Отстреляха диво прасе с африканска чума в област Русе

Симеон Сакскобургготски: Добрите отношения между България и Гърция допринасят за хармонията в региона

Оставиха в ареста пияния водач, убил двама при катастрофа в Пловдив

Орбан: Ако Турция пусне бежанците, ще трябва да използваме сила, за да защитим границите си

Транспортират в „Пирогов“ 16-годишна, пила по греша сода каустик

Аз-приятелят като поетическа сплав

Доведеният син на Стефан Данаилов: Лекарите го поставиха в медикаментозна кома, за да не се мъчи

Рекорден брой от 196 150 посетители отчита музей „Етър”-а в Габрово Статистиката е за деветте месеца на годината

Китай: С Вашингтон сме в „първа фаза“ от изготвянето на търговското споразумение

Осигуровки за шефове в няколко фирми

Верижна катастрофа затруднява движението край Мездра в посока столицата

Джина Стоева и Ивена отново запяха заедно

Външно: Препоръчваме на българите да не пътуват до Каталуния заради протестите, опасността е голяма

Танев стана удобен бушон

Чрез Кунева не трябва да управляват фондации, за които „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ е отживелица, която трябва да бъде заменена с Хари Потър

Удобен бушон в неудобен за властта политически момент. Това е синтезираната оценка за новия правителствен кадрил, завихрил се около оставката на проф. Тодор Танев от образователното министерство.

Вярно е, че Танев допусна грешка в комуникацията с обществото, като позволи на час по лъжичка анонимни чиновници и експерти от ведомството да разсъждават пред медиите по фундаментални въпроси от образователните програми. И така да забъркат буламач от неистини, полуистини и откровени нелепости, засилени до истерия от някои недобросъвестни медийни говорители.

Професорът посрещна това с подхода на един наистина добър интелектуалец – всеки има право на мнение и дискусия, докато се вземе управленско решение. Но за един управленец подходът по такива теми трябва да е различен – става дума за държавност и национална идентичност и затова в държавните образователни програми няма място за свободно творчество, пък било то и с академично лустро.

И ако е необходимо – да изхвърли от ведомството всички, които вярват в абсурдни понятия като „турско съжителство“ или смятат, че Паисий и Вапцаров не се вписват в днешния „евроатлантически“ повей.

В тази ситуация вътрешните интриги сред управляващите, в частност в Реформаторския блок, който хем е на власт, хем в „опозиция“, очаквано изтикаха на преден план кандидатурата на Меглена Кунева. Както се казва – дали е образование или химическа промишленост в нейния случай няма значение. Пред нея стои предизвикателството да опровергае сериозните опасения от нейното пребиваване в министерството. А те са най-малко три.

Първо, опасността е образованието да бъде тотално предадено на дежурните компрадорски стремежи чрез образованието да се насаждат чужди културни кодове, чужди исторически интерпретации и даже доктрини, които с тактическа дълбочина обслужват чужди стратегии.
Ако един автентичен български интелектуалец като Танев все пак има имунна система срещу подобни тежнения, то при Кунева подобен имунитет липсва. Или поне досегашната й политическа кариера не показва друго. Няма ли чрез нея да управляват чужди фондации, за които баташкото клане е мит, турското владичество – нетолерантно понятие, а „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ – отживелица, която трябва да бъде заменена с Батман и Хари Потър?

Второ, ще продължи вакханалията – бюджетна и съдържателна – с учебниците. Ще разцъфтява съчинителството на учебникарска халтура, чиято хранителна почва е и концепцията за вариантност на учебниците.

И трето, по стар обичай от времето на мустакатия Алеков герой, когато една малка партия „докопа“ образователното министерство, ресурсите (1,3 милиарда еврофондове) и многобройните служби в системата се насочват главно към „правилно ориентираните“.
Дори и г-жа Кунева да опровергае тези опасения, трябва да е ясно, че смяната на личности няма да промени политиката. А тя е подчинена на неолибералните догми.
И подобно на здравеопазването тласка образователната система към разтваряне на ножицата на социалните неравенства чрез намаляване на качеството и ресурсите за държавното образование, където са децата на народа, в полза на частното, където са децата на привилегированите и богатите.

Опростяването на учебния материал под маската на „осъвременяване“ и „ориентиране към практиката“ всъщност лишава децата на народа от познания, които преди години впечатляваха хората от Запада. С новите образователни тенденции децата на народа без съмнение ще бъдат подготвени да стават бачкатори и обслужващ персонал; да знаят за потребителските кредити, с които ще попаднат в клещите на банките, но в масовия случай няма да имат шанса да станат личности с познания в основни области, които да им позволят да бъдат конкурентоспособни на привилегированите деца от частните училища.

Но ще поживеем, ще видим.

* Авторът е председател на Института за модерна политика.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.