Диви свине унищожиха скривалище за кокаин в Италия, изяли част от дрогата Полицията разбрала, подслушвайки оплакващите се трафиканти

Общината в Сливен обучи 60 озеленители и 15 офис-секретари

Изготвят Национална карта на социалните услуги Според капацитетите, които се посочват в нея и по съответните целеви групи, ще зависи и какво финансиране ще получи всяка община

Зам.-министър Нанков: Ще има оставки за водната криза в Перник

Продадоха за 3,7 млн. евро сградата на посолството на Югославия в Бон

Тото от „Скандау“: Обичам сина си, но жена ми е на първо място

Земеделец връща 10 000 евро след укрити 6 животни

„Труд“ уличи Радан Кънев в лъжа за магистрала „Струма“

Почина знаков лидер на СДС – Бургас Венцислав Чамурджиев издъхнал в дома си в село Маринка

От ревност мъж плати 2 500 евро да взривят къщата на бившата му жена Полицията е задържала поръчителя и извършителя

Български орден беще продаден за 20 000 евро в Германия

Иззеха над 200 стоки, имитиращи известни марки от магазини в Пазарджик

Бизнесмени връщат 80 млн. лв. от незаконни заменки

Отстраниха временно шефовете на трите болници до приключване на проверката за починалото дете

Съдят син, бил и тормозил родителите си

Интернет гласуването е по-несигурно и по-скъпо

Парламентарната комисия по правни въпроси в НС започна да гледа резултатите от проведения на 25 октомври миналата година национален референдум. Ако парламентът реши да въведе електронно дистанционно гласуване, обществото трябва да е наясно какви ще са последствията от това.

Терминът „дистанционно електронно гласуване“ е многозначен и включва в себе си както гласуването чрез интернет, така и гласуване чрез всяко електронно устройство, което може да предава данни, например GSM. Това изобщо не беше споменавано по време на кампанията. Сега НС спокойно може да приеме и такъв начин на гласуване, много удобен (за манипулиране) и достъпен.

Убеждават ни, че гласуването по интернет (е-гласуване) ще е много по-евтино. Всъщност е точно обратното. Софтуерът и особено непрекъснатата грижа за киберсигурността на системата струват много, много пари – от порядъка на десетки до стотици милиони. Досега не чух някой политик или IT специалист да споменава за този проблем. Дали е случайно? Въпросът има и друга страна. Наред с това не се споменава и фактът, че никой не може да отмени гласуването с хартиена бюлетина. В крайна сметка всеки от нас дори да е гласувал 5 пъти по интернет, по закон трябва да може да отиде до избирателната секция и да гласува отново по класическия начин. Какво излиза? Нашето бедно общество ще трябва да плаща двойна и тройна цена по сравнение дори със сегашното положение, за да може няколко души да удовлетворят политическите си капризи. За кашата в организацията на изборния процес даже не искам да мисля.

Безспорно е-гласуването има много положителни страни – преди всичко по отношение на облекчаване на изборния процес и създаване на възможност за достъп до този процес на избиратели, за които този достъп към момента е ограничен, например българските граждани в чужбина, хората с увреждания и т.н. Би се намалило количеството хартия, която е необходима за организацията на гласуването, ще се ускори получаването на крайните резултати, ще се намали броят на хората, въвлечени в процеса, и най-вече броят на членовете на секционните избирателни комисии и т.н. Очевидно има доста технологични предимства, погледнато в по-широк план. Но въпреки това малко са страните, в които гласуването по интернет е възприето.

Класическият пример е Естония. Но не трябва да се забравя, че това е малка страна, с не повече от 1 млн. избиратели, с работещо електронно правителство и най-вече с много по-различно от нас електорално поведение. И въпреки това там по интернет гласуват едва 30%, останалите 70% гласуват с хартиена бюлетина.
Сред другите европейски страни, в отделни кантони на Швейцария има въведено е-гласуване, но след дългогодишни експерименти. Във Франция е разрешено такова гласуване в специални случаи, например френските граждани, живеещи извън страната, могат да гласуват по интернет за т.нар. Събрание на френските граждани в чужбина (Assemblee des Francais de l’etranger; AFE). В много други европейски страни (Великобритания, Австрия, Холандия, Португалия, Испания и пр.) са правени опити да се тества интернет гласуване, но и досега то е в най-добрия случай на експериментално ниво. Не е необходимо да привеждам повече аргументи в подкрепа на факта, че този вид гласуване не е масово разпространен, както се опитваха да ни убедят привържениците му в България.

Очакванията, че интернет гласуването ще повиши значително избирателната активност, на практика не се оправдават. Много показателен е примерът с Испания. На изборите през 2005 г. е разрешено в 52 общини да се гласува по интернет. От 2 млн. избиратели така гласуват по-малко от 11 хил., или 0,54%. Изводът е, че не технологията, колкото и съвременна да е, повишава интереса към участие в изборите, а качеството на тези, които трябва да бъдат избрани.

Има идея да се въведе е-гласуване само за българските граждани, живеещи в чужбина. Това не е много разумно по редица причини. Първо, така се създава неравнопоставеност между гласоподавателите, а това противоречи на чл. 10 от конституцията. Втората причина е чисто организационна. Е-гласуването не е само да си включиш компютъра и да натиснеш един бутон. Предварителната подготовка е много важна и може да определи успеха или неуспеха на този процес. Например как ще достигнат до милион и половина български избиратели в хиляди краища на света съответните кодове, пароли за достъп и т.н. От организацията на този процес зависят до голяма степен крайните резултати от вота. Електронното гласуване ще се обезсмисли, ако всеки избирател ще трябва да посети съответното консулство или посолство, за да получи тези кодове.

За да се въведат нови напредничави изборни технологии, обществото трябва да е достигнало определен етап на демократизация. В България този процес е безнадеждно замрял и не е пресилено, ако се каже, че върви даже в обратна посока, поставяйки все повече хора в зависимости. Да се въведе интернет гласуване сега или в близките години е все едно да се даде зареден пистолет в ръцете на 3-годишно дете.

Освен политическите аргументи ще спомена бегло и някои чисто технически моменти, които обаче водят до плачевни политически резултати.

Съвременното ниво на защита на информацията е такова, че не можем да имаме 100% сигурност. При тази ситуация обществото има съмнения в честността на изборния процес. Няма компютърна система в света, която да е напълно осигурена от несанкционирано проникване и източване на информацията. Отделно са компютърните вируси. По данни от различни източници поне 30-35% от всички компютри в света са заразени с компютърни вируси от типа „троянски кон”. Вирусите могат да бъдат активирани в подходящ момент и в подходяща посока.

Независимо от всичко това електронното гласуване има своите поддръжници. Условно можем да ги разделим на няколко групи. Първо, такива, които очакват политически дивиденти например чрез лесни манипулации (корпоративен вот, семеен вот и т.н.), за дълго време да си осигурят оставането на власт. Разбира се, тук трябва да поставим и кресливите неправителствени организации, които защитават точно такива политици. Второ, тези, които очакват икономическа изгода (софтуерни, хардуерни компании, фирми, свързани с организацията на изборния процес, ако щете и хакери). Третата група поддръжници са специалистите, които осъзнават истината, но на които е платено по един или друг начин да подкрепят въвеждането на тази технология.

За съжаление редовите избиратели към момента нямаме никаква полза от въвеждане на дистанционното електронно гласуване. Освен прекомерното нарастване на обществените разходи по организирането му то ще има сериозно отрицателно влияние върху нашето общество в дългосрочен план.

*Авторът е преподавател в НБУ, бивш член на ЦИК.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.