Два пъти да помислим, един път да режем часове в училище

Човек, преди да бъде гражданин, е личност, а и правата на гражданина произтичат от правата на човека

Предложените от МОН промени в учебните планове на средните училища, с които се намаляват почти двойно часовете по философските дисциплини – до 90, а тези по гражданско образование се увеличават на 139, влизат в противоречие с поне четири групи факти:

1. С изискването учебният материал да е в съответствие със съвременните научни постижения и тенденции. Факт е, че психологията, логиката и философията (заедно с математиката, лингвистиката, информатиката…) влизат в групата на когнитивните науки, изграждащи едно от трите най-важни фундаментално-приложни научни изследвания днес, а именно изследванията на мозъка - как мислим, за да се моделира познавателният процес и конструирането на изкуствен интелект.

2. С необходимостта от изграждане на методологически капацитет у учениците, тъй като при всички чуждестранни сравнителни изследвания (от ЕС например) се констатира слаб методологически капацитет и проблеми с мисловните умения на завършващите средно образование у нас. Именно философията и логиката (заедно с математиката) изграждат ядрото от методологическите умения, като причинно-следствено мислене, системно и критично мислене, креативно отворено съзнание, разграничение между мнение и истина, разлика между природен закон, тенденции и норми (все едно морални, правни, екологични, социални...), регулиращи човешките взаимоотношения и пр.

3. Със самопознавателните и мирогледни функции на философията, етиката, психологията. При това на фона на всеобщото у нас убеждение за деморализация на българското общество, когато силата на правото често е заменяна от правото на силния (арогантния, богатия, властващия...); когато България за пореден исторически път е на фронтовата линия на сблъсък между цивилизации; когато проблемите за ценностите изграждащи мирогледа, националната идентичност и страховете около заплахите от културната идентичност на европейската цивилизация, свързани с процесите на миграция към Европа, по скоро - преселение, днес се засилват.

Какво излиза от предлаганите промени? Вместо да се въведе под някаква форма изучаване и на най-интимното вродено човешко чувство, каквото е религиозното чувство (първородният културологичен семенник), изучаване на също тъй вродения вкус за естетичност, предлагат ни се съкращаване на философските дисциплини, ангажирани именно с темите за смисъла на живота, човешкото достойнство, автономността на А-за, отговорността и свободната воля, справедливостта, доброто и злото, красивото и възвишеното... Излиза, че теми от рода на човешкото достойнство и морала са „морално остарели”.

4. В противоречие с мъдростта и далновидността на предците, видно от традицията още в предосвобожденската епоха (и не само в Априловската гимназия), са се изучавали логика, психология и философска пропедевтика, а днес да се режат часове от цикъла на философски дисциплини, които заедно с педагогиката, историята и българския език и литература са изграждали едновременно националната идентичност и приобщаването ни към универсализма на европейската цивилизация.

Прави впечатление, че от време на време в МОН се тестват публичните нагласи с идеи за ограничаване на учебен материал, свързан именно с националната идентичност (например с Ботев и Вазов), и такъв, формиращ мироглед (какъвто е случаят).

Разбира се, не ще съмнение, че има какво да се желае около съдържанието на тези дисциплини. Не ще съмнение, че има нужда от специфичен фокус върху онова, което се има предвид като гражданско образование, което частично вече го има във философския цикъл най-малкото като негова основа. Защото човек, преди да бъде гражданин, е личност, гражданските добродетели са само вид човешки добродетели, пък и например правата на гражданина произтичат от правата на човека. Нека на експертна основа с участието на всички страни се маркират границите на обема и тематичното съдържание.

Но е неприемлива управленческата хватка на свършения факт, най-малкото защото подобен управленски стил няма нищо общо с гражданската образованост. Нека със стил на управленска гражданска необразованост да не въвеждаме гражданското образование. Властта не прави компетентността. Компетентността на властимащия е да институционализира една приета с консенсус идея на колективна свободна воля (което в случая не е направено) и системно да я операционализира и реализира.

*Авторът е философ и логик, бивш декан на Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.