Любов като към Папуа-Нова Гвинея

В едно интервю за тв канала Н1 в първите часове след Нова година, говорейки за отношенията на Сърбия с Хърватия, първият вицепремиер и външен министър на Сърбия заяви, че уважава Хърватия като съсед, но я обича „както Папуа-Нова Гвинея” и че същото се отнася и до Черна гора и Македония. „Бих плюл на себе си, ако кажа, че сте великолепни”, допълни още министърът. Няма как да станем по-добри, затова дайте да живеем заедно като съседи, заключи Дачич.

Вероятно голяма част от публиката, към която бяха отправени думите на Дачич, така и не знае къде се намира Папуа-Нова Гвинея. Но за тях сравнението с далечната и екзотична тихоокеанска островна държавица в устата на външния министър трябваше да прозвучи достатъчно обидно и пренебрежително за трите съседни държави. И достатъчно самонадеяно и, бих казал - арогантно, което поставя под съмнение твърденията за коренна промяна в поведението на Белград от времето на войните при разпада на СФРЮ в началото на 90-те години. Нали това е мантрата, която сегашният политически елит край Сава повтаря непрекъснато в името на европейската си интеграция - че Сърбия е скъсала с „онова” минало от годините, когато начело на държавата стоеше Слободан Милошевич. Е, самият Дачич бе част от същото това минало като активист на партията на Слобо, но, както се казва, всеки има право да се променя.

Важният въпрос е защо изведнъж, с риск да вкисне новогодишното празнично настроение в Загреб, Подгорица и Скопие, Дачич реши по такъв начин да се „обясни в любов” към комшиите си? И не са ли думите му просто словесен израз на натрупаното дълбоко разочарование в Белград през последните години от поведението на някогашните югорепублики, всяка от които реши да следва своя път независимо от Сърбия? И не е ли това новогодишно прозрение, че ерата на господстващото положение на Белград по отношение на другите наоколо е безвъзвратно отминало и че оттук нататък не е задължително това, което е интерес на Сърбия, да бъде и интерес на другите нови държави, родени от разпада на СФРЮ. И обратното.

Впрочем самият Дачич отвори врата към търсенето на отговора на тези въпроси. В същото интервю той категорично заяви, че Сърбия няма да подкрепи кандидатите на Македония, Хърватия и Черна гора за генерален секретар на ООН. „Нямаме намерение да гласуваме за някого, който още от първия ден ще вкара Косово в Обединените нации. Както те работят за себе си, така и ние ще работим за нас. Няма да работим против собствените си интереси”, каза Дачич.

Е, поне една от причините вече се изясни. Косово. И трите съседни държави признаха независимостта на бившата сръбска провинция. Хърватия го направи заедно с България, в същата група трябваше да бъде и Македония, но тя от собствени съображения го стори по-късно. Очевидно е, че в Белград не могат да преглътнат това, нещо повече, определиха като критерий за отношенията с държавите по света това дали подкрепят Косово като независима държава или не. Отхвърлянето на кандидатурата на Прищина за членство в ЮНЕСКО само с няколко гласа, но с решаващата подкрепа на Русия, даде повод на Дачич да каже, че не „всичко става със сила” и че Сърбия ще бъде против членството в ООН на Косово, „тази рожба на международната общност”.

Втората основна причина очевидно е членството в НАТО. На предишния президент на Сърбия, председателя (тогава) на Демократическата партия Борис Тадич, приписват формулата „Да” на Европейския съюз, „Не” на НАТО”, която страната трябва да следва. Причината за това раздвоение е ясна - бомбардировките на силите на алианса над Съюзна република Югославия (Сърбия и Черна гора през пролетта на 1999 г.). Но споменатите от Дачич три държави кандидатстваха за НАТО след 1999 г. Хърватия вече е вътре, Македония беше блокирана заради спора за името с Гърция не без намесата на Белград, чиито структури край Вардар са още живи. През миналата година беше нанесен и последният, може би най-силен удар - покана получи и Черна гора. Ама било по геополитически съображения, за да се удари плесник на Русия. Когато и най-близкият ти исторически съюзник - Черна гора, ти дава ясен знак за еманципация, и то чрез членство в НАТО, нямаш право на други чувства освен дълбоко огорчение. Но това пък даде основание на черногорския президент Филип Вуянович да се закани, че няма търпение да се види със сръбския си колега Томислав Николич, за да го попита какво се крие зад думите му, че Черна гора е играчка на ЕС и на НАТО.

Не бива да се отминава фактът, че в името на европейското си членство Белград се опитва да нормализира отношенията си със съседите. Но колко крехки са тези опити и колко неустойчиви са постигнатите резултати показа изминалата година. През 2014-а с голяма радост и с големи обещания за добросъседство и приятелство бе посрещнат първият от 23 години граждански полет от Белград за Загреб и обратно. Ето един полезен символ на нормализирането на връзките между двете съперничещи си по влияние още от времето на Тито бивши югославски републики. Трябваше да дойдат бежанците, които в момент в невъзможност да минат от Сърбия към Унгария бяха пренасочени към Хърватия. Стигна се до взаимни обвинения между двете столици, изкуствено бе предизвикана търговско-митническа война, а щастие - само за няколко дни. Напрежението обаче остава, дори ескалира след съобщението, че Хърватия е поискала от САЩ да бъде снабдена с балистични ракети. Кои ще бъдат целите им, попитаха в Белград и си отговориха сами - разбира се, че на територията на Сърбия и на Република Сръбска в Босна и Херцеговина.

Ако все пак Белград има безоблачни отношения с някого, това е Република Сръбска, която е в състава на Федерация Босна и Херцеговина. Премиерът Александър Вучич публично обеща в Баня Лука, че „политиците вече никога няма да издигат бариери между двете страни” и че „задължение на Сърбия е да гарантира териториалната цялост на Република Сръбска”. Но как тези негови заклинания ще бъдат приети в Сараево на федерално равнище, все още няма знак. А това според някои е нова бомба със закъснител, която скоро може да избухне.

А Македония, ще попитате? Какво Македония? Каквото и да кажат от Белград, колкото и обидно да звучи признанието за отказ от обич, те пак ще гледат на север. Но това е друга тема за друг път.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи