Данаил Кирилов: Нямам съмнения, че системата за случайно разпределения на дела е била манипулирана

Министерски съвет пусна официален сайт за борба с коронавируса Ще предоставя официална информация за всички предприети мерки и дейности

Харви Уайнстийн вече няма симптоми на Covid-19

Дават по една минимална работна заплата и осигуровки за свободния сектор в културата

Вицепремиерът Каракачанов предлага забрана за внос на чужди земеделски продукти в сезона до изчерпване на българските

Какво прави българинът, като му кажат “не излизай”?

Бой в домашния арест Веруюто „Бие ме, защото ме обича“ се възражда в здравната криза

Борис Джонсън остава в болница

61-годишна жена е с коронавирус в болницата в Горна Оряховица От общо петима заболели, трима вече са здрави

Тръмп, Путин и крал Салман обсъдиха стабилизиране на търговията с петрол

Д-р Симидчиев: Алергичният ринит може да бъде сгрешен с вирусна инфекция

Катастрофа ограничава движението на магистрала „Тракия“

13 нови случая на коронавирус у нас, общият брой на заразените е 624 (ВИДЕО) Чака се пробата на починал мъж в Александровска болница, каза ген. Мутафчийски

Днес е Разпети петък за католиците

Две бременни жени починаха от коронавирус в Мексико

Модерни номади: Животът през дървени очила

„Защо не България?“

През 90-те години на 20-и век те бягаха от България „немили-недраги“ и малко от тях погледнаха назад. 15 години по-късно Терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги“ пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?“, а „Защо не България?“. През очите на модерните номади животът тук е различен – предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално – със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ще ви срещнем с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото made in България.

Млад българин се връща от ЮАР, за да бъде първи в София с нетрадиционно производство на един иначе доста масов продукт

Димо Димов е следвал архитектурни технологии в гр. Нелсън Мандела Бей, Южна Африка. На 18 години заминава за ЮАР с родителите си, но се връща след дипломирането си в София. Не за да строи сгради, а за да стане първият български дизайнер на дървени рамки за очила – dWOOD. Вдъхновението му идва от реклама на подобен продукт в ЮАР, но бързо решава да се заеме сам, за да бъде първи… в София. Въпреки това той се цели в глобалния пазар с марка Handmade in Sofia. „Ако не бях заминал и живял там, нямаше да съм човекът, който съм сега. Хората, без да са мръднали оттук, по-трудно виждат, че тук има потенциал“, казва Димо.

Срещаме се с Димо в ателието му на партера на софийска кооперация. Той е по дънки и жилетка и определено е в тон с изрисуваното с авангардни рисунки на очила пространство. На плотовете лежат елементи от дървените рамки, които скоро ще тръгнат към своите клиенти по света. Самият дизайнер също гледа към живота в България пред различни очила. Започваме разговора си за дървените рамки лежерно: „Една приятелка ми каза: „Защо не правиш това в България? Ще бъде супер хит“ и започнахме да мислим.“

Два месеца след като завършва образованието си в ЮАР, Димо се връща в София и започва да се учи на занаят сам, да проучва, да търси материали и т.н. Баща му го подкрепя морално и финансово и не му задава стандартния въпрос „Защо в България?“. Но аз питам. Отговорът му е типичен за поколението на 80-те и 90-те години. „Можех да остана и да работя в някой офис, но просто не съм устроен така.“ Вместо вратовръзката и костюма Димо избира дърводелските машини и живота в центъра на София, вместо улиците на Кейптаун, „където да погледнеш някого дори и за милисекунда, и той ти се усмихва“.

Димо е от новото поколение – аполитичен, общува с хора, които нямат нужда от субтитри, ако гледат филм на английски, не се интересува и не разбира от футбол. „Аз съм съвсем изкривено поколение. Не съм от патриотичните българи, ЦСКА и “Левски” са ми само цветове, не гледам спорт.“ Питам го: какво те определя като българин? „Защо трябва да се определям? Очевидно съм българин, защото съм роден тук и се чувствам такъв. Не се опитвам да съм патриот, но се развивам тук, защото всичко ми е тук. Но не мога да си слагам граници, защото когато си ги сложа, съжалявам“, пояснява той.

Димо не чете българска литература, но харесва живота си тук и се гордее с продукта, произведен именно в София. Признава, че ако не е бил в чужбина като тийнейджър, едва ли сега би заминал. От детството и училищните години през последното десетилетие на 20-и век спомените му са повече свързани с хобитата му музика и рисуване, отколкото от уроците за българските будители. Реалността на улицата го е заредила с примери какво не иска да бъде или да прави, но и с положителни истории.

Но вече се чувства гражданин на света и вероятно би се чувствал добре навсякъде. Въпреки това възнамерява да остане в България, защото „няма да е сериозна и мъжка постъпка да оставя всичко – бизнес, приятели и да замина“. Бизнесът му ще остане на софийска територия, там, където е израснал. Причините са няколко. „Почти никой не ми е отказал да направи нещо, да помогне. Всички, с които работя, са професионалисти, поемат отговорност и са точни.“ Второ – хората „колкото ме вдъхновяват, толкова и ме разочароват“. И може би най-важното – иска продуктът му да бъде оценен и клиентите да са доволни.

Той не търси бърз успех, а качество, макар и много хора да определят бизнеса му като много продуктивен. Не се чувства напълно уверен в себе си, но е готов да работи. Handmade продуктът му „100% може да се подобри“, но всички „му се кефят“. Няма рецепта за успех, нито е готов да дава съвети. Важното за него е през дървените очила клиентите му да виждат живота си по-добър, а самият него да приемат такъв, какъвто е.

ТЕКСТ ПОД СНИМКИ

Димо Димов произвежда ръчно своите дървени очила.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.