Наградата „Икар 2016” за изключителен принос към българския театър е за Илка Зафирова. Това е арт новината на седмицата, съобщена от предстедателя на Съюза на артистите Христо Мутафчиев. Десетина имена са обсъждани за престижното отличие, но едва ли изборът на актрисата от Малък градски театър „Зад канала” е само защото на 8 април ще закръгли 75. Зафирова отдавна го заслужава със своята неповторимост.

Тя е аристократ - не по произход, а по дух. Така я наричат в гилдията. Аристократ от народа и истинска дама. Стои с достойнство и на сцената, и на екрана, и в живота. В същото време е неуморим бунтар - няма да я видите да се свива раболепно, по-скоро ще чуете личното й мнение или ще я видите сред артистите, протестиращи срещу нелепи държавни решения.

Може да бъде много сериозна, да гледа строго или да приковава вниманието с плътния си, дрезгав глас (не е само от цигарите, наследство й е от мама!). Но пък когато се весели, около нея всички ликуват. Защото няма по-заклета купонджийка от Зафирова.

Била лудетина като момиче, такава си е и досега, нищо че от две-три години най-голямото забавление за нея е малката й внучка София. Казват, че през 50-те и 60-те години нямало по-шеметна танцьорка на рок и туист из софийските младежки компании. Обличала се “по-така”, колкото било възможно в тогавашна социалистическа България, а заради едни цветни чорапи и едно палто дъфълкот си навлякла омразата на разни отговорни другари.

Пеела прекрасно, артистичният й талант бил видим за всички, но не и от приемната комисия във ВИТИЗ. Илка учела френска филология, но театърът бил на сърцето й. Кандидатствала, но не я приели първата година и тя отишла в Смолянския театър - тогава член от закона разрешавал да се назначават актриси без диплома. На другата година пак поела към академията, но не й разрешили да се яви на изпити, защото... нали била в Смолян и цяла година не се мяркала из София, блюстителите от Отечествения фронт решили, че се е опитала да бяга зад граница. На другата година вече й се усмихнал късметът.

По странен начин именитата актриса е свързана с двама най-големи в българската естрада. В годината, когато Илка е приета във ВИТИЗ, списъците на новите студенти изглеждат така: на първо място при момчетата е Емил Димитров, а на при момичетата - Зафирова. Минават две години и съдбата свързва името й и с Лили Иванова. Двете се конкурират за ролята на бунтарката от трудово-възпитателното училище във филма “Вълчицата”. Режисьорът Рангел Вълчанов избира Илка, а Лили изпълнява песните във филма. До ден-днешен ролята на Вълчицата си остава като емблема за Зафирова. Вярно, младите няма как да знаят забележителното й превъплъщение, но мнозина от колегите й продължават да я поздравяват със “Здрасти, Вълче”.

Тъжното е, че през годините киното не й предлага кой знае колко възможности. Но пък макар и малко на брой, тя прави ярки образи във филми като “Бялата стая”, “Ако не иде влак”, “Дами канят”, “Вампири, таласъми”, “Пансион за кучета” и тв сериала “Стъклен дом”, заради който започнаха да я разпознават и хлапетата. Обръщайки се назад обаче, актрисата може да бъде още по-горда от сътвореното на сцените в Смолян и Велико Търново, в Пазарджик и Пловдив, в столичните Театър 199, “София”, Младежкия театър и “Зад канала”.

“Меко казано”, “Морско синьо” и “В лунната стая” от Валери Петров, “Човекоядката” (в постановките от края на 70-те и 2014 г.) и “Кълбовидна мълния” от Иван Радоев, “Домът на Бернарда Алба” от Лорка, “Чайка” от Чехов и Шекспировите “Тит Андроник” и “Както ви харесва”, “Шърли Валънтайн” от Уилям Ръсел и “Есенна соната” от Бергман, “Коварство и любов” от Шилер и “Майсторски клас” от Терънс Макнали, “Джин и медени питки” от Нийл Саймън и “Дама Пика” по Пушкин, “Когато дъждът спря да вали” от Андрю Бовел и “Госпожа Клайн” от Никълъс Райт... Зафирова знае как да бъде неотразима независимо от образа, в който трябва да се превъплъти. Което, разбира се, й носи и много награди. Сред тях и няколко статуетки “Аскеер”, последната от които получи през 2015-а за своята изключителна г-жа Клайн в Театър 199. “Благодаря на публиката, че ходи на театър и така подкрепя българската култура”, каза актрисата на церемонията миналия 24 май. На 27 март 2016-а тя Илка Зафирова ще е голямата звезда и във вечерта на “Икар”. Звезда, която знае как да лети.

НАБЕДЕНА

Мнозина са чували да се шушука, че Илка Зафирова е разбила сърцето на испанския актьор Франциско Рабал. Нищо подобно, обяснява тя в свое интервю: „Това е най-щурото и диво нещо, което съм чувала за себе си. Предполагам, че слухът тръгва от книга на кинокритика Иван Стоянович, Бог да го прости. Навремето много гледах филми и понеже бяхме много близки приятели с него, все обсъждахме актьорите. Той знаеше, че харесвам Франциско Рабал, и все ме закачаше на тази тема. Така в онази книга, която Иван написа за приятелите си, аз присъствам с факта, че съм „обичала” Рабал. Но това е шега, разбира се.”

ДРУГИТЕ ЗА НЕЯ

Див овен! Страшен пич!

Илка е невероятен партньор и изключителен професионалист. Безкомпромисна е в работата си. Иначе е много добър човек. Зодия овен, див овен! Като мен. В началото на кариерата ми доста си блъскахме рогата, но днес сме приятели... Страшно предизвикателство е, а за мен е и чест да играя с нея. Щастлив съм, че ще получи почетния „Икар”. Страшен пич е!

Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България

Уча се от Илка Зафирова

Имах късмета да попадна в Малък градски театър „Зад канала”, в който играе Илка Зафирова, тогава, когато се оформях като актриса. Затова в известна степен тя е и мой учител. Последната ни засега среща на сцената е в спектакъла „Г-жа Клайн” в Театър 199. Попаднах в него благодарение на нея - тя беше предложила на режисьора да включи мен и Ирини Жамбонас в постановката. Много трудна пиеса, за мен е професионален шанс и лично преживяване. Иначе с Илка сме и приятели, много се забавляваме.

Василена Атанасова, актриса в МГТ „Зад канала”

Спечелих я за роля с жълта роза

През 1999 г., още млад и неопитен режисьор, за пръв път се срещнах с Илка Зафирова. Подарих й жълта роза и я поканих за главната роля във филма „Пансион за кучета”. Съгласи се и много ми помогна. Не се държа с мен като с новобранец, с подадената от нея ръка влязох в киното. Цял живот ще съм благодарен и на Илка, и на Николай Бинев, Бог да го прости, с когото си партнираха пред камерата.

Стефан Командарев, режисьор

Властелин в занаята

Каква актриса! Завиждам на хората, които са близки с нея. Съзнавам, че това изисква определена вътрешна смелост. От сцената излъчва самоувереност, сякаш е властелинът на занаята. Защото наистина е такава! Дръзка и смела, авантюристична и неуморна, винаги устремена по някаква идея, напрегната и всеотдайна, защитница на неочаквани каузи, в които е готова да увлече околните – на сцената, в киното, в живота. Никога не можеш да й дадеш годините. Защото духът й, нейният неспокоен дух, е млад.

Никола Вандов, театровед, във в. „Култура”