Румънската премиерка ще се кандидатира за президент

ФБР разследва 1000 опита за кражба на интелектуална собственост от китайци

Задържаха шеф от фирмата, в която работи Кристиян Бойков

Заев: Груевски присвояваше чужда история Припомни, че предишната власт в Скопие е провела масова операция, наречена антиквизация

670 евро глоба за тениска с щампа на марихуана в Хърватия

Френските власти разследват слух, че водата в Париж е отровена

В САЩ избраха военен министър

Експерт: На софтуерните специалисти да се преподава и етика

Жълт код за гръмотевични бури в 4 области утре

Тръмп: ЕС ни убива в търговията

Европейските консерватори и реформисти на среща с транспортните министри на България, Унгария, Латвия, Литва и Полша

Джелял ще получи възмездие за злините си

Любовният бизнес цъфти на Север, на Юг – джендъри на плажа

Oбявиха свободните места след второто класиране в гимназиите

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 24 юли 2019

Изкуственият скандал с данък “уикенд”

Как финансовото министерство предложи да се спрат данъчни нарушения, а лидерът на ДСБ разбра, че се въвежда ново облагане

Властта очевидно омайва политиците дотолкова, че съвсем забравят какво правят „на червения килим“. Съответно усещането, че губят властта, съвсем ги вади от равновесие, както се случи онзи ден с лидера на ДСБ Радан Кънев. Изневиделица той изригна по адрес на финансовия министър Владислав Горанов, чиято оставка била „минималното мислимо условие за провеждане на дясна политика“. Поводът – готвени от финансовото министерство промени в правилника за ДДС, които уреждат как фирмите няма да могат да си приспадат ДДС, когато работниците ползват даден фирмен актив (например лаптоп, автомобил, имот) за лични нужди.

Това, срещу което Кънев вероятно си мисли, че протестира, е „въвеждането на данък “уикенд“. Реално обаче финансовото министерство не въвежда никакъв нов данък. То дори прави похвален опит да намери решение на стария проблем с избягването на ДДС при покупката на автомобили, имоти, скъпа техника, като сделката минава през фирма. От години масово се злоупотребява с факта, че фирмите могат да си приспадат ДДС за активите, които купуват, в резултат на което масово скъпи джипове, яхти, имоти, луксозни телефони минават за фирмени. Така държавата губи сериозни приходи и не спазва евродирективата, която предвижда ДДС да не се приспада, когато даденият актив се ползва за лични нужди.

Разбрал-недоразбрал за какво изобщо става въпрос, Кънев вече произнесе политическата си присъда. Само че зад хода му прозира само едно – политическо отчаяние. Няма по-неприемливо изпълнение от това да се ползват обществените проблеми като разменна монета в политическите игри. Ако наистина беше загрижен за данъчното бреме върху бизнеса, Кънев и колегите му можеха да се изявят по-адекватно там, където беше мястото за това – в дебатите по данъчните закони и при гласуването в пленарната зала. А не да гласуват едно, а после да говорят пред обществото съвсем друго, както е в случая.

Ако Кънев разбира като дясна политика неспазването на евродирективите и оставянето на „вратички“ в данъчните закони, то това би било доста странно за човек, който претендира, че работи в полза на обществото. И все пак ако има някаква рационалност в политическия плам на лидера на ДСБ, то тя се дължи на факта, че на министър Горанов наистина му стана практика да подхожда високомерно към комуникацията си с обществото по куп важни негови предложения, които засягат гражданите и фирмите. Примери много – от идеята за прехвърлянето на пенсионните партиди от частните фондове към НОИ, през промените в бонусите за полицаи и военни, та до данъчните изменения. Не е нормално подобни важни теми да изкачат изневиделица, забелязани почти случайно от някой журналист или счетоводител, вместо да бъдат представени открито и аргументирано от министъра. Той би трябвало да обясни какво точно предлага, с какви мотиви и как съответната мярка ще подобри ежедневието на хората и фирмите.

В случая с т. нар. данък „уикенд“ първоначалната идея на МФ е съвсем разумна – да се въведе методика, която да регламентира как точно да става различното облагане на активи за лични и за служебни цели. В евродирективата за ДДС и съответно в българския закон отдавна съществува текст, че налогът се начислява различно в зависимост от това как се ползва фирменият актив. Разпоредбата обаче не работеше, защото нямаше методика за прилагането й. Факт е, че първоначалното предложение на МФ не бе добре изяснено и аргументирано. Депутатите го разкритикуваха основно заради твърде ниския праг – от 700 лв., на вещите, които трябваше да се декларират пред данъчните, за да може да се изчисли данъчната основа.

В бюджетната комисия обаче се стигна до по-разумен вариант – декларации пред Националната агенция за приходите (НАП) да се изпращат само за коли над 5000 лв. и за имоти. Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова предлагаше вместо, да се правят сложни методики за следене на това коя фирмена вещ как се ползва, законът да регламентира, че ДДС се начислява в съотношение 70:30% за служебни/лични нужди. Този подход се прилага в много държави от ЕС, но за целта България трябваше да получи дерогация от Брюксел, което не бе направено. Вместо да се спрат на простия и разумен вариант обаче, депутатите – къде от популизъм или неразбиране, къде заради частни интереси – отхвърлиха текста на МФ за въвеждането на методиката за изчисляване на данъка. В резултат в закона си остана старото положение – че данъкът трябва да се начислява различно за всички стоки с двойна употреба.

Затова, изготвяйки проектоправилника за прилагане на закона, ведомството на Владислав Горанов е пояснило законовия текст, като е въвело изискване в отделна графа на декларацията по ДДС фирмите всеки месец сами да начисляват ДДС според това дали и колко са ползвали даден свой актив за лични нужди. Идеята е да бъде даден шанс текстът в закона да заработи. Но в този вид вместо прекратяване на злоупотребите резултатът най-вероятно ще бъде допълнителна бумащина, поводи за проява на субективизъм както у данъкоплатците, така и у данъчните и неясен ефект върху приходите в хазната.

Изводите от цялата заплетена история в стил „не били компоти, а компютри“ са няколко. Първо, от популизъм и стремеж да се харесат на обществото политиците обикновено правят големи глупости. Така вместо да се вземат смислени решения, се забъркват сериозни каши. Затова, преди да гласуват, хората трябва да се ослушват не за онези, които им предлагат красиви и прости рецепти, а за онези, които говорят професионално и реалистично. Второ, на никой политик не трябва да му се позволява да трупа точки от нечестна интерпретация на обществените проблеми. И когато се искат оставки, деянието, за което се искат, трябва наистина да е във вреда на обществения интерес. И трето, финансовият министър трябва да разбере, че когато предлага важни промени, които касаят хората и фирмите, това не може да става тихомълком. Горанов трябва да започне да полага максимални усилия, за да мотивира и обяснява действията си на хората и при нужда да ги коригира.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.