Взривиха златарско ателие в центъра на Бургас

Глобиха 3 000 лв. фирма след откъсната ръка

Емил Димитров-Ревизоро: Ще разсекретим всичко около доклада за БАЦИС

АПИ: Над 900 машини обработват пътните настилки в страната

Сменят 30-годишна апаратура в шуменската болница

Московски: След анализите на Световната банка и ЕБВР процедурата за концесията на летище София ще бъде рестартирана

Петима пострадали при катастрофа между микробус и трамвай в София

Арестувани са двама за взрива на банкомат в Сапарева баня

Кметът на Солун: Разочарован съм, защото след 25 г. спорове за името на Македония сме в същата позиция

Шиндзо Абе: Япония ще накара КНДР да промени своя курс и да се откаже от ракетно-ядрените си програми

От днес грипна епидемия и в Благоевград

Спасителна акция за блокирани в старопланинска хижа близо до връх Шипка

15 пострадали след удар на влак в стена в Австралия

САЩ планират да изпратят допълнително хиляда души в Афганистан

Френският външен министър: Русия не може да реши сама сирийската криза

Танев стана удобен бушон

Чрез Кунева не трябва да управляват фондации, за които „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ е отживелица, която трябва да бъде заменена с Хари Потър

Удобен бушон в неудобен за властта политически момент. Това е синтезираната оценка за новия правителствен кадрил, завихрил се около оставката на проф. Тодор Танев от образователното министерство.

Вярно е, че Танев допусна грешка в комуникацията с обществото, като позволи на час по лъжичка анонимни чиновници и експерти от ведомството да разсъждават пред медиите по фундаментални въпроси от образователните програми. И така да забъркат буламач от неистини, полуистини и откровени нелепости, засилени до истерия от някои недобросъвестни медийни говорители.

Професорът посрещна това с подхода на един наистина добър интелектуалец – всеки има право на мнение и дискусия, докато се вземе управленско решение. Но за един управленец подходът по такива теми трябва да е различен – става дума за държавност и национална идентичност и затова в държавните образователни програми няма място за свободно творчество, пък било то и с академично лустро.

И ако е необходимо – да изхвърли от ведомството всички, които вярват в абсурдни понятия като „турско съжителство“ или смятат, че Паисий и Вапцаров не се вписват в днешния „евроатлантически“ повей.

В тази ситуация вътрешните интриги сред управляващите, в частност в Реформаторския блок, който хем е на власт, хем в „опозиция“, очаквано изтикаха на преден план кандидатурата на Меглена Кунева. Както се казва – дали е образование или химическа промишленост в нейния случай няма значение. Пред нея стои предизвикателството да опровергае сериозните опасения от нейното пребиваване в министерството. А те са най-малко три.

Първо, опасността е образованието да бъде тотално предадено на дежурните компрадорски стремежи чрез образованието да се насаждат чужди културни кодове, чужди исторически интерпретации и даже доктрини, които с тактическа дълбочина обслужват чужди стратегии.
Ако един автентичен български интелектуалец като Танев все пак има имунна система срещу подобни тежнения, то при Кунева подобен имунитет липсва. Или поне досегашната й политическа кариера не показва друго. Няма ли чрез нея да управляват чужди фондации, за които баташкото клане е мит, турското владичество – нетолерантно понятие, а „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ – отживелица, която трябва да бъде заменена с Батман и Хари Потър?

Второ, ще продължи вакханалията – бюджетна и съдържателна – с учебниците. Ще разцъфтява съчинителството на учебникарска халтура, чиято хранителна почва е и концепцията за вариантност на учебниците.

И трето, по стар обичай от времето на мустакатия Алеков герой, когато една малка партия „докопа“ образователното министерство, ресурсите (1,3 милиарда еврофондове) и многобройните служби в системата се насочват главно към „правилно ориентираните“.
Дори и г-жа Кунева да опровергае тези опасения, трябва да е ясно, че смяната на личности няма да промени политиката. А тя е подчинена на неолибералните догми.
И подобно на здравеопазването тласка образователната система към разтваряне на ножицата на социалните неравенства чрез намаляване на качеството и ресурсите за държавното образование, където са децата на народа, в полза на частното, където са децата на привилегированите и богатите.

Опростяването на учебния материал под маската на „осъвременяване“ и „ориентиране към практиката“ всъщност лишава децата на народа от познания, които преди години впечатляваха хората от Запада. С новите образователни тенденции децата на народа без съмнение ще бъдат подготвени да стават бачкатори и обслужващ персонал; да знаят за потребителските кредити, с които ще попаднат в клещите на банките, но в масовия случай няма да имат шанса да станат личности с познания в основни области, които да им позволят да бъдат конкурентоспособни на привилегированите деца от частните училища.

Но ще поживеем, ще видим.

* Авторът е председател на Института за модерна политика.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.