Мачовете и спортът по телевизията днес, събота, 22 февруари 2020

Дневен хороскоп на Алена за събота, 22.02.2020

На 22 февруари 2020 да почерпят

Министър Димитров ще се запознае на място със ситуацията със замърсяването на реките Юговска и Чепеларска

Захариева: Страната ни е във връзка с агенция, която ще превози тялото на убития в Германия българин

Кола блъсна две жени в Хасково Автомобилът се качил на тротоара и влачил една от пострадалите

Шестима души с коронавирус в италианско градче, затварят училища и офиси

Испанският скеч за Бойко Борисов (Обзор) Отнасям се с разбиране към всички тези сигнали на моя съсед по месторабота, каза министър-председателят

Съблякоха и обраха 14-годишно момче в столичен автобус

Установено е ново замърсяване на реките Юговска и Чепеларска с цианиди

Премиерът Борисов: ЕС се нуждае от по-амбициозен бюджет (ВИДЕО)

Самуел Финци откри Берлинале на 12 езика

Ердоган призова Путин за спиране на офанзивата на сирийския режим в Идлиб

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Ивелина Василева: Разследването срещу премиера Борисов е фалшива новина

Как стигнахме и задминахме американците

Както в САЩ днес, така и у нас след четвърт век преход мнозинството от хората са убедени, че страната им се управлява в интерес на едно олигархично малцинство

Американците имат да ни настигат – усещането им за корумпираност на политическия елит е много по-силно, отколкото у нас

След 10 ноември 1989 г. купища нереализирали се „нови социалистически човеци”, преродили се в ентусиазирани нови либерални „демократи”, поведоха големи тълпи от хора с песни „Времето е наше” по посока разрушаване на предходното „светло комунистическо бъдеще”, обещавайки с блеснали очи ново „светло (либерално) демократично” – такова, с което трябваше да „стигнем американците”, да цъфнем и вържем. Вместо светли бъднини на „времето е наше” милиони хора се оказаха сред развалини, едва оцеляващи и търсещи как да се спасят от плодовете на „демократичния преход”. Тогава тези, дето крещяха, че „времето е наше”, започнаха да обясняват, че не сме я стигнали американската демокрация, не сме станали като „тях”, защото лошите комунисти, ченгетата, лош човешки материал, изобщо разни лоши хора са им попречили да стигнем тяхното светло „демократично бъдеще”. Иначе сме щели да станем като „ония” от Америка, дето живеят при „истинската демокрация”.

Оказва се обаче, че при американците, дето ги гоним, нещата не стоят по-добре. Нека да сравним данните от последните проучвания на „Пю рисърч център“ и „Галъп” за това как американците виждат своята либерална демокрация и тези на „Алфа рисърч“ за българското й дередже.

В САЩ само 19% от американците смятат, че на правителството може да се има доверие във всички или в повечето случаи и това е исторически най-ниското равнище от половин век. 57% казват, че са фрустрирани и 22% – ядосани от това, което то прави.

У нас през ноември според „Алфа рисърч“ доверието към българското правителство е 24%, а недоверието – 42%. Ура, надминали сме американците!

В САЩ едва 20% от американците смятат, че правителствените служители ръководят както трябва съответните програми. Политологът Франсис Фукуяма преди време заяви, че китайските лидери вземат по-рационални икономически решения от американските. А уж американските са избрани либерално демократично, а китайските – по номенклатурному – по образование, квалификация, опит, лоялност, както става в корпорациите.

У нас нараства оценката на българите за непрофесионализма на хората във властта – от 28% през 1999 г. на 40% през април 2015-а.

В САЩ 76% от американците казват, че правителството обслужва интересите на едно малцинство, 27% възприемат правителството като свой враг. Това са исторически ниски нива на доверие, показващи кризисното състояние на либералната демокрация.

У нас според международно изследване на „Галъп” в края на 2014 г. 79% от българите не вярват, че страната им се управлява по волята на народа.

В САЩ одобрението към президента Обама в момента е 44% според „Галъп”. Е, Плевнелиев въпреки страстната си американофилия не може да стигне Обама. В момента според „Алфа рисърч“ положителна оценка за него имат едва 28%.

В САЩ в изследване на „Галъп” от юли т.г. едва 11% от американците одобряват дейността на Конгреса. Той е олигархическа институция, в която повече от половината конгресмени и сенатори са милионери – общото нетно богатство на членовете му е около 2 млрд. долара

У нас според „Алфа рисърч“ през ноември одобрението към българския парламент е 10%, а неодобрението – 55 на сто.

В САЩ негативните оценки на Върховния съд са на исторически ниски нива – само 48% имат положително отношение към него, докато преди 7-8 г. процентът е бил 72.

У нас според „Алфа рисърч“ едва 8% от българските граждани вярват, че ако срещу тях бъде извършено посегателство, извършителите ще са справедливо наказани. Едва 11% имат положителна оценка за главния прокурор.

В САЩ удовлетворени от ставащото в държавата са само 27%. 79 на сто говорят, че страната им е по-разединена отвсякога преди това. Според изследване на организацията „Расмусен“ 63% от американците смятат, че тя върви по нанадолнището, в неправилна посока.

У нас според „Алфа рисърч“ през януари 2015 г. 53% от българите твърдят, че негативните икономически тенденции продължават срещу само 5% оптимисти.

В САЩ според „Галъп” през 2014 г. 75% от американците смятат, че корупцията в управлението на американската държава е широко разпространена.

У нас според „Алфа рисърч“ през април 2015 г. 45% от българите смятат политиците за корумпирани и това е основен фактор за неслучващите се реформи и добро управление. Е, в това отношение се оказва, че сме по-добре от американците и те ще трябва да ни стигат.

Не някой презрян от нашенските либерали антикомунисти марксист, а милиардерът адепт на отвореното общество Джордж Сорос пише: “В глобалната капиталистическа система липсват силите, които да тласкат отделните страни в демократична посока… Трябва да си кажем истината, че връзката между капитализма и демокрацията е в най-добрия случай съвсем слаба.”

Тези дни Робърт Райх, министър на труда при управлението на президента Бил Клинтън, публикува в блога си статията „Опасностите от циркаджийската политика”, в която говори, че в САЩ партиите не играят почти никаква роля за сметка на 158 супербогати семейства. „Такава циркаджийска политика може да е забавно да се наблюдава, но тя е крайно опасна за Америка и за света”.

В Америка има „циркаджийска политика”, ни казва знаменитият професор Робърт Райх. Това е „светлото бъдеще”, обещавано ни с крясъци „демокрация”, за което хиляди наивници пееха „Времето е наше”. Не е ваше, драги ми наивници, на 1% глобална олигархия е.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.