Началникът на отбраната генерал Андрей Боцев е на официално посещение в Румъния

Организираха кулинарна надпревара за Деня на християнското семейство в Елена

Тежка катастрофа затвори пътя Варна-Бургас Младеж загина след челен сблъсък между товарна кола и микробус

Семейство подари кувьоз за 20-я рождения ден на сина си

Пенсионер с трабантче блъсна човек на зебра

27 книжки бяха отнети за седмица в Сливен и областта

Студенти от Стопанска академия участват в конкурс за стипендианти на фондация „Атанас Буров”

Калоян Паргов към Съюза на писателите: Вие браните българския дух

Собственикът на Фейсбук Марк Зукърбърг няма да подава оставка

10 деца са родени с подкрепата и на общинския фонд „Инвитро” в Търговище 15 двойки са получили финансова подкрепа тази година от общината

Вижте новата вицепремиерка Марияна Николова като ловджийка (СНИМКИ) "Обeдинявa ги тoвa, чe ca жeни. Пpи тoвa кpacиви. Пpи тoвa cмeли", гласи описанието на клуб "Бендида"

Работодателите обещаха ръст на средната заплата догодина

Вижте какво реши Министерският съвет днес, 21 ноември 2018

Мъж ограби глухоняма бургазлийка, обещал и съвместен живот Взел спестените 30 000 лв. на жената и я зарязал преди границата

Осъдиха условно надрусан шофьор

Военни, спрете да убивате цивилни българи

Има една мрачна статистика, която очертава сериозността на проблемите с утилизацията. От 1990 г. до сега във военни мисии зад граница са загинали 23 български военнослужещи. За същото време са намерили смъртта си над 25 цивилни българи от взривовете във военните ни заводи или във фабриките на частниците за производство на боеприпаси и утилизация. За сравнение във фабриката в Горни Лом бяха изпепелени 15 души, а по време на първата българска мисия зад граница – в Камбоджа бяха застреляни или загинаха 10 войници.

Допреди няколко години думата утилизация се приемаше като екзотика, а пишещите търсеха винаги някакъв синоним, с който този процес на разглобяване на един боеприпас на основните му части да бъде разбран по-лесно от хората.

След поредица от инциденти, при които загинаха десетки българи, екзотичният термин се превърна в нещо, което се свързва единствено със смърт. След всеки гърмеж властта поемаше дълбоко въздух, както и десетки ангажименти това повече да не се случва.

И така до следващия път.

От поредната обществена поръчка на Министерството на отбраната за търсене на фирма за унищожаване на поредното количество боеприпаси човек би останал с впечатление, че военните ни обещават поредни взривове.

Военните за първи път обявиха, че в складовете му всеки момент може да се самовзривят 867 тона артилерийски изстрели, авиационни бомби и други муниции от съхраняваните общо 4734 тона опасни боеприпаси.

„Последствията от възможните взривове са с непредвидими последици за личния състав, околната среда и за намиращите се в близост населени места“, е записано в мотивите за обявяването на спешна поръчка. За останалото количество боеприпаси трябва да бъдат намерени пари, за да бъдат унищожени най-късно до три години. По предварителни разчети трябва да бъдат дадени около 10 млн. лева.

За първи път обществената поръчка е разделена на две – половината количество се дава за утилизация, а другата за унищожаване. Фирмите, които кандидатстват за унищожаване, ще могат да разчитат на това да използват полигоните на Сухопътни войски „Сливница“ и „Корен“.

Към този момент всички фирми в България, които извършват утилизация, имат по няколко взрива на сметките си. Няма и завод или площадка, на която да не е загинал поне един работник. Проучване на „Труд“ сочи, че интересът на фирмите към новата обществена поръчка е висок и повечето от тях ще се борят да вземат 900 000 лева.

В началото на мандата на кабинета „Борисов 2“ премиерът Бойко Борисов възложи на военния министър Николай Ненчев да намери разрешение на проблема с утилизацията. Тогава, както и сега, беше актуален случаят с взрива в завод „Миджур“, след който останаха невзривени 191 000 стари противопехотни мини от гръцката армия. Ненчев обеща на премиера да реши проблема. Той дори заяви, че всеки момент ще купи инсталация за унищожаване на боеприпаси за 4 млн. лв. Премиерът му обясни да говори със собственика на завода и той сам да финансира покупката. Това не стана.

Днес парламентът ще гласува и закон за унищожаване на 900 тона касетъчни бомби. Те ще бъдат утилизирани от испанската фирма „Експал България“ АД, която има производствени цехове до Габрово. Преди три години там загина жена, която разглобяваше мина, произведена в Тайван. Брожението на хората около цеховете е сериозно, тъй като касетъчните бомби са едни от най-опасните боеприпаси за утилизация. Българските експерти по взривове твърдят, че у нас няма такива специалисти и дори щяха да търсят помощ от САЩ.

Страната ни е една от 94-те държави, които на 3 декември 2008 г. подписаха в Осло конвенция за касетъчните боеприпаси. България се ангажира да унищожи всички подобни бомби. През 2011 г. Народното събрание ратифицира споразумението, което ни задължава да унищожим запасите от касетъчни боеприпаси не по-късно от 8 години след подписването на документа. Крайният срок за България е 2019 г. Не е ясно испанската фирма дали ще ползва чужди специалисти при утилизацията на тези бомби, или в процеса ще участват само български работници.

През април тази година правителството забрани вноса на боеприпаси, както и транспортирането им на територията на страната, с цел утилизация и/или унищожаване. Правителството констатира, че въпреки нормативна уредба и държавния контрол зачестяват инцидентите при процеса на утилизация. Процесът на разглобяване е рисков и въпреки утвърдените технологии и мерки за безопасност може да се стигне до непредвидими последствия. Съществува и риск от злоупотреби, свързани с кражби на цели изделия или взривни вещества, извлечени от тях. Откраднатите взривни вещества или боеприпаси могат да бъдат използвани от престъпни групировки на територията на страната или да бъдат изнесени нелегално в чужбина. Фактор, който може да доведе до непредвидими последици, е и това, че голяма част от лицата, извършващи утилизация, не разполагат с площадки за унищожаване. Изграждането на такива е труден и скъп процес, а приемането им е свързано с изпълнението на тежки екологични норми.

С досегашните си действия военните демонстрират, че нямат никакво намерение да приключат един път завинаги с утилизацията. Напротив. Лобисти продължават да „подхранват“ експертите под пагони, за да захранват периодично пазара с „излишни за армията боеприпаси“. Нещо, за което и данъкоплатците плащат.

Военните нямат желание да планират освобождаването на боеприпасите. Като пример може да се посочи, че в момента е ясно, че след 3 години може да няма нито един летящ МиГ-29 и МиГ-21. Въпреки това складовете на армията са пълни с авиационни бомби и управляеми и неуправляеми ракетни снаряди. Вместо те да се продават и в бюджета на ведомството да влизат някакви пари, нещата ще се бавят, за да може след години да се обяви „спешна поръчка“ за унищожаване на тези боеприпаси. МО ще даде пари на някоя частна фирма, а данъкоплатците ще се молят да не стане поредната авария, при която да загинат цивилни работници.

А печалбата при утилизацията е доказано добра. Доказва го и това, че смъртта на над 25 души (пиша „над“ защото няма единен регистър и може да е изпусната някоя жертва, б.р.) не е фактор, които може да спре тази порочна практика, която убива.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.