Дипломира се първият випуск сестри и акушерки от шуменския филиал на МУ– Варна

Теменужка Петкова: Енергийната система на страната е стабилна и подготвена за зимата

Тиквен фестивал излъчи рекордьорки Кмет отгледа тиква 1,68 м

Вицепрезидентът Йотова в Страсбург: Неделните училища са най-успешната политика зад граница

Мъж вряза колата си в група хора в Холандия, петима са ранени

Арест за двама мъже след бягство от проверка и повреда на патрулка в Пловдив

Пръскат в Разград срещу мушиците

Пиян без книжка блъснал кола и избягал

Американските сили са се изтеглили днес от най-голямата си база в Северна Сирия

Красен Кралев: Нямам намерение да ставам президент на БФС

„Изумруденият скрижал” на Хермес

Пуснаха над 200 творби да се продават благотворително онлайн

Трима души са пострадали при катастрофа в Шумен

Тънката завеса на стабилността

Един политически лидер беше заявил, че предсрочните парламентарни избори през 2016 г. са неизбежни и този лидер вече го махнаха. Означава ли това, че в сила е правилото „има Местан – има избори, няма Местан – няма избори“?
Преди година се оплаквахме, че сме попаднали на най-разделения и фрагментиран парламент в историята, с невижданите 8 формации, с които много трудно ще се сглобява така желаната стабилност. Сега фрагментиран е не просто парламентът, но и участниците в него.

Партията на Бареков функционира почти само със задгранично представителство. Онова, което е останало като Български демократичен център, е неясно на широката публика и едва ли мисли да се прояснява.

АБВ изкара един трус, в който лидерът на партията стана опозиция на собствените си депутати. Каква е степента на вътрешна сплотеност там, не можем да кажем, но е факт, че говорител на парламентарните действия на АБВ се оказа човек, който дори не е в парламента.

Ами „Атака“? Тя редовно преживява кризи. Сидеров и Чуколов ни изглеждат като матрьошки от имунитети. Тъкмо да им свалят имунитета по едно обвинение, и главният прокурор вече иска да им се свали по друго. Колко ще продължава тази игра, не е известно, вижда се единствено, че партията е по-питомна и повече склонна да гласува заедно с мнозинството. Пък дано ѝ се размине.

В мнозинството присъства и един Патриотичен фронт с двама съпредседатели, които категорично не могат да се разберат изключили ли са една депутатка, или не са успели. Двете партии се явиха отделно на местните избори. Почти няма публично събитие, което съпредседателите да коментират заедно. „Пълзящият развод“ не е тайна за никого.

Още по-малко могат да останат в тайна бракоразводните процеси в РБ, който, ако вярваме на вица, се раздели на Р и на Б, на Радан и на Бойко. Много мастило се изля по повод странната поза на ДСБ, заели разкрачения стоеж на „управляваща опозиция“. Кадрите им висят в кабинетите си в изпълнителната власт, но партията не подкрепя правителството. Някога Костов създаде ДСБ с обяснението, че „духът“ е напуснал „тялото“. Метафората е напълно уместна и днес. „Духът“ е свободен и устремен към реформи, а „тялото“ все така управлява, дори и без реформи. Няма гаранции, че абсурдът ще свърши скоро, РБ може и да си запази търговската марка, но разделението вече не може да бъде прикривано. За две години, съвсем по стар обичай, „разбитите авари“ на старата десница извървяха очаквания път от „заедно можем повече“ до „повече не можем заедно“.

Все пак има и неуправляваща опозиция. През изтеклата година БСП беше най-последователната като политически позиции българска партия, без изключение, но това не ѝ помогна много. Вятърът не духаше в платната ѝ. А и отношението към нея се промени. Четвърт век опонентите плашеха с нея децата и предупреждаваха какъв ужас ще настане, ако това метафизично зло се добере до властта. Сега полагат колективни усилия да не ѝ обръщат внимание. И тя не може да намери, както се казва, точката си. Болестта на разделенията не отмина и нея. Някога Кисинджър язвително отбелязал, че не знае на кого да звънне по телефона, ако иска да разбере какво мисли Европа. Нещо подобно се получава и с БСП. Кандидати да споделят какво мисли партията дал Господ, особено на фона на приближаващия конгрес. Току-виж някои си спомнят защо едно време на конгресите са скандирали „Е-дин-ство!“ и какъв е бил смисълът.

Естествено най-яркото разделение предлага ДПС. Не прогнозирахме. И не можехме да прогнозираме. „Черната кутия на прехода“, както ласкаво наричаха движението, доказа черните си свойства. Незаобиколим фактор се оказа не самото движение, а почетният му председател. Патриотизмът на Ахмед Доган беше многократно оспорен през изминалите 10-ина дни. А всъщност нещата като че ли са прости. Като истински Цезар Доган знае максимата, че по-добре е да си първи в галско село, отколкото втори в Рим. По-добре водещ политик в самостоятелна държавица, отколкото наместник в нечия провинция. Ако Местан действително опита да прави протурска партия, ще сбърка, защото ще срещне сериозен отпор, включително и извън България. Лесното за него свърши. Представете си го вече на задните банки на парламента без право на декларации, без време на парламентарната група, без участие в КСНС, без мъдри изявления, които пресцентърът на ДПС щедро да тиражира към всички медии. Сътресението обаче не бива да се подценява. ДПС вече не може да играе същата роля, каквато игра до Коледа.

Ще минат месеци на мъчително пренареждане на балансите. А премиерът Борисов поне на пръв поглед може да бъде доволен. Колкото по-объркани и затънали в личните си дрязги са партньорите и опонентите му, толкова повече мегдан ще има за маневриране. Ще си упражнява функцията на звероукротител.
Тогава защо са нужни предсрочни избори? ДПС може да ги поиска, за да стегне редиците и да приключи с Местан. Радан Кънев може да ги поиска, за да приключи с колегите реформатори, но твърде вероятно и със себе си. На Борисов не му трябва нов вот. Нещо повече, смисъл за България от нов вот би имало, ако нещо се промени в политиката. А нищо подобно не се очертава.

Колкото и хаотична да ни изглежда 2015-а, тя мина в последователно провеждане на десен неолиберален курс в почти всички сфери. Вярно, не с грохота на обещаните грандиозни реформи, но тихо и стъпка по стъпка минаха таксите за възстановяване на електроенергията, държавното финансиране на частните училища, „допълнителният“ пакет на здравните услуги, готвената либерализация на енергийния пазар. Ще печелят банките, офшорките, големите хранителни вериги, работодателите. И още, и още. Да направим избори, ако нещо от това ще се промени. Ако не, защо да се хабим.

Има стабилност, е ключово послание на властта. Покрай случката с ДПС видяхме, че всяка стабилност за броени дни може да се преобърне. 2015-а показа нарастващата роля на външния фактор в нашенския политически живот. Почти нямаше значимо събитие, което не е свързано със ставащото по света – от хора на посланиците в оперетата „Съдебна реформа“ до мътната история с газовите доставки, от реакциите на имигрантската вълна до проблемите с новата вълна на турската външна политика, от Вашингтон, та до Москва. През 2016-а отражението на международните процеси у нас ще расте. Ако не следим внимателно и не действаме прецизно, могат да дойдат промени, които да прережат тънката завеса на стабилността. В глобализиран капиталистически свят изненадващите честитки обикновено идват от големите геополитически играчи и от едрия бизнес.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.