„Ако някой ме пита кое бих предпочел - да вкарам гол след дрибъл между 4-5 съперници или да си легна с „Мис Свят“, ще ме затрудни. За щастие съм имал и двете!“
Само една от култовите фрази на един от най-емблематичните и харизматични футболисти в историята. Името Джордж Бест извиква асоциации с дълги коси, кални терени, невероятни голове и историята на един бохем, който много по-често е контузен след изпълнения в барове, а не на терена. Един от най-големите таланти във футбола. Пеле казва за него: „Най-великият играч, когото е гледал.“

На 25 ноември станаха 10 години, откакто Бест не е между живите. Отиде си след години на проблеми с черния дроб, като в края терапията дори не даваше резултати. Алкохолът и начинът на живот го погубиха, но той живя както си искаше. И дари някои от най-красивите мигове в живота на онези, които го гледаха.
Летището в Белфаст носи неговото име. Централният площад в града - също. „Ролинг Стоунс“ му посветиха парче, а в една вечер през 1965-а журналистите в Лисабон го кръстиха „Ел Бийтъл“ - петият от великата група. Неудържим, обаятелен и нереално добър.

През 70-те, далеч след най-добрите му години, е във „Фулъм“. Понатежал, брадясал, но все така харизматичен. При гостуванията запалянковците на домакините го предизвикват с песничка: „Защо не идеш да си купиш бира, Джорджи Бест?“ Той се смее и отвръща с голове.

Печели две титли с „Манчестър Юнайтед“ в първите си 3 сезона в клуба, като дебютира на 17 г. през 1963-а. Става европейски шампион и взема „Златната топка“ през 1968-а. Това са пет сезона на невероятен футбол от младия северноирландец, като наред с подвизите му на терена той се превръща в секссимвол и модна икона.

На 9 март 1966-а светът разбира колко добър е за първи път. „Бенфика“, тогава един от топ отборите на Европа, приема „Юнайтед“ в мач от Купата на шампионите. Гостите имат аванс от 3:2 след първия мач и мениджърът Мат Бъзби нарежда: „Малко по-дефанзивно в началото, да сме прибрани и да не допускаме бурята да ни отнесе.“

Бест вдъхновява „Юнайтед“ с невероятна нападателна игра, два гола и асистенция, и след първото полувреме резултатът е 0:3. „Ти очевидно не си ме слушал“, изръмжава Бъзби, разбира се - на шега.

„Ако поне един човек в света мисли, че аз съм най-добрият играч на планетата, на мен това ми стига“, казва Бест през 1968-а, когато печели „Златната топка“.
Кариерата му минава през нискоразредни тимове в Англия, период в Щатите, проблеми с алкохола и драми в личния живот, където в леглото на „красивото момче“ се изреждат най-желаните дами на Великобритания.

Обичан дори от противниковите запалянковци, Бест и днес символизира футбол, в който сърцето е повече от ума. И какъвто вече рядко се вижда.

10 години след смъртта му, играта има нужда от такива като него повече от всякога.