Возят Миню Стайков в инвалидна количка (обзор) От 20 октомври бил настанен в болницата на затвора

Макрон вдигна минималната заплата (обзор) Антиправителствените протести продължават

Oцветени портокали продават на пазара Най-често се използва вакса

Ангела Меркел се срещна с Тереза Мей в опит да спаси постигнатото от нея споразумение за Брекзит

Българските превозвачи протестират в Брюксел Очакват подкрепа от колегите си

Руски бомбардировачи пристигнаха във Венецуела САЩ реагираха с критики

15 детски градини и 20 млн. лв. за ремонти

Корнелия Нинова: Избрахме Конституцията пред резолюциите на ПЕС

Юнкер втрещен от развитието с Брекзит Британската премиерка с отчаян опит да спаси сделката

Вижте какво ще решава Министерски съвет утре, 12 декември 2018

АПИ поставя нови мантинели три месеца след катастрофата край Своге

Турски полицай застреля началника си

Първите електробуси на София тръгват утре

Гръцкият парламент отменя планирано със закон намаляване на пенсиите

Големите училищни ремонти приключват след 6 месеца Отварят обновеното СУ "Найден Геров" след Нова година

Танев стана удобен бушон

Чрез Кунева не трябва да управляват фондации, за които „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ е отживелица, която трябва да бъде заменена с Хари Потър

Удобен бушон в неудобен за властта политически момент. Това е синтезираната оценка за новия правителствен кадрил, завихрил се около оставката на проф. Тодор Танев от образователното министерство.

Вярно е, че Танев допусна грешка в комуникацията с обществото, като позволи на час по лъжичка анонимни чиновници и експерти от ведомството да разсъждават пред медиите по фундаментални въпроси от образователните програми. И така да забъркат буламач от неистини, полуистини и откровени нелепости, засилени до истерия от някои недобросъвестни медийни говорители.

Професорът посрещна това с подхода на един наистина добър интелектуалец – всеки има право на мнение и дискусия, докато се вземе управленско решение. Но за един управленец подходът по такива теми трябва да е различен – става дума за държавност и национална идентичност и затова в държавните образователни програми няма място за свободно творчество, пък било то и с академично лустро.

И ако е необходимо – да изхвърли от ведомството всички, които вярват в абсурдни понятия като „турско съжителство“ или смятат, че Паисий и Вапцаров не се вписват в днешния „евроатлантически“ повей.

В тази ситуация вътрешните интриги сред управляващите, в частност в Реформаторския блок, който хем е на власт, хем в „опозиция“, очаквано изтикаха на преден план кандидатурата на Меглена Кунева. Както се казва – дали е образование или химическа промишленост в нейния случай няма значение. Пред нея стои предизвикателството да опровергае сериозните опасения от нейното пребиваване в министерството. А те са най-малко три.

Първо, опасността е образованието да бъде тотално предадено на дежурните компрадорски стремежи чрез образованието да се насаждат чужди културни кодове, чужди исторически интерпретации и даже доктрини, които с тактическа дълбочина обслужват чужди стратегии.
Ако един автентичен български интелектуалец като Танев все пак има имунна система срещу подобни тежнения, то при Кунева подобен имунитет липсва. Или поне досегашната й политическа кариера не показва друго. Няма ли чрез нея да управляват чужди фондации, за които баташкото клане е мит, турското владичество – нетолерантно понятие, а „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ – отживелица, която трябва да бъде заменена с Батман и Хари Потър?

Второ, ще продължи вакханалията – бюджетна и съдържателна – с учебниците. Ще разцъфтява съчинителството на учебникарска халтура, чиято хранителна почва е и концепцията за вариантност на учебниците.

И трето, по стар обичай от времето на мустакатия Алеков герой, когато една малка партия „докопа“ образователното министерство, ресурсите (1,3 милиарда еврофондове) и многобройните служби в системата се насочват главно към „правилно ориентираните“.
Дори и г-жа Кунева да опровергае тези опасения, трябва да е ясно, че смяната на личности няма да промени политиката. А тя е подчинена на неолибералните догми.
И подобно на здравеопазването тласка образователната система към разтваряне на ножицата на социалните неравенства чрез намаляване на качеството и ресурсите за държавното образование, където са децата на народа, в полза на частното, където са децата на привилегированите и богатите.

Опростяването на учебния материал под маската на „осъвременяване“ и „ориентиране към практиката“ всъщност лишава децата на народа от познания, които преди години впечатляваха хората от Запада. С новите образователни тенденции децата на народа без съмнение ще бъдат подготвени да стават бачкатори и обслужващ персонал; да знаят за потребителските кредити, с които ще попаднат в клещите на банките, но в масовия случай няма да имат шанса да станат личности с познания в основни области, които да им позволят да бъдат конкурентоспособни на привилегированите деца от частните училища.

Но ще поживеем, ще видим.

* Авторът е председател на Института за модерна политика.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.