Великият Робърт Де Ниро нахлу в медийните заглавия през последните дни, но не с нова роля, а с репликата, че “може би” ще помисли за руско гражданство. Де Ниро е съсобственик на тузарската суши верига “Нобу” и е присъствал на откриването на нов ресторант в Москва, където е бил бомбардиран с подобни въпроси от местната преса.

Спекулацията отключи масивна поп-културна лудост около евентуалното руско гражданство на американската икона.

Нека направим едно важно уточнение – Робърт Де Ниро не е нито Жерар Депардийо, нито Рой Джоунс-младши, които публично оповестиха новата си националност и се врекоха в лоялност на руския президент Владимир Путин. Де Ниро е гениален актьор, но печално лош коминукатор с медиите и много рядко дава интервюта, а когато го прави често се получават недоразумения и конфузни ситуации. Наскоро той отново влезе в заглавията след като си тръгна по средата на интервю за Radio Times след като се издразни от леко нахалните въпроси на журналистката. Най-вероятно носителят на “Оскар” просто е искал да бъде максимално любезен с руските си домакини и да промотира по възможно най-качествения начин новия си ресторант в най-огромната страна на планетата. А след дългогодишния флирт, който множество актьори като Жан-Клод Ван Дам, Стивън Сегал, Депардийо и др поддържат с Путин, местната преса е обсебена на тема “холивудски асове иска да стават руснаци”.

Тъжното е, че в последно време Де Ниро повече привлича вниманието като ресторантьорски магнат, а не като един от най-великите екранни изпълнители в историята. Добре, че е режисьорът Дейвид О Ръсел, предложил му страхотни роли в “Американска схема” и “Наръчник на оптимиста”, за който дори беше номиниран за “Оскар”. Вината не е толкова в Робърт Де Ниро, колкото е в студийната система, която не предлага много първокласни роли за 72-годишни актьори, били те и абсолютни титани на професията като него.

От друга страна Де Ниро си е заслужил да се полигави в плоски комедии и да обикаля света, за да открива суши ресторанти. Колкото и това обстоятелство да не се харесва на киноманите, които са гледали десетки пъти гениалните му превъплъщения в шедьовъри като “Шофьор на такси” и “Разяреният бик”.

Малко хора в света имат толкова внушителни кариери като този израснал в артистично семейство нюйоркчанин. Де Ниро приковава вниманието върху себе си през 1973-а с ролята на кварталния дегенерат Джони Бой в първия голям филм на Скорсезе “Жестоки улици”. Това е началото на най-силната колаборация между режисьор и актьор в американското кино. Двамата правят осем пълнометражни филма заедно. Сред тях са няколко от най-велики произведения на седмото изкуство, преначертали границите на цялото кино за десетилетия напред – “Шофьор на такси”, “Разяреният бик”, “Добри момчета” и “Казино”. Страхотни са също “Нос Страх”, “Кралят на комедията”, а дори разочароващата джаз драма от 1977-а “Ню Йорк, Ню Йорк” заслужава внимание. Извън изключително плодоносното си приятелство и професионално партньорство със Скорсеце, Де Ниро записва името си със златни букви в историята на киното с монументални роли като тази на младия Вито Корлеоне в “Кръстникът 2”, “Ловецът на елени”, “Имало едно време в Америка”, “Мисията”, “Недосегаемите”, “Жега”, “Да разлаем кучетата” “Джаки Браун” и много други.

Де Ниро персонифицира архетипа на американския престъпник и изгражда богато нюансирана картина на травмите на американското мъжество. Емоционално нестабилен психопат в “Шофьор на такси”, брутален бияч в “Разярения бик”, безкомпромисен гангстер в “Добри момчета”, опортюнист в “Казино”, мълчалив, замислен обирджия в “Жега”...

Нови проекти със Скорсезе

Надеждите на много ценители на качественото кино за творчески ренесанс в кариерата на Де Ниро са насочени към бъдещия проект The Irishman. Този мафиотски опус трябва да събере триумвирата от “Добри момчета” – Де Ниро, Скорсезе и Джо Пеши. Плюс епичен бонус в лицето на Ал Пачино. Другият крайно любопитен проект е за биографичен филм, посветен на живота на Франк Синатра, в който Де Ниро ще бъде Дийн Мартин, Пачино ще изиграе Ol' Blue Eyes.

Отделно в пространството витаят спекулации за нещо като продължение на “Шьфьор на такси”. Само Де Ниро може да повтори ролята на Травис Бикъл, вече навлязъл в есента на живота си.

* You talkin' to me? – легендарната реплика от “Шофьоп на такси”

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

Невероятен артист и приятел

Чувствам се страшно щастлив, че имам привилегията да познавам Боби и да бъда приятел с него. Ние израснахме заедно в киното, две нюйоркски хлапета, които искаха да разкажат интересни истории на публиката. Не знам как щеше да се развие животът ми ако не беше той. Спомням си, че когато имах огромни лични и здравословни проблеми, изпаднал в депресия и в болница, той дойде при мен и ме убеди да направим “Разярения бик”.

МАРТИН СКОРСЕЗЕ, РЕЖИСЬОР

Боби е изключителна личност

С Боби сме големи приятели от много години и за мен беше изключително удоволствие да играем заедно при Майкъл Ман в “Жега”. Мисля, че се получи добре. Той е невероятен образ, скромен и напълно отдаден на работата си. Никой не може да потъне в персонаж, така както Де Ниро. Разбира се, през годините и двамата сме се забавлявали с идеята за нашето съперничество. Но никога не е имало такова нещо.

АЛ ПАЧИНО, АКТЬОР

Той е моят идол

Робърт Де Ниро ме накара да искам да стана актьор и да се занимавам с кино. През 70-те години той се беше превърнал в новия Брандо, беше ми идол. И не само на мен. Всеки човек с артистични амбиции трябваше да се съизмерва с него, да черпи вдъхновение от него. Чакахме всеки нов филм с Боби с религиозно нетърпение. За мен “Шофьор на такси” представлява най-гениалното, съвършено изграждане на персонаж в историята. Де Ниро те караше да се стремиш да бъдеш по-добър в това, което правиш. С течение на времето качеството на ролите му спадна, но Де Ниро си е Де Ниро. За мен беше като сбъдната мечта, когато най-накрая го режисирах в “Джаки Браун”.

КУЕНТИН ТАРАНТИНО, РЕЖИСЬОР