МЗ: Бутилираната вода носи сериозен риск за детското здраве

Мел Гибсън снима детективски сериал

Русия е заплатила глоба от 15 милиона долара на Международния олимпийски комитет

Актьорите Гал Гадот и Марк Хамил ще връчват награди “Оскар”

Мъж обгоря след инцидент в леярна Прокуратурата проверява и друг случай

Валери Жаблянов в блиц пред “Труд”: ГЕРБ удрят всеки, който не им харесва

Легионер стрелец обвинен за хулиганство Горския човек заплашил служители на МВР, че ги очакват много изненади

Световният бронзов медалист Антъни Иванов избра плувния басейн в Благоевград за подготовка за шампионата в Гърция

Еди Рама: Изказването ми за общ президент на Албания и Косово беше извадено от контекста

Прокуратурата предаде на съд Кирил Принца

Отнеха 2 кг злато на циганка баячка Държавата води дела за имущество за над 3 млн. лв. на Маринови от Долни Дъбник

Застрахователи осъдени да платят 128 000 лв. обезщетение на ранено дете

Строят две иновативни къщи за новия кризисен център за лица в Търново Инвестицията е за 2,1 млн.лева

Дронове могат да заместят пчелите

Силите за специални операции на България и Македония със съвместно учение през май

Присъди срещу мафията чака Европа от нас (обзор)

България все още трябва да постигне солидни резултати по окончателни присъди по дела за тежката организирана престъпност. Необходим е напредък с реформите в ключови части от съдебната система.

Бавният напредък по случаите на корупция по високите етажи на властта или организираната престъпност, несигурната реакция и последвалите специфични противоречия, продължават да подриват общественото доверие в способността на българските власти да осигурят правосъдие. Това гласят част от заключенията в черновата на доклада на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и оценка (МСО). Окончателният текст ще бъде представен официално днес в Брюксел. Предишният евродоклад от януари 2015 г. бе с почти същите изводи, като тогава бавният напредък бе обяснен със смяната на няколко правителства през 2014 г.

Политическата подкрепа за борбата с корупцията под въпрос

В България липсва политическо съгласие за реформи. Тази констатация за първи път е направена от евроекспертите, откакто спрямо България се прилага механизмът за сътрудничество и оценка.

Отбелязва се, че парламентът е отхвърлил антикорупционния закон „Кунева”. „Нивото на политическата подкрепа за новия подход бе поставена под въпрос с оглед на неуспеха на правителственото предложение за нов закон за борба с корупцията при гледането му на първо четене в Народното събрание през 2015 г.“, пише в 11-страничния доклада. Посочва се и още: „Правителството обяви своето намерение отново да го предложи в преработен вариант, но отхвърлянето подчертава липсата на политическо съгласие за реформа“.

Евродокладчиците посочват, че институциите, призвани да се борят с корупцията, „са характеризирани като фрагментирани, некоординирани и неспособни да се справят с предизвикателствата“. А бавният напредък по случаите на корупция по високите етажи на властта и организираната престъпност и „специфични противоречия“ – като тези от 2014 г. в Софийския градски съд – (назначението на съдия Владимира Янева с протекцията на бившия вътрешен министър Цветанов и последвалите от това нередности), продължават да подриват общественото доверие и способността на българските власти да осигурят правосъдие.

„През декември България промени своята конституция. Макар че измененията включваха някои значителни промени от първоначално предложения текст, тяхното одобряване остава важна стъпка напред в реформата на ВСС. Сега е важно да се изведе докрай”, се подчертава в доклада.

Независим преглед на прокуратурата

„Да се инициира независим преглед на прокуратурата, както е предвидено в стратегията за съдебна реформа, вземайки предвид мерките за реформа, които вече са приложени“, препоръчват евродокладчиците.

Те посочват и необходимостта от по-дълбока реформа на прокуратурата, която „възниква от продължаващата липса на солидни конкретни резултати по дела за корупция по високите етажи на властта и организираната престъпност“.

Отбелязва се, че страната ни трябва да натрупа резултати по делата за корупция. Уточнява се обаче, че държавното обвинение „търси прагматичен подход за увеличаване на капацитета чрез организационни промени и по-тясно сътрудничество с други служби“. Като добър знак е отчетено създаденото през април м.г. междуведомствено звено „Антикорупция“ към Софийската градска прокуратура. Отчита се, че благодарение на структурата определен брой дела са внесени в съда, а други се разследват, но се подчертава, че резултатите зависят от окончателните решения на съда.

Похвалена е работата на спецпрокуратурата и спецсъда, за които се отбелязва че вече постигат „някои резултати“.

