Как ЕК стана жертва на хибридната война на доносниците срещу правосъдието

За първи път, откакто България е член на Европейския съюз и върху нея действа мониторинговият механизъм за правосъдието и вътрешния ред, тази година съдържанието на периодичния доклад на Европейската комисия бе така остро критикувано от представители на съдебната власт, от политици, от управляващите, дори и от опозицията, и от мнозина експерти.

Причините за острата реакция на София към критиките на Брюксел в никакъв случай не са заради искреното желание на ЕК да установи върховенство на закона у нас или защото страната ни се справя успешно с борбата с престъпността и корупцията. “Въставането” на депутати и евродепутати, магистрати и експерти срещу мониторинговия доклад е заради съдържанието на самия документ и, най-вече, заради неговото авторство.

Сравнение между съдържанието на тазгодишния доклад с тези, които България получаваше в първите години на членството си в ЕС, не е от полза за авторите на оповестения тази сряда документ. Оказа се, че писанието е обагрено от цитати на политици и избягали от отговорност и провалили се бивши министри, от манипулативни журналистически материали и преследващи властови амбиции позиции на една партийно-професионална съдийска организация.

Така, за първи път и самата Европейска комисия е поставена в изключително деликатна ситуация. Брюксел не може да се откаже от Мониторинговия механизъм, нито да признае, че очевидно се е предоверил при възлагането на списването на гръбнака на мониторинговия доклад на грантово зависими “експерти” от компрометирания български неправителствен сектор.

Фатално точен в разконспирирането на авторите на доклада на ЕК, се оказа бившият правосъден министър и бивш наказателен съдия Антон Станков, който с прецизността на хирургически нож разкри как: “Тези доклади са за вътрешни саморазправи. Не Европа пише докладите, пишат ги едни наши доносници. Тези доклади са инструмент за вътрешнополитически саморазправи. Едни хора ходят и клепат други хора. Проблемите трябва да си ги решим ние и с тези доносници да приключим”.

За да е полезен мониторинговият механизъм за България, а и за да се подобри качеството на анализа, който ЕК предоставя на всички европейски институции, единственото, което Брюксел може да направи, е да смени подхода при списването на документа. Много по-полезно е експертите на Комисията да работят с представителите на отделните институции, вместо да се доверяват на доносниците, прикриващи себе си за активисти от НПО-сектора. Защото, със сигурност, никой в Европа не желае официалните документи на Комисията да се използват в хибридната война, която доносници и слуги на родни олигарси водят срещу българското правосъдие.

Коментари

Задължително поле