ЕК: Напредъкът на България е достатъчен Съвет съпредседателстван от вицепремиер и представител на ВСС ще функционира след края на евромониторинга

Млада шофьорка се удари в три паркирани коли и тераса на къща в Смолян

Стартира строителството на Софийския околовръстен път от магистрала „Тракия“ до ж.к. „Младост“

Обявена за издирване ученичка от Търговище се прибра у дома

Херо се разбра с „Берое“

Библиотеката на София на 91 години А1 подарява на Столична библиотека интерактивно студио

Съдят мъж за закана за убийство, кражба на дърва и незаконно оръжие Жертви на обвиняемия са баща и син в Еленско

34-годишен мъж открадна паметна плоча от гробище в русенско село

Германия предлага международно контролирана зона за сигурност в Северна Сирия

Булчинска рокля на Дженифър Лорънс със собствена хотелска стая

Хърватия влиза в битката за новия завод на „Фолксваген“

Арест след силна музика

Спасители в снега: Мечка „възпитала“ Сашо – доброволеца на годината

„Доста луда глава бях, по 2-3 дни обикалях баирите, без да се обадя на родителите ми дори къде съм, но една мечка ме „възпита“ и оттогава съм много по-благоразумен“, признава 29-годишният Александър Караджов. Наскоро той получи отличието „Доброволец на годината“ за гражданско участие в националния конкурс на фондация „Астика“.

Луда глава от малък, Александър стана баща на 4 декември за първи път и приемаше поздравления едновременно и за двете „отличия“. Сашо не получил лично плакета, тъй като по това време посрещал раждането на дъщеря си. „Доброволците може да правим нещо, но това е наполовина свършена работа. С тези награди се популяризира доброволчеството и се запалват все повече хора. А това е важно, защото в бедствие виждаш как много хора чакат друг да им свърши работата, вместо да се захванат сами“, казва младият татко.

Той се записал за доброволец през есента на 2012 г. „Исках да съм полезен, не да помагам, а да служа на хората и затова изкарах обучение в пожарната“, казва смолянчанинът. Оттогава е в доброволния отряд към община Смолян, а от пролетта на 2013 г. досега е и негов ръководител. В отряда сега са 30 души, от които 4-5 жени, останалите мъже.

Тази година те помагаха в три бедствия в Смолян. 2015 г. започна за техния град първо със силни порои, след това с огромен сняг през март, а накрая и с пожар през ноември, който изпепели 300 дка гори и застрашаваше да подпали в града и в две села.

„Тази година се видя, че има голяма полза от доброволците, тъй като те са подготвени, реагират най-бързо. Трите бедствия доказаха смисъла на това, което правят“, казва кметът на Смолян Николай Мелемов. След тежкия сняг, който блокира Смолянско, президентът Росен Плевнелиев награди в Смолян доброволците.

„Родителите ми не са планинари, но ми хареса да ходя с тях на къмпинги, пикници. И от 16-годишен започнах и сам да обикалям баирите“, казва Караджов.

Да ахкаш по планината и да я обиколиш обаче са две различни неща. Сашо казва, че „трудно диша“ далеч от Родопите. Но по планинарството го запалил през 2005 г. преподавателят от филиала Тодор Тодоров. Като студент с 10 души група правили преходи по 4-5 дни в планината, спели на палатки, учили се на ориентиране. Преди да завърши, се включил с Тодоров в инициативата на БТС за покорител на планинските първенци. По нея трябвало да се изкачат 10 върха на наши планини. И Сашо изкачил 6 от тях. След като завършил следването си, с приятел изкачил и останалите 4 върха.

Той продължил да обикаля планините, като обича да снима неизвестни места, за да ги популяризира. Дори издал книга с пътеписи „Пътеводител на Забравената България“ в съавторство със свой приятел. Направил е и сдружение „Забравената България“ с още двама съмишленици. След всяко приключение описва историите си с куп фотографии и в личния си блог.

Майка ми само знае какво е изпитвала, когато изчезвам с дни. Хиляди пъти ми е говорила, обаче мечката ме вразуми за минути, смее се Сашо. Разхождал се в гората по пътя за Пампорово над параклиса „Свети Панталеймон“, когато изведнъж срещу него изскочила мечка.

„Вля ми акъл мигновено. И двамата с нея бяхме изненадани. От 15 метра изскочи от бърлога и изрева. Побягнах надолу по баира, накрая на кълбета се търколих, тя до едно време ме следваше, след това се отказа“, разказва Караджов. След това си дал сметка, че мечката, ако е искала, е можела да го настигне, но е била стресната не по-малко от него и че заради неговата визита след това е сменяла бърлогата си, тъй като я смятала за опасна.

