Българите хапват по-малко хляб и маргарин, за сметка на това не се отказват от боба, зелето и свинското. Това сочат данните на НСИ, цитирани от бТВ. Любимите храни не излизат от менюто на българите, дори след скока в цените за последните 10 години.

Така килограм боб от 1,60 лева днес вече е почти 5 лева или цели 170 процента увеличение. И тогава, и сега обаче на домакинство се падат над 8 килограма боб годишно. При зелето - поскъпването с почти 140%.

Дали е заради по-високите цени, или пък заради идеята да се храним по-здравословно, но според статистиката сервираме 30 процента по-малко хляб на масата. Белият хляб от около 80 стотинки преди 10 години вече е 1,30 лева.

При свинското данните са в обратна посока - цели 250 процента повече пържоли, отколкото преди 10 години.

Загадка за експертите

Ако за останалите храни има логично обяснение, то скокът от цели 140% при цената на свинската мас остава загадка.

„С маста ме изненадвате. За боба и зелето е абсолютно нормално. Боб и зеле в България се отглежда в минимални количества, вече няма наши, внос са”, коментира икономистът Едуард Стойчев.

А бумът в консумацията на свинското е свързан с това, че месото е евтино, а причината е, че най-често е замразен внос. Личното усещане обаче се оказва различно от данните на статистиците.

Дори маргаринът, за който се твърди, че вреди, сериозно поскъпва, въпреки че губи клиентела - 30 на сто по-малко избират този продукт в сравнение с 10 години назад.
Оказва се, че сланината има твърди почитатели въпреки почти удвоената й цена.
Здравните власти обаче може да са спокойни - като количество на домакинство средно се падат само по 300 грама.