Така иска да протестира РБ, че хем да е във властта, хем да не предизвика предсрочни избори, хем да издейства отстъпки

Шефът на ВКС още веднъж ще се качи на въображаемо столче, за да сподели за несъгласието си с тези, които наскоро го избраха и официално направиха един от тях

Нападна ни, научаваме, вирус „Калифорния“, нема лабаво! Няма и спасение от тези микроскопични гадинки, лете терзаят телата ни ентеровирусите коксаки и ехо, зиме ни газят свински и птичи щамове.

Има гадове, които поразяват компютри и сървъри - „Моят кошмар“ и „Буреносен червей“ например. Същественото при биологичните и компютърните е, че са информационни частици за проникване.

От хиляди години има и психически вируси - „инфекционни културни“ частици, които поразяват мисленето на хората, променяйки техните съдби. Постоянно еволюират, изменят се по подобие на биологичните. Често биват вредни като разните верски секти, феминизма, мултикултурщината и НПО-шките „червеи и кошмари“; срещат се безвредни като жаргонните думички и веганството; биват и полезни като модата на късите поли и тичането за здраве.

Известен е случаят с фактически масовото самоубийство на сектата „Клонка Давидова“през 1993 г. Въпросната „Клонка“ се пръква в САЩ в съгласие с реформаторското движение на адвентистите, проповядващо, че е дошло времето, когато настъпва последният Страшен съд.

Заразена преди три десетилетия с вирусите на „Мултикултурализма“, „Толерантността“ и „Политкоректничеството“, Евросъюзната общност ускорено се разпада като цивилизация, а населението в ЕС е генетично застрашено от претопяване в нещо напълно чуждо.

Впрочем всички вируси в края на една епидемия вече не са каквито са били в началото. Това е много важна особеност и на психическите вируси - способността им да стават независими от своите създатели и стремително да се променят така, че да заразяват колкото може повече хора.

Тук думата ни е за нападналия родината вирус „Протестерска треска“, конкретно за неговия щам „Реформатор“ и последната му мутация „Съдийски вопли“. Вредни са тези „културни частици“, а не думите „протест, реформа и съдия“ сами по себе си. Често хората само си въобразяват, че мислят самостоятелно, докато незабелязано са инфектирани от чужди мисловни конструкции.

Протестът на 14 юни 2013 е организиран чрез социалната мрежа след избора на народния представител от ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Спонтанно казват, но защо тогава президентът Плевнелиев незабавно се присъединява към него, изпарил се бил кредитът му на доверие към кабинета на Орешарски?! Участват обаче атакисти и още повече истински възмутени граждани, затова сред лозунгите се срещат „Турци сте“, „Долу ДПС“, но с обяздването на искреното гражданско възмущение от протестерската група на „Америка за България“ те изчезват, появява се „Протестерска треска“.

Вирусът бързо мутира до „КОЙ“, истински възмутените граждани пред парламента се стопяват, доловили постановката. Но остават десетина-двадесет напазарувани да надуват вувузели на смени и стотина-двеста НПО-шници и грантаджии на повикване. По тематични поводи допълнително възникваха „ранобудни“, певци и публиката им от някогашни седесарски митинги, привърженици на синята идея с деца и кученца, някои преподаватели от философския и юридическия на СУ, както и зяпачи на маймунджилъци.
Нищо особено, нищо епидемично, въпреки мощната медийна и особено телевизионна поддръжка. Важно е да се анализира защо все пак не успяха да свалят правителството. Не се стигна до „Повратната точка“, за която пише Малкълм Гладуел. Въпреки че прилагащата я групичка за политинженерни проекти "Типинг пойнт" около Иво Прокопиев вече имаше един положителен резултат с Бойко Борисов и ГЕРБ. Сега обаче работеха за отрицателен, и то със слаби играчи.

Както при епидемиите от болести, така и при налагането на търговски или политически проект в даден момент се очаква да настъпи рязко и бурно покачване на бройката инфектирани - заболели, нахлули в магазините купувачи или наредени пред урните избиратели. Като стана безпощадно ясно, че тези до Повратна точка няма да я докарат и само излагат „Америка за България“, на полето излязоха западни посланици начело с тези на великите сили в ЕС.

Лютви Местан разбра тънкия намек и изтегли мандатоносителя ДПС, кабинетът подаде оставка. Пълен провал за протестерската операция. Не успяха да приложат Закона на малцината, при който скромен брой активисти с действията си внезапно предизвикват социален взрив. Защото активистите им бяха нефелни, непеошници и грантаджии, а не способни да впечатлят с качества и ентусиазъм доста скептичните българи.
Не достигаше на „Протестерска треска“ и на мутацията „КОЙ“ много важното за вирусите качество контагиозност - заразителност, прилепчивост. Заразителна е прозявката,например. В изявленията, с които протестерите пробутваха вирусите си, липсваха искрени емоции, страст не се долавяше в думите им. И вместо „треска“ зрителите виждаха прозявки. Речите и написаните им текстове напомняха дълги прозявки с характерната за тази мимика глуповатост.

Ами прозяваха се хората. В резултат и щамът „Реформатор“ се оказа слабо прилепчив. Публиката бързо схвана нелепостите в „Реформаторския блок“ (РБ) и той едва проникна в парламента, въпреки различните инжекции в кампанията му. ГЕРБ стана още по-силна, можеше просто да не ги забелязва. Даде им много постове и позиции по външни „съвети“, но те товар не могат да носят, само като багаж са годни.

Реформатори били! Обаче напират да им бъдат приписани реформи, ГЕРБ да им ги гласува в парламента и накрая да им ги припише. На какво отгоре? Остава да протестират, какво друго от тях да се очаква! Значи се налага да ритат премиера по глезените и да го провокират към импулсивни думи и действия.

Докато ГЕРБ е на терена, няма шансове за РБ или други претендиращи за дясност. Защото референтните личности и особено референтните групички - бизнес формации, спортни клубове, масонски гнезда, остатъци от бивши партийни и комсомолски структури и прочие - са усвоени от ГЕРБ в страната, а без тях дори слаб успех на избори е проблематичен. Малките и относително сплотени групи усилват епидемичния ефект на продуктите и идеите, пише Гладуел.

Слабото място очевидно е Борисов. Слабо е, тъй като външните фактори никак не желаят силни фигури в подвластните страни. След местните избори отбелязахме, че следва да очаква удари точно защото ги спечелиха с много. Ето! Така веднага след обявяването на нов политически проект на ДСБ се притопли „КОЙ“, но и се появи мутацията на вируса „Реформатор“ - протестерският „Съдийскии вопли“. Плевнелиев пак се затича да подкрепи своите, но този път без сваляне на доверието от правителството.
Пак прозявки се виждат, отново в посока на чуждите амбасадори. Студено е, хич не е за бяло пияно и голи цици, а и евентуално вувузелващите ще закихат и се закашлят до вечерта. Съдийското НПО обаче е на топло и с тоги на раменете, защитено е от имунитети, може да се прозява спокойно в медии и да надава вопли за реформата в Брюксел и другаде. Там други НПО-та да подхванат жалбите, да помогнат за разширението на спектакъла „Борисов, дай милион!“.

Татяна Дончева и прочее трайно недоволни от живота вече се прозяват срещу някои медии, неподхванали „инсценировката на грандиозен спектакъл“, отдавна е протестер тя на свободна практика. Има и професионални лапацалки, мрежови протестерки, ще пискат надлежно срещу посочените за „лоши“. И грантаджии пак ще пристъпят - може софра да има!

Най-много още два пъти ще го играе протестер и Лозан Панов, не е той воин за дълги окопни боеве. И подчинените му от съдийското НПО ще се кротнат, все с нещо ще ги задоволят властимащите. С жадни очи се следи „Америка за България“, дано не се откажат от тях, прозрели, че вирусоносителите само смаляват уважението на българите към САЩ.
Без силен външен натиск върху Борисов РБ пъ тува към своя тъжен край, а са доловили, че скоро може и да им натири министрите. Сакън! Другата им цел е да бъде принуден премиерът да посочи Плевнелиев за втори мандат, че без ГЕРБ е безнадеждно да се явява. Стратегически нищо няма да спечелят, но тупурдията им ще продължи, прераствайки в хленч и сополивене.