На 18 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 18.11.2019

Алхимията – наука или магьосничество

Кларинетът – кармата на фамилия Димитрови Три поколения проправят пътя на музикалния инструмент в България

Георги Дерменджиев: Гледаме напред Капитанът Ивелин Попов може и да отложи оттеглянето си от националния

Еврото помага на Германия да не се превърне в Япония

Трето наводнение за седмица във Венеция

Без привилегии за имигрантите от ЕС Ще се чакат 5 г. за социални помощи и ще се плаща допълнителна такса за здраве

11 души бяха ранени при стрелба в кафене в Одрин

Суецкият канал навърши 150 години (ИНФОГРАФИКА) Идеята била замислена още от фараоните

България с исторически успех над Чехия

Израел, САЩ, Германия, Италия и Гърция проведоха военни учения за борба с руските С-400

Половината учители излизат в пенсия

Кметът Фандъкова награди Тео Ушев за принос към културата на София

Съсипаха от подигравки певицата Андреа заради фотошоп Освен недостатъците по лицето си заличи и зърното

(Не)възможните предсрочни избори

В края на изминалата седмица средностатистическият българин беше обзет от едно постоянно дежавю.

Поредните записи, поредните изявления на една от „каките”, поредните скандали във ВСС. Поредната декларация на Съюза на съдиите, поредни неприемливи за обществото съдебни и прокурорски решения и… първи стъпки към първия вот на недоверие към правителството.

Всъщност не е съвсем така. На практика първият вот на недоверие беше поискан не от класическата опозиция като БСП, а от опозицията в управлението. Тоест от Радан Кънев, който ден преди новия политически сезон се обяви за предсрочни избори.

В петък стана ясно, че Кънев е предложил на Председателски съвет на РБ премиерът Бойко Борисов да подаде оставка и в рамките на това Народно събрание да състави ново правителство. Останалите обаче отказали.

И едното, и второто са де факто повече от класическия вот на недоверие.

В събота пък Протестна мрежа разпространи чрез медиите отворено писмо, в което поискаха същото. „Обстановката в България е такава, че на практика няма значение дали имаме или нямаме правителство”, се казва в писмото.

По същото време политологът Даниел Смилов публикува анализ, озаглавен „До предсрочните избори”, в който между другото пише: „Протестна мрежа беше незаслужено маргинализирана и дори отбягвана от РБ. В крайна сметка това беше организацията, без която РБ нямаше как изобщо да се появи /…/ Време е сега да се върне към корените си и да поднови връзките си с протестните организации.“

Кръгът с партийно и гражданско представителство, който е на тези позиции, е отдавна известен. Просто се обозначи публично, но не и юридически.

В същото време почти единодушно е посланието, излъчвано от тази група съмишленици, че предсрочните избори зависят единствено от Бойко Борисов. Всъщност тезата нито е нова, нито е тяхна – формулирана е неколкократно от различни наблюдатели и политици след резултатите от местния вот.

Какво обаче ни казва тя? Позицията много се доближава до поведението на част от РБ около промените в конституцията и се свежда до следното: „Ние искаме, но зависи от Борисов да го направи.” Когато не се получи, оправданието е: „С 9 процента – толкова.“

Всъщност обстановка за предсрочни избори се създава, както казваше един колега, когато я поискат партиите или когато обществото започне преобладаващо да говори за тях.

Засега обществото не говори, а обратното – на него му говорят. Що се отнася до партиите… особено след местните избори еднозначният извод на всички политици, в т.ч. и на групата от ДСБ, беше, че те са доказали стабилността на управлението.

В управляващото каре положението е ясно. АБВ отчете успешна година в коалицията. Патриотите не спират да хвалят Борисов. РБ като цяло отказа да последва Кънев. ДПС отдавна е пришито именно от ДСБ към ГЕРБ. А ”Атака” е като кокер пред копанка – винаги готов…

Разбира се, има и достатъчно други изразители на обществено недоволство. Но не виждаме никакви подобни настроения в синдикатите, например. Работодателските организации, с изключение на някой и друг задграничен фойерверк, също не показват политическа активност. Съвсем друго беше при кабинета „Орешарски”.

Дотук – няма обективно енергия и желание в обществото за провеждане на предсрочни парламентарни избори. Още повече че те не се искат от целия Реформаторски блок, а от малцинството в него, което поставя идеята в сферата на политическия хазарт.

В този смисъл трябва да се напомни, че съвсем не е задължително мейнстриймът винаги да греши, а най-малкото малцинство – винаги да е прав.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.