Вчера мои приятели минаха през гарата в Кьолн и ми пратиха снимки оттам. Красиво, спокойно, прекрасно. Няма и помен от онези тълпи, които нападаха жени, насилваха и унижаваха. При това в сърцето на Европа, при това в апогея на най-обичаните празници - Рождество и Нова година. Какво се случи наистина? Ще познаем замисъла по целите, а те очевидно бяха постигнати. Масовите изстъпления срещу жени в германските градове постигнаха своите цели. Ненавистта и омразата към мигрантите стига своите нови върхове. Политиката на канцлера Ангела Меркел е подложена на ожесточена критика. В критичното положение, в което се намира ЕС и Европа като цяло, загубите на Меркел са загуби и за целия континент. Това обаче е друга тема и друг анализ.

Министърът на правосъдието на Германия Хайко Маас категорично обяви, че тези нападения не са случайни. „Никой не може да ме убеди, че това не е било координирано или планирано”, казва той, цитиран от вестник „Билд”. И е прав, защото това се случи в точно определен период от време, масирано, с еднаква жестокост и по един и същи начин.

В света са горели повече от 12 хиляди войни и всеки, който поне малко се е интересувал, е наясно, че насилието над жени е традиционен похват, за срам на човечеството. Но след 12 хиляди войни може и със затворени очи да се определи кое е организирано и кое не. На практика тази мерзка акция унищожи посланията на германския канцлер, която посвети новогодишното си послание на бежанците. В речта си тя говореше за мигрантите като за хора, които „ще донесат икономическа и социална полза”, но и предупреди, че мнозина искат да сеят омраза. Заключенията й, че Германия е силна държава и ще се справи с предизвикателствата, някак си олекнаха след „Срамът от Кьолн”. Точно защото германците, които никак не са невинни по отношение на воденето на войни, са били жертви на окупаторите си - както от руснаци, така и от американци, включително и в насилието над жени. Насилническата кампания бе като студен вятър, след който те срязват стари травми. Националната чест бе обругана, германците се почувстваха сякаш отново сърпът и чукът се развяват над Райхстага и Серьожа, Степан и Иван дебнат германските моми по улиците. Разликата е, че през Втората световна война се разиграваше истинска въоръжена касапница, докато сега насилието над жени е част от така модерните напоследък хибридни войни. Инструментът на налагане на воля е същият и целта се постига без проливане на кръв. В цялата тази драма видяхме обаче и предимствата на добрите демокрации, каквато е Германия. Жените не се страхуват да споделят унижението с властите. Всичките тези жалби бяха внесени от жени, които не се опасяват да поискат възмездие. Чудя се, ако това се бе случило у нас, какво щеше да стане. Видяхме и друга черта на добрата демокрация - реакцията на веднага зародилия се расизъм и бълбукащ фашизъм.

Посланието на този, който е организирал събитията в Германия, е точно това: оставете ги тези - те така са свикнали, те са насилнически народи, за които това е част от културата. Нека ги върнем обратно и там да си се изнасилват на воля. Това послание работи, и то доста добре. А такива ли са тези народи - асирийците, арабите, тюркмените, кюрдите и всички останали етноси, които са тръгнали към Европа?

Няма смисъл да спорим дали един народ е насилник или не. Насилието над жени не е специалитет само на източните или южните народи. То е ежедневие в най-развитите демокрации и най-могъщите икономически държави. Най-голямата организация за превенция на сексуалното насилие в САЩ - RAINN (действа чрез горещи линии и подпомага жертвите на насилие – б.а.), дава доста тревожни данни за това, което се случва в Америка. Последният доклад от началото на 2015 година показва, че годишно около 293 хил. са жертвите на сексуално посегателство. Две трети от тях не са регистрирани в полицията поради срам и страх. Почти всички жени са под 30-годишна възраст (88%). Това има и своето обяснение, защото едва 2 на сто от насилниците изобщо стигат до съд. Това е в САЩ.

Не по-различно е положението и в България, но тук дори повечето от жертвите не смеят да говорят и на сън, защото у нас това се нарича „домашно насилие”, сякаш е „пълнените чушки на мама” и полицията изобщо не взема насериозно това, което се случва зад вратите на домовете. У нас според доклади на подобната на RAINN организация - „Анимус”, всяка четвърта жена е жертва на насилие, но пак с уговорката, че повечето от жените дори не си правят труда да потърсят помощ, защото „такава й е съдбата” или „може би пък и тя си е виновна”.

Сред тийнейджърите у нас дори е още по-жестоко. Вече е част от субкултурата в определени среди „да дръпнеш” някое момиче в клуба, в бара. Говорим за изнасилвания, които дори се приемат за част от чалга културата, и децата го преглъщат, защото ако се оплачат, ще е срамно. Какво става в гетата пък, изобщо не трябва да отваряме дума. Така че споровете за това дали определен народ или етнос е роден насилник е тема с много изненадващи изводи. Това го осъзнават и германците и затова огромна част от тази велика нация е против обобщаването, наричането и фашисткото отношение към другите.

Това не отменя факта, че в Германия, Фанландия и някои други държави гръмна мръсна хибридна бомба като на истинска война. „Жените и момичетата са първите жертви във всеки въоръжен конфликт. Още по-лошо, обикновено те се превръщат в стратегическа цел. Безапелационен факт е, че в днешните конфликти цивилните не са просто невинни жертви на войната, а все повече се превръщат в преднамерени мишени. Международното хуманитарно право е безсилно да бъде наложено там, където правото обичайно принадлежи на по-силния мъжки пол”, според специалистите.

Ние нямаме информация какво се случва в бежанските лагери с жените и момичетата. Чуваме само от време на време някоя покъртителна история - как жените са предлагани като стока, как изчезват момичета, чиито родители са избити по време на военните действия. Чуваме за трафик на човешки органи, но само чуваме - не слушаме. Защото голямата причина стотици хиляди да бягат от диктатури, военни зони е точно това насилие. Насилие, което дори не можем да си представим.

Новите форми за водене на войни са непознати за цивилизацията ни. Една малка по своите мащаби организация (в сравнение с могъщите западни държави) като ДАЕШ успява да организира диверсии и военни операции в сърцето на Европа и да постигне успехи, за които далеч по-голяма държава като България не може дори и да си представи. Масовото нападение над жени е психологическа операция срещу германската държава. То не може да се сравни с масовите изнасилвания, доказани от времето на Югославските войни, в които с жени и момичета от двете страни на фронта се гавреха. Това е много добре насочена по време и като продължителност акция, която изненада очевидно всички.

Тепърва ще установим какви са били крайните цели на тази кампания, но ако се хванем на въдицата - горко ни. И едно последно изречение за насилниците. Германската полиция трябва да е безсърдечна - който е участвал, или в затвора, или да бъде екстрадиран.