Над 100 палестинци са ранени при сблъсъци с израелски военни по границата на Газа

Цветан Цветанов се срещна с председателя на албанския парламент Грамоз Ручи

Мъж е арестуван в Загреб, след като стреля с Калашник по детска градина

Съдят мъж, дал подкуп за брак на българка с нелегален чужденец

Ирландия легализира абортите след референдум

Мутри отиват на балет – ето какво става

Путин разказвал вицове и се шегувал на срещата с чуждите медии

Колумбия ще стане първият „глобален партньор“ на НАТО от Латинска Америка

Шест души са ранени при сблъсъци в мигрантски лагер на остров Лесбос

Мария Захарова: Следствието по полет МН17 игнорира данните на Русия

Путин: Великобритания обвинява Русия „във всички смъртни грехове“

Тръмп смята, че срещата със Северна Корея все пак може да се състои

Днес е Черешова задушница, почитаме паметта на починалите

Ученик откри стрелба по време на изпит в Индиана, обезвреди го учител

“Левски” през 2017/18: Седем стъпки към Десетата

Откъде Ердоган взе сили да нападне Русия

САЩ са готови да жертват свои съюзници

Какъв беше смисълът на турската провокация

През пролетта на 2014 г. САЩ и ЕС заедно въвличаха Русия във война в Украйна, разчитайки, че по този начин ще ангажират руските ресурси там, докато те самите изберат удобно време и място за действие, за да извоюват геополитическа победа.
Докато сега в опитите си да въвлекат Русия в неизгодна за нея война САЩ са готови даже да пожертват своите съюзници от ЕС и НАТО.

Ето така се роди турската провокация. Нямам никакви съмнения, че става дума за предварително подготвена провокация. Мога да повярвам, че професионалните оператори от турските медии случайно са се оказали на място, от което по най-добър начин биха могли да заснемат атаката срещу руския бомбардировач. Всичко се случва. Но официалната версия на събитията, представена от турските власти, потвърждава както провокационния характер на действията на изтребителите от турските ВВС, така и факта, че решението за провокацията е взето от първите лица на страната.
Турците не могат да отрекат, че самолетът е паднал на сирийска територия. Кадрите, които самите те заснеха и публикуваха, показват как самолетът рухва веднага след като е поразен от ракета.

Очевидно е, че турците разчитаха на определена информационна реакция на Запада – страните от ЕС и САЩ напук на фактите да възприемат антируската версия.
Нека си зададем един въпрос. Биха ли могли турците да тръгнат на такава провокация, без да я съгласуват със старшите партньори? Ако ставаше дума за спонтанно решение в критична ситуация, аз бих казал, че Ердоган и неговият екип биха били способни на необмислени конфронтационни решения. Но провокацията е била подготвена.
Анкара, така както Тбилиси през 2008 г., разчиташе на защита от страна на САЩ и НАТО. Турците имаха повече основания за това от грузинците – Турция все пак е член на НАТО. Но накрая се получи едно и също. САЩ мръднаха встрани и се направиха, че нямат нищо общо. Ердоган се изнерви, но вече беше късно.
Сега много експерти разсъждават как Русия ще затвори сирийското небе с помощта на зенитно-ракетния комплекс С-400, ще въоръжи кюрдите и ще победи Турция (не веднага, но скоро). Мисля, че засега е преждевременно да се говори за твърди мерки. А що се отнася до това кой кого и срещу кого ще въоръжава, би трябвало да изчакаме и да помислим.

Разбира се, оценките, които дадоха президентът на Русия, нарекъл действията на Анкара “удар в гърба”, и външният министър, обвинил Турция, че помага на терористите, са безпрецедентно твърди и задължават да се приемат конкретни мерки. Но за да не се окаже, че тези мерки са изгодни на враговете, трябва да се види кой и защо измами Ердоган.

