаи модернизирането трябва да включва и възможността учениците да направят избор на направления - учебните предмети, които искат да учат, защото тогава мотивацията е много по-силна", убедена е Узунова. Отбелязва като особено важно "системата да се разтовари от излишествата, които са в момента". И дава пример, че авторите в 11-и клас от Ботев до Дебелянов за три учебни часа задължителна подготовка трудно се преподават и още по-трудно се усвояват.

"Слуховете, че трябва да отпаднат Ботев и Вазов от учебното съдържание, са изключително вредни. Не можем да прескочим цяла епоха в развитието на българската литература", казва Узунова. Отчита, че на учениците им е безкрайно трудно да разберат онази епоха, тъй като са много далече от нея. Но пък няма ученик, когото да не е впечатлила с ярки житейски подробности за големите ни поети и писатели, така че да почувстват човека зад автора и никога да не го забравят. Самата нея в трудни моменти я вдъхновява поезията на романтиците и затова винаги носи в дамската си чанта няколко любими строфи. Трудно откроява любими български автори, но все пак признава, че има трима в световната й класация - Яворов, Ботев и Йовков. А от чуждите любими са й Джон Стайнбек и Съмърсет Моъм.

"Иска ми се младите хора да имат повече време за среща с книгата", пожелава Узунова. Затова гимназията й участва за поредна година в националната стратегия на МОН "Чети с мен". И макар да не е броила колко възпитаници е изучила, отбелязва с намигване, че пази всички перфектни есета, на които много добре помни как е завъртяла идеалните шестици.