Прессекретариатът на президента Радев опровергава Цветан Цветанов

Министър Красимир Каракачанов: Очакваме над 130 млн. лева за отбрана до 2019 г.

Пентагонът: Сирийското правителство запазва ограничена възможност за химическо нападение в бъдеще

Пази ни армия без хора и техника Войникът получава по-ниска заплата от шофьор в градския транспорт

Иракчанка опита да влезе в Румъния с чужд британски паспорт, закупен в България

Пишат как се започва бизнес Въвеждат електронни обществени поръчки

Министър Ангелкова: Това лято очакваме значителен растеж на чуждестранните туристи

ЦСКА в кубчето на Рубик

Мутри изнудили баба да пренася кокаин Банда от 7 врачани вече е зад решетките, един от тях бил беглец от правосъдието

„Трансформации“-те на Благой Иванов

Вижте акцентите от броя на “Труд” в петък, 20 април 2018

Румен Петков: Битката с корупцията е жизненоважна за България, но не трябва да се преиграва Това би имало обратен ефект

Огнян Стефанов на съд за укриване на данъци Взел на ръка 250 000 лева от човек на бившия банкер Цветан Василев и не ги декларирал

Маскирани обраха село с камери

Бойко Борисов пред дигитален форум: Суперкомпютър ще ни пази от атаки Политическите елити подкрепят региона ни, за да останат младите тук, подчерта премиерът

Знае ли МОН какво иска от училището

Промените в образованието трябва да се правят с мисъл и държавническа отговорност

Проектите за учебната програма водят до трайно неработеща икономика

Българското образование продължава да се оплита като муха в паяжина от безсмислени идеи, хаотични псевдопромени, управленски страх и експертно безсилие. От няколко седмици сме свидетели на малоумно говорене и наместване на “реформата” според интереси или според протести в кутийките на т.нар. учебен план и учебна програма. Никой не пита, не говори, не обсъжда какво трябва да знаят децата, как да го научат и каква ще е ползата за тях лично и за държавата като цяло.

Вместо това се чудим къде е “Родна реч”, какво става с Христо Ботев, кое е по-важно – музиката или географията, спорен ли е “Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”, дали е етнически коректно “Опълченците на Шипка”, а историята на античността не е ли по-важна от българското ни минало за петокласниците. Спорим кое е по-велико – гражданското образование или философията, а в орязването на часовете по чужд език от езиковите гимназии съзряхме таен план да се задържат децата в България, вместо да учат в чуждите университети.

Министерството на образованието и науката успя с един замах (напълно очаквано) да издъни дебата за образованието. А министър Тодор Танев от дни е изпаднал в дълбоко разтроение на мисълта и не е ясно какво говори, какво обещава и какво разпорежда. Как може един ден да твърдиш, че гражданското образование е алфата и омегата на реформата, а на другия ден да се откажеш от него? Как един ден няма часове по физическо, а на другия, след среща със спортния министър, те се появяват? Как обясняваш на родителите, че децата вече ще учат според интереса на училището, а не според техния собствен? Че единия ден учебната година е дълга, а на другия – не. И пр., и пр.

Защо учителите и широкият кръг от експерти получиха правото на мнение по промените едва след като те бяха обявени, а не преди това? Как е възможно да не питаш истинските професионалисти, онези, които всеки ден са в класната стая, какво мислят, преди да местиш кутийките из учебния план?!

Никой не очаква да има 100% съгласие, но в предложенията на МОН няма и 50%. А и как да има, като екипът на проф. Танев съобщава промените “на час по лъжичка” – с оправданието, че времето не стига?! Затова сега четем какво става в първи и пети клас, после в някой друг, сега си говорим за задължителната програма, а после – за избираемата. Сега мислим за децата от елитните училища, после – за тези от гетата. Сега говорим за заетостта на учителите, после – за знанията на учениците. Сега сме заети да си прехвърляме топката, а след време ще носи ли някой отговорност за поредните изгубени в реформа поколения? Не, както никой не носи и за предишните.

Всъщност цялата т.нар. дискусия какво и как да учат децата е дълбоко сбъркана. Но не заради новия закон за училищата, нито заради обратния ред на дебата на МОН, нито заради прашасалите “експертни” разбирания за промени, а заради липсата на ясен отговор на въпроса какво искаме от училището. До този момент МОН не успя да напълни с реално съдържание заложените идеи за качествено, модерено, равнопоставено образование, което да дава правото на всеки човек да се развива професионално и лично в глобалния свят. Вместо това от проектите за учебна програма и учебни планове се вижда, че България ще инвестира в грамотност без пазарна преспектива, ще удави малкото професионална свобода на учителите в просветна бюрокрация, ще принуди родителите да утроят усилията си да дадат извънучилищно по-добро образование на децата и така ще засилят социалните различия. А накрая резултатът ще е трайно неработеща икономика за всички ни.

Корейският успех

Неотдавна правих интервю с директора на института за образователно развитие KEDI на Република Корея д-р Сун Джун Бийк и като всеки чужденец исках да знам как от изключително бедна тази страна се е превърнала в икономическо чудо. “Инвестирахме в образованието, сключихме обществен договор с родителите, а нашата най-голяма ценност са учителите”, каза ми той. Неговият институт актуализира учебните програми и планове на всеки 5 години и разработва стратегии за десетилетия напред.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.