Цецка Цачева се съгласи за курсове по правоговор за депутати. Всеки втори трябва да ги посети, но не е ясно кой ще плаща

На диалект имат право да говорят Христо Стоичков, Красимир Балъков, Митко Щерев - тяхната работа не е да говорят.

Едно от любимите занимания на депутатите е да говорят. Да цапат езика. Избрани заради гениалните си прозрения, високия духовен конструкт, заради великите си идеи, те нехаят за езика. Те априори са от диалектното състояние на книжовния български етикет.
Провинцията не е причина да се срамуваш. Да се срамуваш, е причина да бъдеш депутат. Диалектът винаги бележи мисленето. Някога мийекото говорене е предизвиквало нестихващ конгресен кикот. Още в древния Рим. В. “Рир” така се изсмя на един парламентарист от Южна Франция, че тоя повече не посмя да вземе думата.

Нашите я взимат. Освен мийеките гласни произвеждат Е-та. ГоворимЕ, пишемЕ и така нататък. Безкрайна притурка към паразитизмите на речта. Не знаят как се съгласуват относителните местоимения. Как да не удължават гласни. Как да не превръщат “е” в “и”. Не знаят как се пази езикова дисциплина.

Депутати не знаят и значението на думи, които използват. Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт се направи на много интелигентен. Обеща, че ще е “екзистенциален”. Вместо “екзактен”. Това са пароними - думи, близки по звучене, но различни по значение. Народните избраници могат да се запишат в курс по логическо говорене, може и по риторика. Преди това трябва да са изчели известно количество книги. Дори и “Отнесени от вихъра” (1936 г. ) на Маргарет Мичъл може да им помогне. Понеже Оруел ще им дойде в повече. Ако депутат прочете Оруел, значи имаме кандидат-министър на културата.

Разходката из стенограмите на Народното събрание може да ни направи или комици, или терапевти. Във всеки случай ще ни направи пациенти. Дългото изучаване на стенограми постига незабавно три ефекта: нанася удари върху езиковото ни самочувствие. Второ: въвежда нови формулировки върху логиката. Трето: създава мъглив изказ - говориш, заплиташ, нищо не казваш. По принципа на случайната извадка могат да се цитират хиляди вируси. Даже се вкарват улични диалогизми. Михаил Миков към шеф на комисия: “Лазаров, точно ти да ми суфлираш, къв си ти, бе?” Къв, онакъв - все изказна пача.

Защо депутатите цапат езиковото пространство? Защото са болни от мегалоцефалия - болест, при която от цялата театрална зала ръкопляска единствено авторът на пиесата. Депутатите си гласуваха държавните медии БНР и БНТ да предават директно дебати, най-вече петъчните контролни мачове, в които разни министри се опитват да не им вкарат гол. Срещу тези езикови изстъпления няма как да реагират нито репортерите, нито генералните директори на БНР и БНТ. Те са длъжни. Подчиняват се на депутатската мегалоцефалия. В превод от стар гръцки: голяма глава.

Ефирните медии цапат езиковата среда по вградено безхаберие. Логично е да не приемат мийекащи репортери. Да не назначават кореспонденти с дефекти. Логично е да не излъчват външни продукции с правоговорни нарушения. Логично е да спират - и връщат за презапис - десетки рекламни клипа, от които всеки ден научаваме, че “тазьи пиралня е с примоция до края ньа мийесеца”. Е, ако не могат по закон да спират излъчвания с депупатски бацили, и БНР, и БНТ могат да ни предпазват от репортерските излъчвания. Могат да ни помагат да се чувстваме граждани. Това е работа на целия творчески екип във всички редакции. Ако репортерът не знае, че винаги е било Ку?маново, а не Кума?ново, къде е дежурният редактор, наблюдаващ, продуцент? Защо красивите репортерки не правят разлика между “изтребител” и “бомбардировач”? Защото са красиви. А защо не правят разлика между “стрелба” и “престрелка”? Защото са репортерки. Е, как да не съжаляваш за казармата. В страни като Китай и Израел функционират женски казарми. Добре, че ги няма у нас. Представяте ли си колко кръв щеше да се лее.

От изказно равнище бацилите се спускат вътрешно. В съзнанието, където се чувстват недосегаеми като Христо Бисеров. Да си припомним например дебата за тротоара. Мийеко говорещи мъдреци искаха да наложат на софиянци жестоки глоби за паркиране върху плочките. Провинциални съзнания. Целунали първото си момиче в селската нива, те придобиват смелостта да стъпят на трамвайната линия без риск за живота. Вече знаят, че ток няма да ги удари. И тези, които не могат да дефинират понятието тротоар, призоваха столичния инспекторат да ни съдира гърба с двойни и тройни глоби. Провинциалистът не познава природата на столичния тротоар, не познава нрава му. Не познава езика му. Всеки тротоар говори. Понежи има памет. Провинцията не обяви поради каква причина съветниците на СОС си гласуваха наредба в абсолютно противоречие на закона да си паркират колите на тротоара на ул. “Московска”. Така е, диалектът не разпознава закона. Затова не се спазва и езиковата нормативност.

Тротоарът е градска принадлежност. Създава условия - за спокойствие, колички с бебета, пенсионери с бастуни. Какво ли не. Например всеки клек-шоп има потребност от тротоар. Ако няма плочник, няма как да съществува този знаменит принос в световния градски контекст. Клек-шоп - това звучи общодостъпно. Но да не задълбаваме, че ще пристигне Волен Сидеров.

Тъкмо той предложи на Цецка Цачева парламентът да уреди курсове по правоговор. Цецка Цачева мигом се съгласи. Стана ясно, че всеки втори депутат трябва да ги посети. Не стана ясно кой ще плаща.

Бивш председател на финансова комисия, по-известен като Йордан Цонев, е блестящ пример за замърсяване на езиковото пространство. По-лошо - той е активен, както се казва, на ДПС мерудията. Още в младенческата си възраст публично обяви, че притежава колекция от двеста маркови вратовръзки - това от епохата на “Магурата”. Днес със сигурност са повече. Е, така и не продаде малко от тях, за да премине през десетина урока по правоговор.

Накриво от нормата могат да общуват само великите. Виж първото изречение. Представете си Христо Стоичков да говори на правилен книжовен език. Дива смехория. Това е все едно с кама да си режеш доматито. И Шекспир е говорел на диалект. Но какъв! Велик. Кореспондент от Варна на авторитетна телевизия обявява в националния ефир, че “цинити на стокити нье падат”. Падаме ние. Облъчените.