Европейският съвет в Брюксел не постигна консенсус за бюджета на ЕС

Защо катаджии спрели Явор Бахаров?

Вижте какво ще е времето през уикенда

Отбелязваме Голяма Задушница преди Великденския пост

Първи смъртен случай от коронавируса в Италия

Застреляха криминално проявен мъж в София

Мачовете и спортът по телевизията днес, събота, 22 февруари 2020

Дневен хороскоп на Алена за събота, 22.02.2020

На 22 февруари 2020 да почерпят

Министър Димитров ще се запознае на място със ситуацията със замърсяването на реките Юговска и Чепеларска

Захариева: Страната ни е във връзка с агенция, която ще превози тялото на убития в Германия българин

Кола блъсна две жени в Хасково Автомобилът се качил на тротоара и влачил една от пострадалите

Шестима души с коронавирус в италианско градче, затварят училища и офиси

Испанският скеч за Бойко Борисов (Обзор) Отнасям се с разбиране към всички тези сигнали на моя съсед по месторабота, каза министър-председателят

Съблякоха и обраха 14-годишно момче в столичен автобус

Британски решения за европейски проблеми

Brexit след Grexit?

Напускането на Великобритания рязко ще дестабилизира ЕС

Brexit след Grexit? Европейският политически речник продължава да се обогатява с неологизми, съдържащи думата „изход” (exit). И както при Гърция, така и с Обединеното кралство понятието съдържа имплицитно и определена доза заплаха: в първия случай от страна на ЕС към Гърция, че може да бъде отстранена от Еврозоната, във втория – от страна на Великобритания към ЕС, че може да напусне съюза.

Какво точно иска Лондон?

В речта си в началото на седмицата и в писмото си до председателя на Европейския съвет Доналд Туск премиерът Камерън формулира дългоочакваните (като време) и очаквани (като съдържание) британски претенции към ЕС. Които най-общо казано се свеждат до предоговаряне на условията за членство в съюза, а в някои случаи – и за преразглеждане на базисни ценности на ЕС. Британските искания (само по себе си достатъчно спорно понятие, когато става дума за преговори) обхващат четири сфери: икономическо управление, конкурентоспособност, имиграция, национален суверенитет. Отвъд общите формулировки в конкретен план Великобритания настоява за: експлицитното признание, че еврото няма да бъде единствената валута в ЕС и че страните извън Еврозоната няма да бъдат заставяни да поемат финансови ангажименти за спасяването на еврото (визира се случаят с Гърция), както и че няма да се изгражда допълнителна административна структура около Еврозоната; намаляване на регулациите пред бизнеса – но и същевременно специална защита за финансовия център в лондонското Сити; ограничаване на правата на имигрантите от страни членки на ЕС, включително въвеждането на 4-годишен период без право на ползване на редица социални плащания; право на националния парламент да блокира общоевропейски решения; отказ от създаване на общоевропейска армия. Накратко – поставят се реални проблеми, които тревожат всички европейски столици и все повече препятстват ефективното функциониране на ЕС, но на които се търсят решения в защита на национални, а не общностни интереси.

Да си отгледаш Франкенщайн

Това определение навярно ще съпътства всеки анализ по повод референдума за членство на Обединеното кралство в ЕС до неговото провеждане. А твърде вероятно и след това – ако отговорът е в полза на напускането.
Самият референдум е политически ангажимент на консерваторите, който им помогна да спечелят изборите през миналата година на фона на засилените антиимигрантски (и антиевропейски) настроения в страната. Той бе замислен като силен инструмент на правителството за натиск навън, към Брюксел, за приемане на британските искания. Но той се оказа и опасно оръжие срещу правителството вътре в страната, в ръцете на евроскептиците, особено в редовете на управляващата Консервативна партия (появиха се данни, че над 60 депутати от партията твърдо ще отстояват излизането на кралството от ЕС). Камерън среща вътрешна опозиция и на намерението си да изтегли референдума от планираната 2017 г. (включително и с аргумента да не съвпада с парламентарните избори в Германия и Франция) с една година по-рано. Премиерът от своя страна обяви, че ще агитира за оставането в ЕС – но само ако получи съответните отстъпки. В противен случай той „не би чувствал емоционална връзка с ЕС”. Не на последно място нарастват опасенията, че референдумът може да роди друг, огледален референдум – за излизането на Шотландия от състава на Обединеното кралство, като в този случай освен националистическия, той може да получи подкрепата и на проевропейския вот в Единбург.

Какво следва?

Преговори. Започващи още следващата седмица. Които не малко политици са склонни да характеризират като британски рекет. Но Лондон е доказал, че може да отстоява своята позиция – дори и сам срещу всички. А тук се разчита по всеки конкретен въпрос да се получи подкрепа от не една и две други страни членки. Показателен е фактът, че Великобритания (наред с Дания, Ирландия и Полша) активно се ползва от възможностите да не участва в определени европейски политики (т.н. opt-outs) – когато счита, че това не отговаря на националните интереси. Тя не участва в четири политики – Шенген, Европейския валутен съюз, Зоната за мир, сигурност и правосъдие и Хартата за основните права. Което й даде възможност да си запази правото на индивидуално решение и да не е обвързана с квота в рамките на усилията на ЕС за справяне с бежанската криза. Нещо повече, страната и досега получава обратно значителна част от вноската си в бюджета на ЕС (близо 4 милиарда евро годишно) – като компенсация за разходите по общата селскостопанска политика, както и с аргумента, че към момента на приемането на това решение (1984 г.) тя е била втората най-бедна страна от тогава десетчленната Европейска общност!

И за Лондон и за Брюксел е ясно, че напускането на ключова страна като Великобритания рязко ще дестабилизира ЕС и дори може да обърне европейската тенденция – от интеграция към дезинтеграция. От друга страна, самоизолирането на кралството от Европа също не сочи радушни перспективи – независимо от алтернативите за развитие на отношенията с Китай и Индия, върху които Камерън акцентира. С други думи – компромисът е необходим. И очакван. Но съпроводен с няколко големи въпросителни, най-вече свързани с искането на Великобритания да се наложат ограничения върху една от четирите основополагащи свободи на ЕС, формиращи единния пазар – свободното движение на работна ръка (наред с това за стоки, услуги и капитали). Което изглежда абсолютно неприемливо както за Брюксел, така и за Берлин и практически всички столици в Източна и Южна Европа.

Може би най-позитивният резултат от британския демарш ще бъде по-сериозното ангажиране с дълго отлагания и екзистенциален за ЕС дебат какъв съюз иска да има Европа и какъв съюз би бил адекватен отговор на предизвикателствата на един все по-глобален свят. Иначе казано, ще върви ли Европа към по-дълбока политическа интеграция, укрепване на наднационалното начало и създаването на своеобразни „Съединени европейски щати” (подход, отстояван на първо място от Германия), или ще направи крачка назад – към връщане на национални прерогативи и хлабав общ пазар.

* Авторът е директор на Института за икономика и международни отношения, бивш български посланик в Лондон

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.