А Ердоган беше измамен. Убедиха го да нападне руските въоръжени сили и го оставиха на произвола на съдбата. Страната, която би могла да даде на Ердоган гаранции, които биха го убедили да атакува руските военно-космически сили, би могла да бъде само Америка (когато става дума за Русия, другите нищо не могат да гарантират).
През 2014 г. в Украйна САЩ биха могли да очакват, че Русия ще реагира на преврата по грузинския сценарий и ще изпрати войски.

Но през 2015 г. в Сирия Вашингтон явно не би могъл да разчита на спонтанна реакция от страна на Русия. Русия не би могла да започне веднага война с Турция просто защото първо трябва да извози туристите, после да създаде групировка, която би могла да разгроми съвсем не слабата турска армия, да осигури логистиката (в това число и за Сирия във връзка с неизбежното в случай на война затваряне на проливите) и едва тогава да премине към действия. Всичко това изисква не просто една седмица време, минимум два-три месеца, дори и повече. Следователно САЩ не са разчитали да възникне спонтанен конфликт между Русия и Турция. Едва ли са разчитали и ЕС и НАТО да се впечатлят от неумелата турска лъжа и да се хвърлят да защитават Анкара от Москва.
Вашингтон се опитва активно да играе с кюрдите. Кюрдите мечтаят за Кюрдистан. Кюрдските територии в Сирия и Ирак вече се ползват с достатъчно широка автономия. Под турски контрол се намират 50% от територията на потенциален Кюрдистан. Турция е единствената страна, която няколко десетилетия води война с кюрдите, при това също и на територията на Сирия и Ирак. Плановете на Анкара и на Вашингтон по отношение на кюрдите се разминават диаметрално.
Вашингтон няма как открито да застане против своя съюзник в НАТО и публично да подкрепи силите, борещи се за разчленяване на турската държава. Но сега кюрдите се хвърлиха да искат оръжие, финансиране и подкрепа от Русия с надеждата Москва да помогне на врага на своя враг.

А не само кюрдите не обичат турците. Арменците помнят не само геноцида от 1915-1917 г., но и турската блокада на Армения във връзка с конфликта в Нагорни Карабах. А и гърците не са забравили нито клането в Измир, нито са загубили желанието да си върнат Константинопол. С други думи, ще има достатъчно желаещи да участват в подялбата на Турция и всички те ще дойдат при Русия с молба за помощ в тяхната справедлива борба.
Дестабилизацията на Турция обаче не е в интерес на Русия. Но превръщането й във филиал на “Ислямска държава” е още по-лошо. Така че не е изключено да се наложи да се помогне на някого с цел възстановяване на историческата справедливост.
Но ние се намираме в началото на процеса. Още не сме избегнали войната, само сме я отложили. И фокусът е в това, че в създалите се условия за Ердоган (който с провокацията срещу Су-24 сериозно разклати както своите вътрешнополитически позиции, така и позициите на Турция на международната сцена) войната може да се окаже най-добрият изход от всички възможни. Ако той все пак успее да предизвика война с Русия, проблемът ще излезе на друго ниво. На НАТО ще му се наложи да взема решения за неговата съдба, а вътре в Турция ще му остане да разчита на консолидацията на обществото за оказване на отпор на врага. Както за Порошенко възобновяването на войната в Донбас е единственият, макар и рискован изход. Ако Ердоган и Порошенко успеят да се разберат за съгласувани действия, мечтата на САЩ – Русия да се изправи пред перспективата едновременно да бъде въвлечена във война с Украйна и със страна членка на НАТО, може да се реализира.

Така че от руското ръководство не може да се очакват лесни отговори. Ситуацията на международната шахматна дъска става все по-заплетена. САЩ са готови да жертват още и още свои съюзници. Рано или късно жертвата трябва да бъде приета.

*Авторът е президент на Центъра за системни анализи и прогнози. Материалът е публикуван в РИА Новости. Превод – Красина Кръстева.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.