Откриха изложба на съвременно българско изкуство в Европейския парламент

15-годишен е открил стрелбата в училището в Кентъки Загинали са момче и момиче

Румен Порожанов: Земеделските производители трябва да получават справедлива цена за продуктите си

България на 56 място в класация на най-добрите страни в света

Скандал със зетя на Орбан може да струва на Унгария €43,7 млн. ОЛАФ готви глоба на Будапеща за злоупотреба с еврофондове

Фалстарт на делото срещу Ченалова

КЕВР: Спекулация са твърденията за драстично поскъпване на тока за бита

Съдът в Румъния определи като неприемливи части от промените в правосъдното законодателство

Предсрочни президентски избори във Венецуела до края на април

Еманюел Макрон ще се срещне с Доналд Тръмп края на април

Разпитаха американския правосъден министър във връзка с евентуалната руска намеса на изборите в САЩ

Българският филм „Ага“ ще закрие кинофестивала „Берлинале“

Организацията “Шалом”: Законът трябва да осигури право на собствена изява

Екатерина Захариева: ЕК е отпуснала средства за комуникационната сигурност на Западните Балкани

Хиляди левове се харчат за спасителни акции у нас

10 месеца след земетресенията непалците се чудят кой „усвои“ милиардите от чужбина

България прилича много на Непал. Страната ни е енергийно зависима от Русия, докато хималайската република разчита на горива само от Индия. Разликата е, че под Еверест дори не разполагат с тръбопровод, вече 4 месеца границата е блокирана от протести и литър бензин сега гони 6 лева.

Въпреки че вече сме в ЕС, много българи търсят по-добра кариера в чужбина, а в Непал по данни на неправителствени организации всеки ден близо 2000 младежи минават през летището в Катманду с еднопосочен билет. Докато българите поемат към Западна Европа и САЩ, любимите дестинации на непалците са страните от Персийския залив, Малайзия, Индонезия и Австралия.

България бе управлявана от цар-премиер, след това от социалистическо правителство, а народът все е недоволен от управляващите. Непал след няколко века абсолютна монархия се опитва да изгради демократична република. Сегашният премиер е лидерът на комунистическата партия (маоисти). „Преди имахме един крал, а сега кралете са много“, казва таксиметровият шофьор, който ми показва премиерския дворец.

Приличаме си и по бедствията. За щастие земетресението в Перник не взе много жертви, но все още много сгради не са възстановени дори в София. Двете непалски земетресения през април и май м.г. с магнитут 7,8 и 7,3 убиха близо 8000 души, а оживелите все още не могат да намерят средства да си възстановят жилищата въпреки щедрите обещания на правителството и близо 4,2 млрд. долара от външни донори. В тази сума влиза и българският скромен принос – около 40 000 долара.

„Правителството ни държи само то да получава и разпределя помощите от чужбина и затова 90% от помощите не стигат до хората“, твърди 24-годишният магистър по социология Кедар Нат Джа, който заради заплатите от 200 долара в държавния сектор работи като охранител на строителен обект в Доха, Катар, където му плащат 1000 долара месечно. Според него държавните служители се трудят само от 11 до 16 ч, а администрацията е корумпирана от горе до долу. Кедар, който се е върнал за няколко месеца в Непал да се жени, е от малцинството мадес, живеещо на границата с Индия. Именно то спира камионите с горива към Непал, защото в новата конституция властта е „пропуснала“ да му защити правата. Равнините към Индия, наречени Тераи, откъдето идват повечето приходи в бюджета, са разделени на 6 части в новото федерално устройство, така че да нямат самостоятелна провинция и да не могат да изберат свои представители в бъдещите провинциални правителства.

Заради изкуственото деление на регионите вертикално – от север на юг, всички местни управници ще са от управляващата каста в Катманду – брахмините. Това е лесно за постигане, защото на изборите за конституционно събрание на 50 000 души от равнините се пада един депутат, докато на 16 000 планинци се пада едно депутатско място. Ето защо 24-годишният Кедар подкрепя блокадата на горивата, която доведе страната до нечувана бедност, и няма да се върне да живее в родината си.

В същото време хората в селата на Хималаите и Анапурна, докъдето се стига само по туристически пътеки, се чудят как да изкарат зимата в ламаринените бараки, които са си изградили на мястото на разрушените къщи. Те нямат газ за готвене заради блокадата. Не могат и да секат дърва за огрев, защото непалското правителство получава милиони от западни икономики с високи въглеродни емисии, за да не си пипа горите, а нарушителите отиват в затвора. Всички те, които са чули за стотиците самолети с помощи и кеша от западните държави, се чудят къде ли са отишли тези пари.