„Прокуратурата има съществено важна роля в цялостната съдебна система. Стратегията за съдебна реформа на правителството поставя като цел широка реформа на прокуратурата на базата на независимо проучване. Основната цел би включвала изграждане на по-силно чувство за инициатива и отговорност чрез не толкова йерархична култура и засилване на отчетността и общественото доверие в прокуратурата като цяло“, сочат евроекспертите.

Искат прозрачно разследване за „Яневагейт“

„Тъй като съдържанието (на записите от разговори между уволнените съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова – б.р.) повдига въпроси за независимостта на съда и се осъществява на фона на предишни скандали за предишни действия на Софийския градски съд, за доверието в процеса ще бъде важно да се предприемат всички стъпки, за да се гарантира, че ще се проведе прозрачно и безпристрастно разследване“, пише в доклада.

Евроекспертите посочват, че макар разговорите да „предполагат тежки системни проблеми, отделно от действията на двамата отделни магистрати“, първата реакция на българските власти била фокусирана върху законността на записите. Отбелязва се обаче че впоследствие и ВСС, и прокуратурата „обявиха разследване на съдържанието на записите“.

В доклада се посочва, че вече е смесена картината на проблемите като непрозрачните назначения, непоследователната практиката при дисциплинарни дела и данни за потенциална намеса в случайното разпределение на делата и въпросът за политическата намеса в работата на ВСС. Отбелязано е, че са избрани председатели на Върховния касационен и Софийския градски съд, но вече втора година апелативният съд в София няма шеф. ВСС обаче е похвален за „започнал процес на подобряване на действието на случайното разпределение на делата“ чрез създаването на нова централизирана система, която би трябвало да доведе до решаване на въпросите, неотменно поставяни в предишни доклади.

Поръчковите убийства будят тревога

Евродокладчиците посочват, че ниската разкриваемост на поръчкови убийства буди тревога.

Макар да е похвален напредъка на спецсъда и спецпрокуратурата, компетентни по делата срещу престъпните банди, в черновата на доклада се уточнява, че „делата за тежката организирана престъпност продължават да са затруднени от сложни разпоредби и формалистични процедури“.

И още: „Наскоро сериозността на предизвикателствата бе откроена още веднъж от няколко убийства с очевидна връзка с организираната престъпност. Голям брой поръчкови убийства от последните години остава неразкрит.“

Наблюдателите са на мнение, че продължава да има „индикации за сериозно сплашване на свидетели, което затруднява делата“.

„България все още трябва да натрупа солидни резултати, които да показват, че се постигат и прилагат окончателни решения на съда по дела с тежка организирана престъпност“, пишат докладчиците.

Те отделят внимание и на повторното прехвърляне на ГДБОП, която сега е в МВР, а от 2013 г. до началото на 2015 г. – в ДАНС. „Този път прехвърлянето бе организирано по-добре, отколкото през 2013 г., но въпреки това все пак доведе до определено прекъсване. Сега ще бъде важно на дирекцията да бъдат дадени стабилността и ресурсите, от които се нуждаят, за да върши работата си. Бяха открити определен брой правни проблеми в новия закон, с който се извърши прехвърлянето, по-конкретно по отношение на правната дефиниция на компетенциите на дирекцията, които изглеждат като ненужно ограничаване на действията й“, пише в доклада.

Електронното правосъдие – в срок

През 2016 г. България трябва да напредне с реформите в ключови части от нейната съдебна система, включително подходящи промени в съдебната карта, въвеждането на електронно правосъдие, ясни стандарти за дисциплинарни процедури и продължаване на реформа на прокуратурата, се препоръчва в Евродоклада.

Експертите препоръчват да се установи ясен график за въвеждане на електронно правосъдие и осигуряване на капацитет за мониторинг и управление на прилагането му. У нас вече има приета стратегия, според която ще се осигури възможност на гражданите и юридическите лица за упражняване на процесуални права в електронна форма. Предвижда се например по интерент да се получават удостоверения от органите на съдебната власт, да се обменят документи между прокуратурата и съда, както и магистратите да контактуват с административните органи и т.н. Липсват обаче каквито и да е срокове, в които тези добри идеи да се осъществят.

„Въвеждането на електронното правосъдие е важен пример как законодателните и управленските решения трябва да вървят ръка за ръка”, пишат евроекспертите.

Според доклада проблемите в областта на дисциплинарните процедури, по които се наказват съдии и прокурори, са дълбоки, „като общото усещане сред магистратите е, че решенията на ВСС не са нито прозрачни, нито обективни”. Нужни са ясни дисциплинарни стандарти, защото липсата им създава проблеми, особено когато процедурата касае нарушаване на Етичния кодекс или представлява действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете