"Работил съм по закон и по съвест. Понякога спазването на закона в нашата област не винаги е морално. Отстоянията може да са точни, но разрешението за строителството на дадена сграда да не е морално. Затова казвам - по съвест."

С тези думи главният архитект на София Петър Диков се оттегли от поста си. В момент, в който натискът за оставката му от страна на политици, архитекти и общественост се усещаше все по-силно. Но с обяснението, че е удовлетворен от направеното, макар че за 10 години вече бил омръзнал на всички.

Нормите на закона със сигурност са разписани „черно на бяло“, но границите на морала по-скоро са разтегливи, а съвестта е въпрос на лично светоусещане. За едно обаче няма спор – през десетилетието, което Диков прекара на поста главен архитект, София видимо се промени. По-скоро към по-добро, но някъде и обратното.

Тъй като бе първият човек, избран с конкурс на този пост по времето на кмета Бойко Борисов, работата му бе обект на голям интерес и очаквания. Някои от тях Диков успя да оправдае – за първи път от 50 г. София има нов общ устройствен план, който, макар и да търпи редица критики, дава някаква посока за развитие на града. В личната му идеология донякъде също има резон – столицата да се разширява не към полите на Витоша, а към склоновете на Стара планина. Макар че имаше амбицията всеки от 24-е района в града да има приет подробен устройствен план още през 2009 г., той успя да прокара такива само в някои райони като „Студентски“ и „Младост“.

Диков със сигурност има заслуга и за други „бижута в София“ - метрото и Околовръстният път, макар че тези проекти щяха да бъдат реализирани с или без него. Сред постиженията му са и някои от крачките, които доближават центъра на столицата до европейската визия – премахването на билбордове и преместваеми обекти, разкриването на археологията на Ларгото и т.н.

За 10 години обаче той не успя да осъществи част от проектите, които сам уж определяше като важни. И докато нереализираната идея за премахване на климатиците от фасадите бе част от злободневната екзотика (б.а. - виж по-долу), то непострояването на нито един подземен паркинг или паркинг на няколко етажа е провал. Макар че и в момента гаражите до станциите на метрото не се пълнят с коли.

Незавършени проекти, провалени търгове и конкурси, обществени обсъждания на принципа „Да мине номерът“, обвинения за работа с определен кръг от фирми – това са само част от критиките към Диков, които и браншът, и обществеността, и опонентите на ГЕРБ отправяха. Сред най-спорните му инициативи са ремонтът на бул. „Витоша“, по време на който изникна „оня“ така иронизиран фонтан, който може да бъде паметник на антиархитектурата; критикуваният проект за кръстовище на две нива на бул. „България“ и „Иван Гешов“, чиято цена е 25 млн. лв.; както и концепциите за развитие на Борисовата градина, възможността за сеч на дървета в която втвърди общественото недоволство.

Успешен и неуспешен, днес Диков сдава поста си, а София ще има нов главен архитект през февруари. Някак си обаче май е рано за шампанско, тъй като няма никаква гаранция, че новият ще бъде по-добър от предшественика си.

За да има реална промяна, е нужно да се отговори, при необходимост и със законови поправки, на някои въпроси – трябва ли и как да бъдат контролирани главните архитекти; достатъчно добри ли са критериите, по които се дават строителни разрешителни; могат ли да се изчистят още съмненията за непрозрачност при архитектурните конкурси и как да се чертае визията за развитие на всеки град.

Проектите, които няма да станат

Със сигурност може да се каже, че Петър Диков е идеолог – винаги беше готов с визията за някой нов проект, всеки от които сякаш по-вдъхновяващ и внушителен от другия.

Преместване на националния стадион, писта за Формула 1, паркинги на етажи, подземни трамваи, пешеходни пасарелки във въздуха, махане на климатиците от фасадите – това са само част от идеите, които няма да се реализират. Поне засега.

За него

Йорданка Фандъкова, кмет на София: Успя с устройствените планове

За мен много добър резултат от работата на арх. Петър Диков е изработването на подробните устройствени планове за около 60 % от града. Очаквам от тук нататък е да се ускори работата по приемане на подробни устройствени планове, както и по промяната на общия устройствен план. Той успя да дигитализира голяма част от дейността на направление „Архитектура и градоустройство“. Дългогодишната дейност обаче е свързана и с негативи, които очевидно понякога пречат на работата и на изпълнението на ангажиментите.

Малина Едрева, шеф на групата на ГЕРБ в СОС: Промени града, спря презастрояването

В София има коренна промяна, откакто Петър Диков е главен архитект. Той направи възможна реализацията на много ключови проекти за нашия град. София най-сетне има общ устройствен план, а вече и около 60 % от територията на града е обхваната от подробни устройствени планове, които ни позволяват да спрем неконтролируемото презастрояване и да защитим зелените пространства, към които има сериозни апетити.

Георги Кадиев, неуспял кандидат за кмет: Искам пълна проверка на бакиите му

Ако остане на поста до 9 февруари, арх. Петър Диков може да нанесе безброй вреди. Искам оставката му от години, заради застроявания на паркове и междублокови пространства, заради общия устройствен план, заради конфликт на интереси. Трябва пълна проверка на бакиите му, за жалост голяма част от тях непоправими. И пълна проверка на политическия му чадър в лицето на Борисов, Фандъкова и ГЕРБ. Те саботираха София за десетилетия напред.