На 23 май 2018 да почерпят

Първите удари с F-35 бяха нанесени от израелски пилоти

Санкционираха 55 граждани при специализирана полицейска операция в Павликени Образувано е едно бързо производство за нерегламентиран превоз на пътници

Брошури подготвят шведите за война Инструкциите ще бъдат изпратени до всички 4,8 млн. домакинства

10 милиона лева за реклама на туристически райони „Труд” и ведомството организират поредица от кръгли маси за спа индустрията

“Ислямска държава” нападна позиция на правителствения режим в сирийската пустиня и отне живота на 26 войници

Георги Василев, шампион с „Етър“, „Левски“ и ЦСКА пред „Труд“: Грандовете свикнаха с разочарованието

Газова прошка търси България от Русия Радев поднови поканата си към Путин да ни посети тази година

Доналд Тръмп заяви, че срещата му с Ким Чен-ун може да бъде отложена

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в сряда, 23 май 2018

Марк Зукърбърг пред ЕП: Не направихме достатъчно, за да защитим данните на потребителите

Сотир Цацаров и Цецка Цачева се срещнаха с американския си колега Джеферсън Сешънс

На 20-о място сме по бюджет за отбрана в ЕС Средните разходи за военнослужещ в съюза са 329 евро, а у нас - 93 евро

Двама френски туристи бяха нападнати от маймуни в Индия

БЛС се оттегли от здравната карта

Евродокладите ни правят мишена за манипулации

Опитват се да извлекат дивиденти от проблеми в българското правосъдие

Румънският правосъден министър настоява за свалянето на мониторинговия механизъм за разлика от бившето ръководство на нашето министерство

Негативните етикети, лепнати на България след доклада на Европейската комисия, са плод на спекулации, които вредят на страната ни както във външнополитически, така и във вътрешнополитически план. Всъщност докладът не ни жигосва, а отразява обективната картина, въз основа на която българското правителство е приело стратегии за борба с корупцията и за реформа в съдебната система. Двете стратегии се оценяват положително, а страната ни се окуражава да работи по тях, така че всички препоръки, които са залегнали в това отношение, трябва да бъдат изпълнени с течение на времето.
В рамките на близо 10 години, откакто е въведен мониторинговият механизъм, съдебните системи и на България, и на Румъния напреднаха много, модернизират се. Докладите на ЕК изиграха своята роля. През това време те ни даваха различни оценки, трябваше да отговаряме на различни критерии и препоръки, някои от които дори откровено влизат в противоречие. Това не е изненада, тъй като стандартите на проверяващите явно се променят, но ни изправя пред абсолютната неяснота какво точно е необходимо да направим и в какви срокове, за да бъде свален механизмът. Тази „подробност” не е уточнена още при самото договаряне на механизма за България и Румъния.

За сравнение, при приемането на Хърватия преди няколко години не беше въведен такъв механизъм въпреки сходните проблеми с върховенството на закона и корупцията. Хърватските преговарящи успяха да договорят страната да влезе като пълноправен член на ЕС без допълнителни контролиращи лостове. Всъщност те не са и необходими, тъй като за всички страни членки действат други – общоевропейски механизми. През последния месец видяхме, че механизмът, свързан с върховенството на закона, сработи за Полша и вече е в ход съответната процедура спрямо държавата.

На този фон механизмът за наблюдение и подкрепа в областта на правосъдието и вътрешните работи за България и Румъния ни третира като държави втора категория. Сочат ни с пръст, а дори няма ясни критерии, които да изпълним! Българските и румънските евродепутати сме единни в позицията, че при липсата на дефинирани стандарти докладите ни правят по-скоро мишена за манипулативни внушения.
Във външнополитически план те се използват, за да не бъдем приети в Шенгенското пространство вече четвърта година. Въпреки че сме изпълнили абсолютно всички критерии. Въпреки че охраняваме външните граници на Европа много по-добре, отколкото шенгенските държави членки. Проблемите с охраната на общите европейски граници от страна на Гърция и Италия са известни на всички, но ощетените сме ние. Недопустимо е да продължаваме да стоим в чакалнята на Шенген! Това вече неколкократно бе заявено и от Европейската комисия, и от Европейския парламент.
Когато се разглеждат важни процеси като създаването на европейска гранична полиция и брегова охрана, които да пазят главно шенгенската граница, а ние не сме част от Шенген, рискуваме да останем в буферна зона заедно с Румъния и Хърватия. Недопустимо е заради двойните стандарти, които поддържа мониторинговият механизъм, да бъдем буферна държава, и то в толкова тежък за Европа момент предвид бежанската вълна.

Що се отнася до борбата с корупция, преди две години след огромен натиск ЕК най-после направи едно общоевропейско проучване за усещането за корупция във всички държави членки. От това изследване стана ясно, че България е в средата на таблицата – на 13-о място. Пред нас бяха например страни като Гърция, където усещане за корупция има у 99% от населението, и Италия, където са отчетени 98 на сто. На челните места се оказаха също Испания и прибалтийските държави. Проблеми с корупцията безспорно има във всяка държава членка. Затова усилията срещу порочните практики трябва да са общи, с общоевропейски механизми като създаването на единна европейска прокуратура, общи служби за борба със злоупотребите с европейски средства, с ДДС и т.н.

