На този етап в Русия има относително добро единство между властта и народа, затова перспективите за успех на президента са сериозни

И историческите врагове на Русия са принудени да играят остри ходове с все по-слаби карти

Удивява ме беззъбата позиция на българското ръководство, което неясно поради какви съображения пренебрегна националните си интереси... Ние всъщност измислихме този проект, защото искахме да помогнем на България", заяви наскоро руският президент Владимир Путин във връзка със спрения тръбопровод "Южен поток". Хем добави, че е сторено поради изричното настояване на Еврокомисията. Неясни били за грижовника наш съображенията! Некрасиво лицемерие. За вътрешна употреба са предназначени тези думи.

Несъмнено отдавна в Москва са наясно, че София не може да си позволи да не изпълни решение на централите на Евросъюза и НАТО. Зъби се, който има кучешки зъби, с дъвкателни не става, те са за преживяне. В Русия от години медиите набиват подобни манипулативни внушения. България била нелоялна към освободителката си, че през двете световни войни сме били на страната на враговете й.

Путин не само познава историята, неведнъж е препоръчвал на младите руснаци внимателно да я изучават. Много добре знае, че от началото на XVIII век главните руски геополитически вектори на Балканите сочат към Атина и Белград, от което нерядко страдаме ние, българите. Два пъти с пряко и косвено руско съдействие в гръб ни нападат сръбски войски. През 1913-а, пак по препоръка на Санкт Петербург, Румъния вероломно окупира Южна Добруджа. През 1916-а в бойни действия срещу нас на тяхна страна участват и руски войски.

На коя страна да застава България! България става съюзник на Германия през 1941 г., т.е., след като СССР през 1939 г. подписва с нея договора Молотов-Рибентроп. Румънски войски нахлуват в СССР още на 22 юни 1941 г., две техни армии и няколко отделни дивизии и бригади достигат до Сталинград и Кавказ, докато дори един български взвод не воюва на източния фронт.

Гърция е в НАТО от 1952 г., ние влизаме през 2004 г. едва след като по инициатива именно на Москва беше разпуснат Варшавският договор, после руският президент Елцин премълча разширяването на алианса на изток. „Е, забравете тази страна“, каза по този повод за България този ярък любител на водката. Директорът на Института за стратегически изследвания при администрацията на президента на Руската федерация ген. Решетников тези дни заяви: „Искате в НАТО - добре, искате в ЕС - добре. Това им казахме и ги оставихме! Е, как да наречем българите „предатели?”

„Всеки един сърбин, българин или черногорец ще ни каже - „Вие ни предадохте”, добавя Решетников. И огромен брой люде, довчерашни приятели на Русия в бившите соцстрани и републики на СССР, го мислят и го казват. И повечето украинци го казват, макар да са кръвно и културно изключително близки с руснаците. Ето една от главните причини, поради които руското ръководство е в тежка външнополитическа позиция и в условията на силен и нарастващ натиск от страна САЩ и Запада, на Путин да му се налага да прави единствените ходове за противодействие.

През 1992 г. държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър призна: „Ние изразходвахме над 30 хиляди милиарда долара, за да победим СССР, за да предизвикаме материален и духовен срив... Най-важното е, че се намериха предатели.“ Преди 4 години Михаил Горбачов заяви, че се срамува от Владимир Путин. Т.г. празнува 80-годишнината си в Лондон, не в Москва, но Путин го награди с най-висок орден. През ноември откри и център на Елцин. Макар 99% от руснаците да ги считат за велики предатели.

Техен наследник е, не поиска да постъпи като Хрушчов, нападнал Сталин след смъртта му. Предпочете китайския подход спрямо Мао Дзедун, остави на историята да ги съди. Мнозинството от днешните руски родолюбци беше неприятно изненадано. Но Путин даде знак за външна употреба, че не дърпа Русия към практики от развития социализъм или към национализма. Близък негов съветник е геополитикът Дугин.

