Министърът протестър неизбежно ще доведе събитията до вувузели и обвинения към „тъмните сили“

Иванов е напълно чужд на правосъдието в тесния смисъл на понятието

Христо Иванов се появи в най-горния слой на мътния политически въртоп в края на хилавите истерични протестърски изцепки, довели до оставката на кабинета „Орешарски“ едва след откритата им подкрепа от западни посланици. Изявяващият се тогава също като протестър президент Плевнелиев ги награди за недопустимата им намеса във вътрешните работи на България. И вкара Иванов за правосъден министър в служебното си правителство.

„Аз изразих своите съмнения, но той ми го наложи, аз постоянно му дърпах юздите... Иванов е некомпетентен, без трудов стаж ", обясни по-късно Георги Близнашки. Като се вгледаме в досегашната дейност на министъра в кабинета „Борисов“, правим напълно обоснования извод, че занапред всеки хванат на улицата субект с диплома на юрист ще се има за напълно пригоден за този пост.

Иванов е напълно чужд на правосъдието в тесния смисъл на понятието. Подвърта се около него в мъгляви форми и безсмислени съдържания. Като координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи, като независим консултант по проекти на международни институции. Ръководи някакви проекти в областта на предотвратяване на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона, движи програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона.

Обичайното мътно суетене на готвени за външна употреба активисти, явяващи се чести реципиенти на парични вливания от организации като „Америка за България“ срещу лишени от ползи за България действия. Кресливо представящи се за независими защитници на гражданското общество, но напълно зависими от редовните парични поточета в тяхна посока от страна на явни и скрити фондации и прочее източници. Цяла подривна мрежа са тези независимите, едни отворени общественици, други зеленеещи, трети пределно свободни словесно.

Като несполучил адвокат представи министъра на правосъдието проф. Никола Филчев. "Премиерът Борисов е бил подведен... Христо Иванов няма един работен ден", заяви проф. Георги Близнашки. И двамата отлично знаят кой кой е в правния свят у нас. И този несполучил на това поприще юрист без никакъв практически опит в правосъдната система застава пред мастити професионалисти във Висшия съдебен съвет (ВСС), за да открива като председателстващ заседанията на този върховен кадрови орган! Хич не се притеснява в нелепата си роля.

За протестъри и грантаджии обаче това е естественото състояние на духа, необходимото условие за извършване на вредни за държавата и отвратителни за огромното мнозинство българи деяния. Последният пример за такъв акт на осъзнато-волево поведение под формата на сглобяване на подривна акция срещу главния прокурор е примитивния фалшификат на сайта „Медиапул“, който няма нищо общо с фактите.

Бившият говорител на Иван Костов Стояна Георгиева поставя на сайта явната лъжа за уж поисканото от Брюксел временно оттегляне на главния прокурор, министър Иванов я взема оттам и поставя на откритото заседание на ВСС. Дори заявява, че и по собствени канали е потвърдил достоверността на изложеното. Чрез този мръсен опит за манипулиране на висш орган от съдебната система фактически се пробва груба намеса на изпълнителната власт в работата на независимата съдебна власт. Политически грамотните веднага отбелязаха, че ударът неизбежно ще засегне премиера Борисов.

Тази тактика вече беше е приложена от близките приятелчета на сегашните „реформатори“ Иво Прокопиев и компанийката от ощастливени през т.нар. преход баровци. Пак срещу главен прокурор, тогава Никола Филчев. Заляха го в техните вестничета с клевети и мръснишки измислици, подложиха го на свирепи нападки лица от грантовите Съюз на съдиите и няколко НПО-та. Сега остава в кампанията да се включат с медицинските си „диагнози“ Босия Кольо и Дежурния гладуващ Сугарев, за да бъде схемата съвсем същата, макар обектът на атаките да се казва Сотир Цацаров.

Но откъде богато въображение у приучени да изпълняват чужди поръчки хорица, втренчени в храносмилателните си процеси? На Филчев му съчиниха „шизофрения“ с източник измислен психиатър от Израел, на Цацаров му докараха фалшификат от Брюксел. Все тая по същество: „Я какво казват чужденците, правете си изводите!“ Подличко, без значение срещу кого го прилагат „групите за граждански натиск“. Това могат, това правят и ще продължават, докато има донори да ги издържат и поддържат.

За свалянето на главния прокурор пръв даде сигнал още в първите дни на това Народно събрание предводителят на „реформаторите“ Радан Кънев-Кордова. Оттогава сноват от телевизия в телевизия и се опитват да заблудят зрителите и особено донорите си, че се радват на широка обществена подкрепа в напъните си да проведат мъдра съдебна реформа. Прозрачната им цел е да възседнат съдебната система с кадри от сорта на Христо Иванов. По ранноседесарската логика: Кой, ако не ние, кога, ако не сега да се облажим!

На нас се падна, рече победилият с малко и завинаги Александър Йорданов в началото на 90-те. Тогава външните фактори стояха зад СДС, днес подбутват напред „реформатори“ и „задвижени граждани“. Наложиха ги в сегашното правителството и бързат да се налапат от копанята, че май ще им за последно. Напират под прикритието „Реформи!“. Каквито не могат да проведат поради комплекс от причини, преди всичко поради безнадеждна кадрова несъстоятелност и тежко неразбиране на проблемите.

„Министърът просто не знае какво прави... това отроче на бившата номеклатура със зъби и нокти иска да са добере до пост, на който да блесне“, заяви проф. Близнашки и определи идеите му за съдебната реформа като "тържество на глупостта". Натрапчиво рекламираният „исторически компромис” всъщност е наложен отвън и приет като политическа сделка за отлагане на решения, които така и няма да се случат. Както и промени в съдебната система към по-добро. И за да подхранват до време илюзиите за обществено-политическата тежест на Реформаторския блок и най-вече на Костовата кръпка в него.

Лош закон, но закон - върху този постулат се крепят правото и държавите от древния Рим досега. Основателно е да се твърди, че и лошата съдебна система винаги е за предпочитане пред никаквата. Дори цялата й реформа да внесат отвън, а това е невъзможно, ще се получи още по-лоша. Министърът протестър неизбежно ще доведе събитията до вувузели, бели пиана и други псевдореволюционни изцепки, за да скрият „реформаторите“ провалите си зад обвинения към „тъмните сили“, попречили им да осъществят неадекватните си и дори вредни проекти.

„Труд“ вече изобличи наглия опит на Христо Иванов да уреди „гражданския сектор“ с власт и пари от данъкоплатеца. Номерът му е да се изкарва жертва на „статуквото“, но фактите са упорито нещо. Грантовият схемаджия Иванов и кръжащите около него НПО-активисти кадруват нахъсано, за Генерален адвокат пред Съда на ЕС опитаха да уредят кумеца му Иван Гюров. За български съдия пред Съда в Страсбург Министерството на правосъдието уреди скандалния адвокат непеошник Йонко Грозев.

Премиерът Борисовсе разпореди никой повече да не му говори за съдебна система. Няма къде да избяга от скандала обаче. Като сериозна опасност за себе си вече следва да възприема правосъдния министър и би трябвало да побърза да се отърве от този „таралеж в гащите“. Не на президент, на него му се води, на него ще припишат и най-ярките последствия от „реформаторската“ активност на Христо Иванов.