Турският премиер Ахмет Давутоглу е известен с прозвището Ходжа (Учителят). Не само защото е професор по международни отношения, а и защото е главен идеолог на управляващите от 13 години умерени ислямисти от Партията на справедливостта и развитието (ПСР). На Запад се слави като „турския Кисинджър” и един от най-важните „100 глобални интелектуалци на века” според сп. "Форин Полиси".

56-годишният Давутоглу стана вторият лидер на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и наследи премиерския пост от Реджеп Ердоган веднага след като той беше избран за президент през август 2014 г. Противно на очакванията за рокада (подобно на Путин и Медведев в Русия) с експрезидента Абдулах Гюл, на който му се наложи да се сбогува с политическата кариера, Ердоган избра за свой наследник Давутоглу, главния архитект, инженер и изпълнител на новата „хиперактивна” турска външна политика.

Но всъщност Давутоглу е откритие на Гюл от времето, когато е премиер. През 2002 г. той го назначава в своя кабинет като главен съветник и специален посланик по външнополитическите въпроси, след като книгата на Давутоглу „Стратегическа дълбочина” за една година е преиздадена 13 пъти (към днешна дата е преиздадена 100 пъти на турски и е преведена на фарси, арабски, албански, гръцки и български). Тя се превръща в теоретична база на търсената от амбициозните консервативни демократи концепция за непризнатата на висок глас „неоосманистка” политика, която се префасонира на практика с етикета „нулеви проблеми със съседите”. Сп. „Економист” нарича Давутоглу по това време “eminence grise” - „задкулисната сила” и „човекът в сянка”.

Непосредствено след атентата от 11 септември 2001 г. Давутоглу се прочува с тезата си за „алианс на цивилизациите”, за диалог, а не за сблъсък.

Въпреки че опонентите му смятат, че води „илюзионерска”, а не визионерска политика, Ердоган му се доверява и продължава да го издига. През 2009 г. „баш съветникът” влиза и в ръководството на партията и става дипломат №1, без да е народен представител. На изборите през 2011 г., които ПСР печели с близо 50%, става за пръв път депутат. Избират го в родната Коня.

След дебюта на политическата сцена тихият дипломат се превръща в разпален политик, отстояващ мечтата си - да материализира новия цивилизационен модел, който двамата с Ердоган предлагат на турските граждани. Той включва превръщането на Турция от западно ориентирана периферна страна по времето на Студената война в един от главните регионални и глобални актьори, гледащ във всички посоки. Или, както е убеден Давутоглу, „най-западната страна на Изток и най-източната страна на Запад”. Често бива обвиняван от политическите си опоненти, че преориентира "държавата на Ататюрк". Нещо, което безпокои партньорите на Турция от ЕС и НАТО.

По негово време Турция поема временно председателството на ООН, оглавява на два пъти ОИК, отваря политбюро на „Хамас” в Анкара, подкрепя Арабската пролет, посредничи заедно с Бразилия за решаването на кризата с иранската ядрена програма, става главен защитник на палестинската кауза, заради което разваля драматично отношенията си с Израел, води политика на „отворени врати”, при която отпадат визите с 64 държави. Давутоглу обаче е критикуван остро за позицията по сирийската криза, изправила страната на прага на война и довела до голяма бежанска вълна и появата на ИДИЛ, за явната подкрепа за „Мюсюлмански братя” в Египет, за флирта с Русия и Китай, който отдалечава страната от евроинтеграцията и буди съмнения за евроатлантическата й преданост.

Сирак от малък

Давутоглу е роден на една и съща дата с Ердоган, макар и в друга година - 26 януари. Израства в малкия планински град Ташкент, провинция Коня, един от най-консервативните райони на Турция. От малък е сирак. Баба му, която умира на 95 години, до последния си дъх се моли внукът й да стане голям човек „светът да му падне на колене и всички акъл от него да искат”. Владее немски, английски и арабски, ползва малайски.

За него

Един от малкото истински познавачи на Изтока и Запада

Познава еднакво добре както западната философия и политическа мисъл, така и тънкостите на ислямската история, философия и култура. В днешно време той е един от малкото политици, които имат възможност да свържат западната и източната култура. Той притежава специален талант да структурира този хибриден цивилизационен модел, какъвто липсва у повечето турски политици и държавни мъже.

Проф. Шериф Мардин, научен ръководител на докторската теза на Ахмет Давутоглу в Босфорския университет

Дипломатите му се възхищават

С Ахмет Давутоглу се познаваме от 26 години, още когато беше млад преподавател по международни отношения в Куала Лумпур. Всички около него оставаха силно впечатлени от дълбочината на неговата ерудиция, духовност, острия му ум и хуманизъм. Това мое мнение споделят много висши дипломати и политици, с които се е срещал през годините на различни международни платформи. Особено неговият талант да изразява и аргументира турската теза, която защитава пламенно.

Проф. д-р Ричард Фолк – специален докладчик на ООН по въпросите на правата на човека

Кукла в ръцете на Запада

Давутоглу и Ердоган са само кукли в ръцете на Запада. Те са нашите палачи и отговорни за тероризма в Сирия. Мечтаят за буферна зона на турско-сирийската граница, което обаче може да им се случи само ако техните кукловоди им позволят и отвържат ръцете.

Башар ал Асад - президент на Сирия, пред близката до „Хизбула“ ливански тв канал „Ал Менар”

Щур ислямист

„Давутоглу е главният архитект на неосманските фантазии на Ердоган. Той е изключително опасен щур ислямист.”

Ерик Еделман - бивш посланик на САЩ в Анкара, от разкритите грами на Уикийликс