Медиците от болницата в Ловеч излязоха на пореден протест

Графа е първият, който се раздели със свой талант в „Гласът на България“

Стоичков срещу Зидан в Париж

Прогнозата на Светлана Тилкова – Алена кралската сватба: Кармична разплата тегне над брака на Хари и Меган Принцът се жени без да е сигурен, а новата херцогиня на Съсекс ще се дразни на характера му

Отровни слухове текат от чешмите в София В норма са всички проби, увериха институциите, отговорни за проследяването и контрола

Ивет Лалова първа на 200 метра в Турция

Вижте акцентите от броя на “Труд” в понеделник, 21 май 2018

Министър Каракачанов: Страните от Балканския регион трябва да обединят усилия за укрепването на сигурността и стабилността

Радев дарява Путин с кортик За Медведев носи картина, изобразяваща мемориалния храм в град Шипка

Патриархът благослови хор „Гусла“ и маестро Бобевски Ученици от цял свят дойдоха за юбилея на диригента

Комисия ще набележи мерки за подобряване на екопътеката до Стобските пирамиди

Наказания за милиони стреснаха кметове Ръководството на НСОРБ търси помощ от Томислав Дончев и Владислав Горанов

Българин арестуван с 15 тона хашиш Нашенецът и трима холандци пренасяли дрогата с рибарски кораб

Иранският външен министър: ЕС не прави достатъчно, за да запази ползите за страната ни от международното ядрено споразумение

Розовите дестилерии купуват максимум цвят

След драмата в Париж къде сме ние?

В четвъртък, 19 ноември, прокурорът на Париж обяви, че мозъкът на атентатите в Париж – Абделхамид Абаауд – е убит. Един от най-издирваните и опасни хора на планетата бе отстрелян от командосите след брилянтна операция в централния квартал „Сен Дени“.

На същия ден в България на доживотен затвор бе осъден т.нар. Петко Стрелеца от гр. Лясковец. В „брилянтната“ акция на нашите командоси и под личното ръководство на тогавашния главен секретар на МВР Светлозар Лазаров нашите антитерористи претърпяха тежко поражение. В битката си с 54-годишния мъж загина един полицай, а петима други бяха тежко ранени.

Ето това е отправната ни точка, когато правим сравнителен анализ за състоянието на системата ни за национална сигурност. Като в случая става дума не толкова за момчетата с качулки, а за онова, което организира тази система. Изобщо не ми се иска да си мисля какво би се случило, ако в Лясковец вместо Петко Петков беше Абделхамид Абауд и компания. По-лошото е, че обществото не получава убедителни доказателства, че нещо се е променило след трагедията в Лясковец. Имаме присъда на предполагаемия убиец, но не видяхме оценка на организаторите на операцията, нито какво се е подобрило, че следващият луд с картечница да бъде обезвреден без жертви и без да се рискува животът на невинни хора, както стана в Търновско.

За да не се случват следващи трагедии при нови „брилянтни“ операции, политиците, отговорни за националната сигурност, спешно трябва да направят преглед на цялата система и да се подравнят към най-напредналите. В случая дори не става въпрос толкова за пари, колкото до организация, законодателство, стратегия и точно разписани процедури. Честно казано, първото нещо, което би трябвало да се случи, е да се забрани на някои хора от ръководството на държавата изобщо да вземат решения, свързани с националната сигурност, защото те са опасни за държавата. Например когато целият свят се е фокусирал върху заплахата от „Ислямска държава“ и миграционния натиск върху Европа, ни в клин, ни в ръкав да обвиняваш Путин, че иска да завладее България, е толкова необмислено и нелепо, че дори вече не буди усмивка. Не по-малко учудващо е да прокуждаш стотици скъпоструващи и подготвени специалисти от армията и полицията заради спонтанни и необмислени фискални решения.

Пряката заплаха за България са точно мигрантите, с които на наша територия могат да проникнат опасни хора или групи. Има всякакви опасни сценарии – от атаки на т.нар. вълци единаци до бойни групи от типа на тези, които на няколко пъти проникваха в Македония от Косово. От отвличания на хора до преки терористични действия. Тези заплахи трябва да се проиграят на хартия, да се направи преглед на силите, средствата, с които разполага държавата, и как биха могли да си взаимодействат. Следва попълване на празнините и тренировки до припадък.

След пробуждането на позаспала Европа при наводнението от мигранти и диверсията в Париж светът сякаш поумня и непримиримите в различията си Русия, САЩ, Турция, Иран, Саудитска Арабия и водещите европейски нации вече са на път да приключат с цирея в Близкия изток. Физическото размазване на „Ислямска държава“ няма да е без цена. Хилядите наемници, откровени престъпници и главорези няма да седят и да чакат да ги пратят при обещаните от пророка 72 девици. Те ще тръгнат с бежанците и ще си потърсят друга работа. Някои, които са по-афектирани, ще потърсят и собствен запомнящ се край и път към рая. Техният простичък въпрос ще бъде: „Къде е най-лесно?“

Още по-големият проблем е, че липсва идеология, липсва законодателство. Ако се наложи полиция и армия да действат заедно, ние нямаме законова основа, върху която да се активира синхронизирано цялата ни система за сигурност. В Унгария много бързо установиха какви са проблемите и промениха законите, като на армията й се даде възможност да изпълнява и жандармерийски функции. Например у нас не е ясно и кой има правомощията да командва операции, в които съвместно участват и военни, и полицаи. Няма и комуникационни канали, през които практически това да се случи.
Ако обобщим проблемите – много са, а не чуваме жужене по върховете на държавата, не виждаме дори да има някаква загриженост по темата. Господ да ни пази!

Снимка  АФП

“С цялото си сърце сме с полицията. Благодарим ви!” – пише на плаката.Снимка АФП

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.