Садистичната симфония на Куентин Тарантино

„Омразната осморка“ е осмият филм на режисьора и сценарист Куентин Тарантино, който превърна името си в запазена марка за качествен диалог, стилизирано насилие, поп-културни препратки и ретро атмосфера с шедьоври като „Глутница кучета“, „Криминале“, „Джаки Браун“, „Убий Бил“, „Гадни копелета“ и „Джанго без окови“. Новото му произведение е брутална тричасова екстраваганца, наситена с клане и черен хумор, вдъхновена от Агата Кристи, Серджо Леоне и „Нещото“ на Джон Карпентър. „Омразната осморка“ е садистична симфония, събираща някои от най-свирепите дегенерати, измисляни някога за кино под един покрив.

Покривът е на малка планинска барака, наречена „Галантерията на Мини“, откъсната от цизилизацията в ледените, снежни лапи на страховита виелица. Там, на топло, се събират ловецът на глави Джон Рут (Кърт Ръсел), заловената от него Дейзи Домергю (Дженифър Джейсън Лий), майор Маркис Уорън (Джаксън), чернокож бивш войник, в момента печално известен ловец на глави, Крис Маникс (Гогинс), южняк ренегат, който твърди, че е новият шериф на градчето, към което всинца са се запътили – Ред Рок.

Към отровния микс се присъединяват още мексиканецът Боб (Деймиън Бишир), който казва, че се грижи за „Галантерията на Мини“ докато тя гостува на майка си, палачът на Ред Рок Осуалдо Мобрей (Тим Рот), каубоят Джо Гейдж (Медсън) и генералът от конфедерацията Санфорд Смитърс (Брус Дърн).

Скоро съспенсът и пълзящата омраза ще превземат и напоят въздуха с усещане за насилие. Кръв ще бъде пролята, поетизирана и фетишизирана, както в повечето произведения на Куентин Тарантино. Музиката е на Енио Мориконе. Операторското майсторство е с печата на легендарния Робърт Ричардсън. Въпреки някои слабости, филмът е великолепно кинематографично преживяване.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Кино