Като ми изнесе този урок и вече с мисъл, внимание и предпазливост обикалям по планините и сам из западните Родопи по баирите не ходя, казва Караджов.

„За мен това бе годината на бедствията, но този огромен сняг беше най-тежкото изпитание, не беше пресилено, беше много сериозно и изискваше и физическа подготовка, и стабилна психика. Имаше и голяма нужда от доброволци“, казва Сашо. В тежкия сняг, който откъсна над 20 села от света с дни, доброволците правеха пъртини с резачки, за да освободят за пожарникари, военни и горски пътища от паднали дървета. Към отряда в снега се включват и още доброволци.

При един от преходите Сашо и негови приятели замръкват, прокарвайки си път в преспи от над 1.2 м сняг към смолянското село Турян. „Селото три дни беше блокирано от снега и нямаше достъп. Възрастна жена се обади, че е сама и няма лекарства, а хората от селото чакаха хляб, и тръгнахме да ги носим. Правехме просека пред багер по пътя към селото, разчиствахме от паднали дървета да може да мине и да изчисти пътя от снега, но той прегря и аварира. Беше вече 17 ч следобед, а бяхме на 3 км от Турян, но решихме да продължим към селото“, разказва Сашо. Той и приятелите му слагат провизиите и лекарствата в брезент и го дърпат на смени след себе си като шейна. След 6 часа и половина стигат в Турян в полунощ.

„Нямаше припаднали, устискахме, но добре че беше един човек от селото да ни отвори. Спахме при него и сутринта раздадохме хлябовете“, разказва Караджов. Срещата с бабата, която чакала лекарства, Сашо казва, че няма как да забрави никога. Беше сама в къща на края на голям двор, но нямаше пъртина в снега. Успяла беше да разчисти само колкото да отвори външната си врата. „Оттам плачеше и се радваше и ни благославяше, докато проправяхме пъртина през двора й“, разказва Сашо.

Признава, че да си доброволец наистина помага първо да си „луда глава“, за да имаш куража, но не бива и да си безумен, защото без обучение и оборудване ставаш вреден, а не полезен.

За друго смолянско село Стража доброволците 12 часа пробиват пътя заедно с военни с ротор и горски с резачки. „Хората негодуваха по време на снега, упрекваха общината, държавата, но не бяха прави. Никой не може да е готов за такъв сняг и толкова паднали дървета и няма как да отвори пътя за всички села веднага“, казва Караджов.

На няколко пъти на косъм доброволци се разминават от явна смърт по време на снега, тъй като разчистват с резачки паднали дървета, докато други падат покрай главите им. По време на пожара миналия месец на него му се подпалват подметките на обувките. „Охлаждахме си краката с пръскачки, защото на седмата минута, като влезеш в място, където все още тлее, и краката ти вече парят непоносимо. Имаше опасност и да се обгазим, имаше моменти, в които вятърът утихваше и се получаваха участъци със застоял въздух.

При пожара хубавото беше, че имаше много хора накуп и можеха да реагират своевременно да си помогнат, докато в снега бяхме трима души в нищото“, казва Сашо.

Доброволците гасят през двата дни на бедствието около 20 часа пламналата гора до самия областен град с тупалки и правят просеки с резачки на 45% наклон, за да минат водоноските максимално близо до огнищата. Отрядът от доброволци има на три месеца опреснителни обучения. Плащат им и 200% от минималната часова ставка по наредба, което е към 3-4 лв. Никой не е отишъл обаче заради парите, хората в отряда са просто отдадени на това, заявява Караджов.

Проучил е, че в Австрия и Германия само 20% от пожарникарите са на щат, останалите 80% са обучени професионално, но са доброволци. „Доброволчеството при тях е традиция поне от век. При нас ще се случи нещо подобно, но за да стигнем нивото на подготовката им, трябва да мине много време. Последните бедствия наистина бяха пример, че хората се събуждат, много граждани дойдоха доброволно да пълнят чували с пясък. И този пример ще е нужен, защото явно е, че ще има бедствия“, казва Караджов.

Според него трябва да се улеснят някои бюрократични процедури за доброволчеството и да имат винаги добро оборудване. „Сега предстои да ни купят ново облекло и оборудване. Наредбата регламентира по 1000 лв. за закупуване на лични предпазни средства и обувки. Тези пари няма да са докрай достатъчни, защото има стандарти за термоустойчивост, водоустойчивост, и тези специални облекла са много скъпи, но пак е първа стъпка“, реди Сашо.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.