Френският журналист и философ, идеолог на „новите десни“ Гийом Фай (Guillaume Faye), сравни Владимир Путин с големия френски политик Шарл де Гол. Били много сходни „представите им за Европа и света, за противопоставянето на хегемонията на САЩ и НАТО, за държавния суверенитет и европейското икономическо сътрудничество“. Според Фай силата на днешна Русия била в това, което не достига на Франция - патриотизъм. „Путин действа според правилата, докато играта без правила е политическият метод на САЩ.“

Руският президент е юрист по образование, видимо е последователен да се представя като глава на велика страна, твърдо следваща линията за налагане на правото в междудържавните отношения. Излючително трудна задача, тъй като почти всички международни институции са под силното влияние на Вашингтон. Също и огромна част от световните медии, през които постоянно се прокарват отрицателни мероприятия за Путин. Информационната война е в разгара си, в употреба са вкарани всички средства, прилагани последно срещу Саддам Хюсеин и Кадафи.

Скоро като тях ще го разболеят от душевна болест или рак. Засега видяха "походка на стрелец" като ранен признак на Паркинсон. Оказа се, че силно размаханата му лява ръка и почти неподвижната дясна намеквали за загадъчен резултат от обучението му в КГБ. Всъщност се прави внушение, свързано със стари писания за проблемите на Сталин и Хитлер за техните увредени леви ръце! Според последните социологически сондажи обаче за 68% от руснаците отскоро Русия пак е велика държава, а напълно се доверяват на президента над 80% от тях.

Такова е днешното руско общество, Путин няма да има никакви проблеми да въведе и авторитарен режим, повечето граждани ще го приемат спокойно, а немалко и с ентусиазъм. Исторически прогледнато, руските правителства почти винаги са били по-либерални от нагласите сред населението. Така е и днес, повечето руснаци недоволстват от твърде либералното поведение на правителството и се мръщят дори на президента.

Пропагандно се твърди, че във външнополитически план стопанинът на Кремъл провежда политика от началото на XIX век, като по този начин се внушава, че тя е губеща. Всъщност той плътно следва препоръчаната в края на века от Александър Трети политика за сина му Николай Втори: „Русия няма приятели в Европа, от нашата огромност се боят и постоянно ще се опитват да ни обкръжат, унищожат или поне разчленят на части... Русия има само двама съюзника - армията и флота... Не влизай в чужди войни, воювай решително, ако те нападнат, пази Православната църква, тя неведнъж е спасявала Русия.“

Путин е джудист, спазва основното правило на тази школа - „Поддай се, за да победиш!“ Треньорът му от ученическите години каза, че противниците му често били изненадвани от разнообразието на техниките му на татамито. Същевременно Путин споделя и една китайска военна препоръка: „Щом боят е неизбежен, удряй пръв!“ Така постъпва в Украйна и в Сирия, прилага единствен полезни ходове в слаба позиция и успява засега да печели за обкръжената си страна.

Не й е за пръв път да й прилагат удушаващата „стратегия на анакондата“, англосаксонският Запад я прилага от XVI век. Тревожна е картината в днешна Русия. В резултат от разнообразните и в някои отношения доста болезнени санкции на Запада икономическата ситуация се влошава, хората обедняват, социалните неравенства растат. Мерките за засилване на местните производства увиснаха във въздуха, инвестициите почти навсякъде намаляват въпреки указанията на Путин. Влошава се и демографската картина наред с изострянето на някои етнополитически проблеми.

Но и историческите врагове на Русия не са в добро състояние, дори напротив. Те също са принудени да играят остри ходове с все по-слаби карти в ръцете. Срещу хегемонията на Запада се надигат решителни противници, пределно мотивирани от реалните смъртни заплахи за съществуването си. На този етап в Русия има относително добро единство между властта в лицето на президента и управлявания народ, затова перспективите за успех на Путин са сериозни.