Представете си, че посланик Нейнски и премиерът Борисов делегират междудържавните отношения на лидера на Демократичната партия на народите Селяхаттин Демирташ. Одринският гарнизон веднага ще бъде вдигнат по тревога

Само допреди няколко месеца отношенията между България и Турция изглеждаха като на съседи с общо хоби - то бяха прегръдки, то целувки. Турция ни предпазваше от мащабни миграционни потоци, България защитаваше тяхната кауза в Сирия. Премиерът Борисов искрено и с уважение предлагаше на ЕС и НАТО стратегическата цел на Анкара - зона за сигурност в районите на умерената опозиция, където е населено и с тюркмени. Същото това място, където пламна по-късно кървавият скандал между Турция и Русия заради сваления бомбардировач.

След свалянето му от председателския пост на ДПС Лютви Местан се срина, а покрай това смъкна и доста завеси. Чухме за неща, които само нависоко се знаели. Турция директно се е месила в политическия живот на България. Турция пряко е финансирала духовни лица. Самият министър-председател заяви: „Вие видяхте само за няколко дена каква буря се разрази и всъщност много маски паднаха, че действително има интерес към нашата вътрешна политика, да има възможност да й се влияе от страна на Турция“, каза Борисов.

Едва в сряда в парламента разбрахме, че родното МВнР е връчило нота на турския посланик у нас. За какво точно е тази нота, все още не сме наясно, но пък спокойно можем да прегледаме събитията.

Лютви Местан бе свален от поста си и изключен от партията. Изчезна от полезрението, а след това стана ясно, че е прекарал известно време в турското посолство. Ако се зачетем в история на дипломатическите скандали и шпионските истории, ще установим кои хора се крият в чужди посолства. Но това, което научихме от изявленията на Местан и посланик Гьокче, е, че са имали среща. Местан подранил с вечерята, пък Гьокче поднесъл армаганите на Местан за рождения му ден, който всъщност бил на следващия ден.

За възпоменателните дни, през които се отбелязва годишнина от Възродителния процес, при който стотици хиляди бяха принудени да сменят имената си, се очакваше и сериозно присъствие от Турция. Очевидно това е било много добре организирано и планирано мероприятие, на което Лютви Местан е щял да получи сериозно признание и почитание от Анкара. Внезапното уволнение на Местан обаче сякаш зачеркна тази кулминация. Разбираме, че и премиерът е бил доста разтревожен от тези събития. И че е имало доста интензивен диалог между правителствените сгради в София и Анкара. За тези събития научаваме отново от Бойко Борисов: „Съвестта ми е чиста, защото на Ахмет Давутоглу аз му казах всичко и когато беше в България, и в телефонен разговор. Искам специално да му благодаря, че той ме разбра и вицепремиерът им, и външният министър, които трябваше да дойдат в събота, не дойдоха. Защото аз им отказах среща с мен и им казах, че България е свободна държава. На частно посещение всеки може да дойде, но това би било много лош знак и би се разчело лошо от правителството и българите като цяло, като народ.“

И още нещо много важно, което разкрива мащабите на вмешателството: „Външната политика между двете държави се води на ниво правителство, на ниво външни министри, на ниво премиери и, разбира се, президент.“ От това изявление разбираме, че Анкара е възлагала ролята на посредник в двустранните отношения на Лютви Местан, което е недопустимо. Дори самият факт, че премиер и външен министър на чужда държава оказват натиск за събития във вътрешната политика на България, е скандално.

Научаваме, че и много мюфтии - духовни водачи на българските мюсюлмани, са на заплата от Турция. Отново недопустимо.

Конкретният повод за нотата обаче не е заради този натиск, защото е нормално колеги да разговарят по телефона. Нотата е заради демонстрацията, която турското посолство разигра пред българските власти. Лютви Местан се разхождаше из България, за да провери дали са останали авери по местните организации под протекцията на дипломатически коли, в присъствието на турския посланик. Демонстрацията не е само на посланика - в това няма никакво съмнение. Никой турски дипломат, никой дипломат на световна сила не би си помислил, не би сънувал дори, че може някой ден да има глупостта да се бърка толкова грубо във вътрешните работи на една страна без санкции от най-високо ниво. Подобно поведение е наистина недопосутимо и нотата е най-малкото, което трябва да се случи.

Нека за миг обърнем гледната точка. Ще бъде малко преекспонирано, но ще даде ясна представа какво е вмешателството. В момента в Източна Турция най-голямото малцинство в Турция - кюрдите и турските власти, водят истинска война. Има цели градове, които са под блокада, хората не им дават да напускат домовете си, кюрдите пък гърмят, защото имат свое виждане за бъдещето си, което се различава от вижданията на официалното правителство.

В Анкара имаме шармантен посланик - Надежда Нейнски. Представете си, че тя се качи на дипломатическия си автомобил и обикаля по митинги кюрдските райони и се изказва в подкрепа на прокюрдските партии. Нещо повече: представете си, че Нейнски и Бойко Борисов делегират междудържавните отношения на лидера на Демократичната партия на народите - Селяхатин Демирташ. Още на следващия ден Одринският гарнизон ще бъде вдигнат по тревога, а мобилизацията ще е неизбежна.

България не трябва да се бои от Турция. В крайна сметка ние сме най-добрият й съсед - и като отношение, и като поведение, и като емоции. С Армения Турция няма действащи граници, а двустранните отношения са в състояние на дълбока ненавист. С Иран през година са пред война. Турция разположи войски в Ирак, а за Сирия да не говорим. С Гърция? Излишно е дори да отваряме темата.

Не са за подценяване опасенията, че ако браним на висок тон честта си от посегателствата на Анкара, тя може да ни прати няколко хиляди мигранти през границата. Но това може да се случи така или иначе, защото Турция е в изключително разклатено здраве - потисната светска опозиция, гражданска война на Изток, военна зона на Юг, студени отношения с Русия. Ако ситуацията се влоши още, дали с чест или без чест, дали волно или неволно, тези мигранти могат да се засилят към нас. Но те могат да дойдат и от Западна Европа, защото ако Германия, Австрия, Франция задействат Дъблинското споразумение, за няколко месеца у нас могат да бъдат върнати хиляди мигранти.

Ние трябва да бъдем готови за тези тежки предизвикателства, защото шикалкавенето не е добра политика. Не можем вечно да се снишваме, а и не бива да се снишаваме, когато става въпрос за собствената ни чест.