Във вътрешнополитически план докладите на ЕК редовно се използват, за да се внушава, че „не можем да се оттласнем от дъното”. Дори от бившия правосъден министър се чуха призиви да бъде наложена наказателна процедура на България. Преди самият доклад да стане факт, ЕК беше засипана с доноси срещу България, срещу българската правосъдна система.

Вместо всички да работим за подобряване имиджа на страната ни, някои искат да няма стабилност и се опитват да извлекат дивиденти от проблеми в българското правосъдие. Какво целят – да овладеят позиции в системата или да получават все повече грантове, тъй като средствата, които се отпускат отвън за инициативи в тази сфера, се увеличават?!
Не можем обаче да си заравяме главата в пясъка. Трябва да отчетем, че докладът на ЕК набелязва и сериозни пропуски. Има несвършена работа от Висшия съдебен съвет. Заради липсата на напредък в делата по високите етажи на властта критики има и по адрес на прокуратурата, въпреки че Софийската градска прокуратура е похвалена за създаването на смесените екипи от типа „Антимафия”. Те работят заедно с други органи, които са с правомощия за борба с корупцията, и вече има вкарани обвинителни актове, а скоро се очакват и присъди.

Много от критиките обаче са насочени към работата на Министерството на правосъдието и на бившия министър Христо Иванов – ясно е казано, че България не е направила нужните стъпки по приемането на нов Наказателен кодекс, както и на нови процесуални правила в НПК. Нищо не е направено и по отношение на електронното правосъдие. Това са изключително важни елементи от реформата в правосъдната система. Тези промени са важни за бързата, ефективна и справедлива наказателна политика. Те гарантират възмездие за престъпниците, каквото цялото българско общество иска.
Когато говорим за цяла една година от работата на Министерството на правосъдието, трябва да отбележим, че тя бе изцяло белязана от стремежите за промени в конституцията, които сами по себе си няма да направят съдебния процес нито по-честен, нито по-бърз, нито по-справедлив, а административните процедури – нито по-евтини, нито по-облекчени. В крайна сметка именно това е важно за всички българи!
За съжаление екипът на министерството не направи нищо даже за въвеждането на електронните запори, които като нормативна база съществуват от години в Гражданския процесуален кодекс. Вече няколко години не се издава необходимата наредба, с която те да влязат в сила. В момента съдебният изпълнител изпраща писма до всички банки в страната, за да запорира сметките на длъжника. Всяко такова писмо струва по 15 лв., а се изпраща на над 30 банки. Когато се въведат електронните запори, само с едно електронно съобщение и 15 лв. такса ще се спестят близо 500 лв. по всяко от изпълнителните дела. Някои от делата са за суми от порядъка на 100 лв., така че лесно можете да пресметнете как с едно действие дългът нараства многократно. Време е да се сложи край на тази практика.

Освен това България продължава да е последната държава членка, която има вечни длъжници. Въпреки големите очаквания на българските граждани реакция от страна на Министерството на правосъдието отново нямаше.

Не може само да се готвят промени в конституцията, да се прави проект на Закона за съдебната власт, без да се знае какви ще са конкретните изменения в конституцията, а да загърбят толкова важни законопроекти като Гражданския процесуален и Наказателно-процесуалния кодекс.

Министерството на правосъдието не взе никакво становище дори когато се вкара абсолютно лобистки закон от Радан Кънев и група народни представители за изменение на Административно-процесуалния кодекс. Той увеличаваше в пъти таксите по административните дела, а това е единственият начин, по който българските граждани могат да се защитят от произволите на администрацията. Законопроектът беше оттеглен от вносителите само благодарение на бурната обществена реакция. Ако беше станал факт, своите интереси щяха да могат да защитават единствено едрият бизнес и олигарсите, които са в състояние да си платят таксите по дeлата.

На този фон абсолютно погрешни бяха и сигналите за намеса в съдебната система по повод декларацията за оставка на Висшия съдебен съвет (ВСС). Нека не забравяме, че Народното събрание има правомощия да приема и разглежда докладите на ВСС, т.е. има ролята на контролна инстанция. Тези, които твърдят, че с една декларация има намеса в съдебната власт, какво ли биха казали, ако докладът на ВСС не се приеме?! Коренно различен обаче е казусът, свързан с искането от председателя на Върховния касационен съд за разпит на премиера по проверки на Висшия съдебен съвет. ВСС няма абсолютно никакви правомощия спрямо изпълнителната власт и министър-председателя в частност.
У нас доста се спекулира и с успехите на Румъния според мониторинговия доклад на ЕК. В него се правят доста забележки, но се гледа положително на присъдите и наказателните производства, които са заведени. Независимо от всичко румънският правосъден министър настоява за свалянето на мониторинговия механизъм за разлика от бившето ръководство на нашето министерство. При изслушванията зам.-министър Вергиния Мичева ясно заяви, че за нея и министерството е положително механизмът да продължи да действа за България. Становището й влезе в разрез с изразената от българските и румънските евродепутати позиция.

Национално отговорната държавническа политика изисква всички институции да обединят усилията си за прекратяване на механизма. Важно е да се чува единният глас на България и на Румъния, затова се надяваме, че този път ще имаме подкрепата и на българското Министерство на правосъдието.

*Авторът е юрист, евродепутат от ГЕРБ, член на комисията по правни въпроси в ЕП.
Заглавието е на редакцията.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.