Провинция Долакха на северозапад, където бе епицентърът на едното от разрушителните земетресения, илюстрира много добре какво се случва в отсъствието на демократично правителство. 99% от постройките в столицата Чарикот са разрушени, а близо 30-те хиляди жители са се настанили в бараки в околностите.

В село Цатели, до което се стига само с високопроходим индийски джип „Махиндра“, Гопи Тами, глава на четиричленно семейство, наблюдава как работници товарят камъните, останали от семейнатаа му къща, които ще му платят и използват като строителен материал. Той живее в ламаринен навес, защото е получил само 15 000 рупии от правителството, за да си вдигне наново жилището. Това са 150 долара. А за да тръгне да строи отново, ще му трябва 15 млн. рупии. Гупи няма твърди доходи, работи в земеделието от време на време. Така че ще трябва да свикне с новия си дом, който прилича много на бараките на софийското Околовръстно шосе на изхода за Банкя, заради които получихме много критики от Съвета на Европа. Въпреки че сме в Европа, подобни картини има и в България, но местните хора не могат да повярват. „Нали президент ви беше Михаил Горбачов“, пробва познанията си местният учител по английски Ауин Шарма и иска да ни докаже, че политиците за пример са в България.

„Когато земята се разтресе, скочих от четвъртия етаж. Настъпвах трупове“, спомня си началната учителка Радика Кодка от същото село, която останала без дом.

В село Кокана до столицата Катманду е още по-сложно да си построиш къщата наново. Там 1000 тухли струват 170 долара, а един камион с пясък – 95 долара. При 5 долара дневна надница за местните хора ремонтът изглежда невъзможен.
Евросъюзът, един от най-големите донори, изпраща помощи през непалското правителство, приблизително 126 млн. евро до момента. Те са свързани с оценка на разрушенията, финансиране на носачи шерпи, които да доставят строителни материали до труднодостъпните села (и без това останали без работа заради отлива на туристи), както и с програми в земеделието и образованието. Един от проектите им преди земетресението – ремонтът на 160 училища, се оказал доста сполучлив – сградите им не паднали при труса за разлика от други 35 000, сринати до основи.

Единственото хубаво е, че първото земетресение станало в неучебен ден – събота. Иначе жертвите едва ли щяха да са 8000. Чуждите донори се надяват правителството да похарчи разумно купищата пари, които е събрало от цял свят. Но непалците не вярват, защото много приличат на българите – знаят каква стока са им управляващите.

Посланичката на Европейския съюз в Непал Ренсие Тееринк пред „Труд“:

Хората студуват и чакат помощите, обещани от правителството

Непал губи по 20 млн. долара на ден от кризата с горивата

– Г-жо Тееринк, как кризата с горивата и конституцията се отразява на Непал?

– Проблемите с търговията и безредиците в част от страната засилиха ефекта от двете трагични земетресения през април и май 2015 г. Най-много страдат бедните хора. Земетресенията причиниха щети за около 7 милиарда долара. Това е над една четвърт от БВП на Непал и набута нови 700 000 души под линията на бедност. Сегашната криза през последните 4 месеца води до дневни загуби от около 20 млн. долара, доведе до повишаване на инфлацията и сериозен недостиг на горива, газ за отопление и други материали от всекидневна необходимост, както и лиши правителството от приходи. Това трябва да бъде променено възможно най-скоро. Но трябва да отбележим, че промулгацията на конституцията след 8-годишни опити е голям политически напредък.

– Намеси ли се ЕС в тези процеси през последните месеци?

– ЕС насърчава диалога, равенството и развитието. Евроинституциите помогнаха с 14 млн. евро хуманитарна помощ и с подсигуряването на други 105 млн. евро за възстановяване. Всички политически партии трябва да намерят решение на спорните въпроси, например за броя на провинциите. Непал трябва да реши как да стане това. Фокусът обаче трябва да остане върху възстановяването на страната след трусовете и намирането на енергийни източници. Това е най-важното за всекидневието на хората. В засегнатите райони живеят в студ и все още чакат помощите, които правителството им е обещало.

– Споделяте ли мнението, че непалското правителство няма капацитет да се справи, а и е твърде корумпирано, като в резултат международната помощ не стига до засегнатите региони?

– Това бе най-голямото природно бедствие в Непал за изминалия век и много други правителства също биха се затруднили. Трябва да имаме предвид, че Непал все още е страна в преход към демокрация и една от най-бедните в света. Бяхме позитивно изненадани от навременните действия веднага след труса. Правителството искаше да координира помощта от чужбина. Беше ясно, че такава е нужна, и международната общност заяви общо 4,2 млрд. долара. За да стигнат тези средства до хората, всички донори трябва да обединят усилия. ЕС насърчава прозрачността във всички процеси по възстановяване след труса.

Материалът е подготвен със съдействието на Европейската комисия и на Minority Rights Group

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.