След драмата в Париж къде сме ние?

В четвъртък, 19 ноември, прокурорът на Париж обяви, че мозъкът на атентатите в Париж - Абделхамид Абаауд - е убит. Един от най-издирваните и опасни хора на планетата бе отстрелян от командосите след брилянтна операция в централния квартал „Сен Дени“.

На същия ден в България на доживотен затвор бе осъден т.нар. Петко Стрелеца от гр. Лясковец. В „брилянтната“ акция на нашите командоси и под личното ръководство на тогавашния главен секретар на МВР Светлозар Лазаров нашите антитерористи претърпяха тежко поражение. В битката си с 54-годишния мъж загина един полицай, а петима други бяха тежко ранени.

Ето това е отправната ни точка, когато правим сравнителен анализ за състоянието на системата ни за национална сигурност. Като в случая става дума не толкова за момчетата с качулки, а за онова, което организира тази система. Изобщо не ми се иска да си мисля какво би се случило, ако в Лясковец вместо Петко Петков беше Абделхамид Абауд и компания. По-лошото е, че обществото не получава убедителни доказателства, че нещо се е променило след трагедията в Лясковец. Имаме присъда на предполагаемия убиец, но не видяхме оценка на организаторите на операцията, нито какво се е подобрило, че следващият луд с картечница да бъде обезвреден без жертви и без да се рискува животът на невинни хора, както стана в Търновско.

За да не се случват следващи трагедии при нови „брилянтни“ операции, политиците, отговорни за националната сигурност, спешно трябва да направят преглед на цялата система и да се подравнят към най-напредналите. В случая дори не става въпрос толкова за пари, колкото до организация, законодателство, стратегия и точно разписани процедури. Честно казано, първото нещо, което би трябвало да се случи, е да се забрани на някои хора от ръководството на държавата изобщо да вземат решения, свързани с националната сигурност, защото те са опасни за държавата. Например когато целият свят се е фокусирал върху заплахата от „Ислямска държава“ и миграционния натиск върху Европа, ни в клин, ни в ръкав да обвиняваш Путин, че иска да завладее България, е толкова необмислено и нелепо, че дори вече не буди усмивка. Не по-малко учудващо е да прокуждаш стотици скъпоструващи и подготвени специалисти от армията и полицията заради спонтанни и необмислени фискални решения.

Пряката заплаха за България са точно мигрантите, с които на наша територия могат да проникнат опасни хора или групи. Има всякакви опасни сценарии - от атаки на т.нар. вълци единаци до бойни групи от типа на тези, които на няколко пъти проникваха в Македония от Косово. От отвличания на хора до преки терористични действия. Тези заплахи трябва да се проиграят на хартия, да се направи преглед на силите, средствата, с които разполага държавата, и как биха могли да си взаимодействат. Следва попълване на празнините и тренировки до припадък.

След пробуждането на позаспала Европа при наводнението от мигранти и диверсията в Париж светът сякаш поумня и непримиримите в различията си Русия, САЩ, Турция, Иран, Саудитска Арабия и водещите европейски нации вече са на път да приключат с цирея в Близкия изток. Физическото размазване на „Ислямска държава“ няма да е без цена. Хилядите наемници, откровени престъпници и главорези няма да седят и да чакат да ги пратят при обещаните от пророка 72 девици. Те ще тръгнат с бежанците и ще си потърсят друга работа. Някои, които са по-афектирани, ще потърсят и собствен запомнящ се край и път към рая. Техният простичък въпрос ще бъде: „Къде е най-лесно?“

Още по-големият проблем е, че липсва идеология, липсва законодателство. Ако се наложи полиция и армия да действат заедно, ние нямаме законова основа, върху която да се активира синхронизирано цялата ни система за сигурност. В Унгария много бързо установиха какви са проблемите и промениха законите, като на армията й се даде възможност да изпълнява и жандармерийски функции. Например у нас не е ясно и кой има правомощията да командва операции, в които съвместно участват и военни, и полицаи. Няма и комуникационни канали, през които практически това да се случи.
Ако обобщим проблемите - много са, а не чуваме жужене по върховете на държавата, не виждаме дори да има някаква загриженост по темата. Господ да ни пази!

Снимка  АФП

“С цялото си сърце сме с полицията. Благодарим ви!” - пише на плаката.Снимка АФП